Jump to content

22. НА ВЕЧЕРЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

22. НА ВЕЧЕРЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Беше коледна ваканция. Гостувахме с приятелката ми Олга Блажева на Изгрева. Една надвечер минавайки край стаята на Учителя, Той излезе и ни покани. Нямаше никой на двора, нямаше никой при Него. Покани ни да седнем. Седна и Той на плетеното кресло срещу нас и много мило и бащински ни заговори. Разпита ни как живеем, как прекарваме на село, даде ни някои изяснения, съвети и стана. „Рекох, ще останете да вечеряме заедно."

Ние и особено аз, и без това стояхме смутени и стеснителни, а сега това беше върхът на нашето смущение. Ще вечеряме Той и ние, само тримата! Та как ще бъде това? Как ще прекараме толкова време \/13 а У13? Какво ще разговаряме с Него - Той най-големият Човек и ние малките скромни учителки от затънтени краища на майка България!? Той, почувствувал нашето смущение се държеше така просто, така естествено и шеговито, че ние почнахме да се предразполагаме и развеселяваме. Ние скочихме да Му помогнем да преместим масата, да Му помогнем да наредим трапезата, още като каза, че ще вечеряме заедно, но Той не позволи. „Вие сте мои гости, аз съм домакинята и аз ще наредя сам." И тази пъргава домакиня, макар че беше към 70 години човек, грабна голямата, тежка квадратна маса и я приближи към нас. Мести я, нагажда я и пита: „Така ли? Тука ли? Добре ли е сега?" и т.н. Изнесе хубава, бяла ленена покривка и я постла. Започна да нарежда приборите. Нарежда, нарежда, ние сме трима души, а Той слага пет прибора. Гледаме и се чудим. След малко ето пристигат двама братя един след друг - Георги Тахчиев и Кръстю Христов. Дали бяха поканени предварително или дойдоха случайно да Го питат нещо и Той ги покани, не мога да кажа. Но за Него не беше голямо чудо както ние го сметнахме тогава, да предвиди, да знае, че ще дойдат още двама души да Го питат нещо и Той ще покани и тях, за да на­мали нашето напрежение, нашето смущение. Станахме пет души. Ето защо е сложил пет прибора. Изнесе и хляб. Наряза. И тъкмо си мисля, какво ли ще ни гощава пък, чука се на вратата. Влиза милата сестра Ана Динова с две големи купи, с два вида ядене - компот и другото не помня какво беше.

„Учителю, сготвихме, рекох си: чакай да занеса на Учителя."

Учителят се усмихна, благодари и се обърна към нас с думите: „Ето, и вечерята пристигна." „И аз така си помислих, Учителят може да има гости, чакай да сипя малко повечко", каза сестра Динова. „Хайде, да ви е сладко." и си излезе.

Аз се поосвободих като видях, че станахме повече души. Тези братя бяха интелигентни, те ще водят разговора. Аз бях още доста неопитна, за да разбирам, че Той не търси интелигентните и издигнатите, а тъкмо малките и простите, защото не Той ще учи от хората, но хората ще учат от Него.

Вечерята мина приятно с много интересни разговори, които онези братя може би ще предадат в своите спомени. Между другото говори и за богомилството и за нашето учение. Каза, че ние, това сме някогашните богомили. Каза също, че комунистите тогава, които по онова време бяха гонени и преследвани, са някогашните боляри, които са гонили и преследвали богомилите. И сега тяхното гонение е кармическо - гонят ги за онова, предишно време. Подробности не помня. Не съм ли записала на времето нещо повече или и да съм записала е вече изгорено, не зная. Моята задача, обаче, е не да предавам теорията на Неговото Учение, а практиката - как Той на практика прилагаше своето учение на Любовта. И с това ни даваше жив пример. На някого беше казал, не помня на кого може би на брат Боев: „Който иска да ме познае и да познае Учението ми, нека ме наблюдава, как аз живея и нека следва моя пример".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...