Jump to content

4. ДЪНОВИСТКАТА


Recommended Posts

4. ДЪНОВИСТКАТА

През същото лято брат ми изживя една трагедия и искаше да избяга от Стара Загора. Помоли ме да идем в София, да си намерим работа там, „да си пробием път в живота", както се изрази той. Аз приех с известен страх, но с готовност. Как? Къде? При кого? Но нали е той с мене! Той беше само две години по-голям от мене, но аз го считах по-умен, по-опитен, и го ценях, и го обичах.

Няма да разказвам за трудностите, за мъките и несгодите, на които се натъкнахме в София - две неопитни, самотни, с малко средства, но с големи желания и мечти деца. Ще опиша само един епизод, който има отношение към идеята, с която съм започнала да пиша тези спомени.

След като свършихме парите си и погладувахме, бяхме поканени от нашата вуйна - немска еврейка и й гостувахме известно време докато си наме­рихме работа. Там беше на квартира един млад човек от провинцията, дошъл в София да завърши някакви летни търговски курсове. Младеж, като всеки младеж. Не ми направи особено впечатление, но вуйна ми го прехвалваше, че бил много добро момче, много способно, много богато, че чака баща си, тежко болен да умре и да замине за Германия да следва. „Може да имаш и ти късмет за заминеш с него. Нали мечтаеш да следваш?" Аз бях доста стеснителна и мълчалива, но той беше доста отворен и словоохотлив, че успя да завърже някаква дружба с мене. Какво сме разговаряли, как сме се разбирали, не помня. Помня само, че веднъж той ми се поядоса малко и извика: „Каква си такава? Приличаш на дъновистка!" „На дъновистка? Че какви са дъновистките?" „Ей такива като тебе, разсъждават като тебе!" И после продължи: „Ти не си за земята! Ти не си от земята! Ти сякаш си паднала от Венера." „От Венера?", почнах да се смея. „А ти познаваш ли дъновистките?" „Познавам ги, как да не ги познавам. Ей там в Турнферайн се събират." „Как бих желала да ги видя тези, които приличат на мене и на които приличам и аз!", казах смеейки се, уж на шега, но с един истински, скрит вътрешен копнеж. „Че да те заведа", извика с готовност той и омекнал.

Даваше му се възможност да се поразходи из града с мене, желание, което досега не бях му изпълнила. И уговорихме в неделя, в 10 ч. преди обед да ни заведе мене и друга една госпожица съквартирантка, да ни заведе в салона на дъновистите.

Дойде неделята. Аз облякох своята скромна бяла рокличка и тръгнахме. Той ме изгледа от главата до петите и насмешливо каза: „Също като дъновистка!"

Преди да идем в Турнферайн, той пожела да се отбием в църквата „Св. Крал", да запалим по една свещ. Аз не се възпротивих, защото все още си поддържах църквата, като излязохме от там, заведе ни в градската градина и започнахме да се връщаме вкъщи. „Но нали ще ни водиш в Турнферайн? ние май закъсняхме?" „Не съм луд." „Че защо?" „Аз когато те заведа там, ти там и ще останеш!"

Аз истински се наскърбих и млъкнах. До вкъщи не продумах нито дума. Той приказваше и се шегуваше с другата по-възрастна госпожица, а аз си мислех: Защо ли пък се страхува да ме заведе? Да не харесам и да не стана дъновистка! Та какво си мисли той? Да не би да иска да ме води със себе си както ми подхвърляше вуйна ми?

Аз стиснах зъби от яд. - Никога, никога, никога! След няколко дни той завърши курса и трябваше да си отива. Както предполагах, последните дни ми направи предложението си. Отказах. Той си отиде сам. От тогава нито се видяхме, нито се чухме, но чрез неговата уста, сякаш ми беше посочен пътя, по който трябваше да тръгна. „Ти не си за земята! ти не си от земята! Приличаш на дъновистка." Тези думи дълго и често звучаха в ушите ми и никога не ги забравих!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...