Jump to content

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ ДОБРЕВ. 1. Заселници на Изгрева


Recommended Posts

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ ДОБРЕВ (1907 - 1992)

1. ЗАСЕЛНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Георги Йорданов: Роден съм в 1907 г. в с. Горица, Поморийско, Бургаски окръг.
Вергилий Кръстев: Това село голямо ли беше?
Георги Йорданов: Състоеше се от 500-600 души. Майка ми беше религиозна, а също и баща ми. Баща ми беше дългогодишен църковен настоятел и начален учител в първите килийни училища. Казваше се Иордан Добрев. Той приел първо занаята на баща си - дядо Добри, който бил терзия, което значи шивач на тогавашни дрехи. Майка ми беше домакиня и се казваше Желязка.
Вергилий Кръстев: Помниш ли баща ти да ти е разказвал нещо за неговия род? Нещо интересно от неговия род или от страна на майка ти?
Георги Йорданов: Ами в селата е обикновен живот. Майка ми се е запознала с Учението на Учителя, когато първоначално е обхождал този край, а после е имало и други възрастни братя. Имало един дядо Иван от Айтос, след туй Георги Куртев и след това една сестра Мария, която също ходела да им проповядва, да им обяснява някои неща от Учението на Учителя. Майка ми е била женена тогава.
Вергилий Кръстев: Във вашето село кога за пръв път се научиха за Учителя и Учението Му?
Георги Йорданов: Може би от 1906-1907 г. Когато съм се родил те са били вече запознати, били са заквасени вече с Учението. Първо баща ми е получавал издавания от Лулчев по него време вестник, в който е писал за Учителя и за Новите идеи, а след това приеха Учението и двете им сестри и майка ми. Това е било вече след Балканската война. Майка ми е била религиозна, а и баща ми също като църковен настоятел. Но Лулчев издава вестника си след Балканската война. По-късно баща ми излязъл от къщата на дядо ми и започнал да търгува с разни дребни неща, имал си дюкян, че и така бил известен в селото като добър и честен, и общителен човек. Давал им често на вересия храна, поддържал ги когато нямат пари и по-късно, когато имат пари си плащали. Та баща ми се ползваше с добро име, той беше много човечен. По това време при него се събираха даскала, фелдшера и спореха във връзка с Новите идеи. Също и бащата на един от нашите приятели. Това е било преди революцията от 1917 г. Така майка ми и двете й сестри както и баща ми заедно са се подвизавали. Те се , събираха в една къща на един от нашите съидейници и дори като дете помня как ходех с тях. Вечер се събирахме като се стъмни. Аз съм свидетел как по онова време хвърляха камъни след нас и когато се съберем вечер и почвахме да пеем, хвърляха камъни на къщата където бяхме.
Вергилий Кръстев: Това поповете ли ги учеха?
Георги Йорданов: Попа ги настрои, викаха ни „набожните".
Вергилий Кръстев: Значи вие седите и се молите, а те хвърлят камъни по къщата и керемидите. Къде се събирахте?
Георги Йорданов: У Митю Апостолов, съидейник, който живееше на края на селото. У тях се събирахме. Най-напред учих на село в училище, а после отидох в Айтос да уча занаят в една грънчарска работилница, бил съм 15-16-годишен. Там работих 3 и половина години. Зет ми също прие Учението и ние четяхме беседи у тях. Веднъж решиха сестра ми да отиде в София по някаква работа и мен ме пратиха с нея да я придружавам. Това беше през 1927 г. в началото. Като отидохме на Изгрева, тогава видях за пръв път Учителя. Бяхме значи със сестра ми. Стояхме там няколко дни.
Вергилий Кръстев: Имахте ли някакъв разговор с Учителя?
Георги Йорданов: Не, тогава нямахме разговор с Него, защото бяхме там, но ходихме по някаква работа в града с една позната. Бяхме за няколко дни само и спяхме на поляната. Носехме си завивки. Времето беше топло през пролетта. Мина лятото и зимата. През това време аз имах един сън, че една група от ангели, наредени така с крила, ама като хора, едри хвърчат от изток към София на северо-запад, летят като ято птици, наредени и аз ги гледам как летят и те заминаха. Аз разказах сънят си на моя зет и сестрите ми. Зет ми беше там като ръководител. И те казаха, че това е много знаменателен сън. И тогава се нареди през пролетта да отидем със сестра ми в София и за пръв път да видим Учителя. Като се върнахме у мен остана впечатлението от Изгрева и приятелите, с които се видяхме и реших. Та през пролетта сложих раницата на гръб и сутринта рано смятах да тръгна пеш. Обаче майка ми ме усети. Скрих раницата аз. Майка ми казва: „Къде?" Казвам: „Ще отида до Айтос", а тя казва: „Няма да отидеш до Айтос, по-далеч ще отидеш." Но", казвам, „пак ще се върна". И тръгнах и тя ме изпрати. Пеш вървях до Айтос, Карнобат, Стралджа. До Стралджа вървях пеш. От там се качих на влака и отидох в София на Изгрева. Там точно се хранеха навън Учителят и другите. Тогава сестра Василка Иванова, нали е айтослийка, извика: „О, братченце, сега ли идваш? Ела!" Хвана ме и ме заведе при Учителя до масата така, дълга, още трапезарията не беше направена и аз му целунах ръка, а Той взема три сливи и ми ги подаде. И тогава си останах с Михаил Звездински и брат му. Ние бяхме приятели и с Павел Русев от Новозагорските села. Направих си при Влад Пашов един навес с едно легло и там прекарах лятото. За зимата си направихме с Игнат Котаров една стая от кирпич. Една стаичка два на два и през зимата на 1928 г., голямата зима там карахме в тази стаичка.
Вергилий Кръстев: Когато отиде на Изгрева какво представляваше там през 1926 г.?
Георги Йорданов: Голяма поляна, бараки почти нямаше. Една-две, тук-там. Палатки имаше малко.
Вергилий Кръстев: Значи вие с Михаил Звездински бяхте под един навес.
Георги Йорданов: Имам снимка даже, може да я намеря.
Вергилий Кръстев: Колко време изкарахте така?
Георги Йорданов: Това бе през лятото. През есента си направихме с Игнат кирпичена къщичка с керемиди покрита, с малко прозорче и врата и един нар, на който спяхме двамата.
Вергилий Кръстев: И с какво се отоплявахте?
Георги Йорданов: С едно кюмбенце мъничко, бяхме близо, там където са сега руските жилища, близко до гората. В.К.: С какво се хранехте?
Георги Йорданов: Аз имах така пари и лятото изкарах без работа. Есента се хванах във фабрика Виларов, имаше една малка тенекеджийска фабрика на един евреин. Там започнах в тая тенекиена фабрика. Игнат не работеше. Така заедно прекарахме. Пролетта се захванах при Бертоли да работя през 1928 г.
Вергилий Кръстев: Сега вие като дойдохте салона не беше построен.
Георги Йорданов: 1927 г. салонът беше построен, но нямаше прозорци. Да, не беше напълно завършен, а 1928 г. салонът беше вече готов и се напълни. Есента на 1927 г. ние си направихме кирпичената къщичка, а 1928 г. голямата зима я прекарахме в нея. Студено беше, но Игнат беше много буен пък и аз съм издържал на студа. Имах голям вълнен селски юрган и с него се завивахме двамата и вечер отваряхме прозорчето и сутрин се намирахме затрупани със сняг. Събирахме от гората съчки и се топлехме. Нямаше въглища.
Вергилий Кръстев: Друг един въпрос. А как протичаше живота в ония години през 1927 г.? Какви ви са първите впечатления?
Георги Йорданов: Първото ми впечатление, че всички приятели, които идваха и по двама и по трима и по пет души живееха в барачки и в палатки през лятото и с дълги коси ходеха, така кротко, смирено, идваха повече така за Учителя, да се лекуват там. Имаше много възрастни сестри, на които Учителят препоръчваше да носят вода със стомнички от Диана бад, от една чешмичка, която Той, Учителят я открил. Те изпълняваха една задача като отиваха със стомничка или дамаджанка, донасяха вода и я изливаха на дръвчетата или пък я слагаха на слънце и после се обливаха с нея.
Вергилий Кръстев: Така ли протичаше задачата с носенето на вода от извора на Диана бад.
Георги Йорданов: А носенето на вода беше задачата, за да се лекуват онези, които са болни.
Вергилий Кръстев: Това е 1928 г. Ти си искал по това време да се върнеш в провинцията.
Георги Йорданов: Аз дойдох през пролетта, после лятото. По това време веднъж Учителят излезе от стаичката и дойде към мен и ме запита: „Как си, къде ходиш, какво правиш?" Казвам: „Учителю, добре съм така и така и казвам, не ми се седи тука, намислил съм да си отида". Той казва: „А-а, няма да си отидеш! Ти си за тука, тука ще седиш, тука ще седиш".
Има още един случай по-късно когато минаха години... Учителят дойде при мене пак по същия начин, пак ме разпитва и тогава аз му казах какво правя и Той ми отвърна без да Го питам: .Рекох, ти може без да се жениш, щото на вола не му тежат рогите да си върши сам работата! Ти може да не се жениш!" И тъй било аз освен моята работа вършех и на толкова още. Имах още един случай също с Учителя подобен, но него трябва да разкажа може би по-нататък.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...