Jump to content

4. Васил Бошков и смачканата оса


Recommended Posts

4. ВАСИЛ БОШКОВ И СМАЧКАНАТА ОСА

Васил Бошков беше от моят край, от Босилеградско. През май 1936 г. с него отиваме на събор на границата с Югославия. Понеже съборът се падаше в понеделник и той бе на Свети Дух, то ние пътувахме за там в неделя. Пристигнахме там в неделя и се отбихме в едно кафене. Поръчали сме кафе и някакъв сладкиш и гледаме през прозореца какъв народ минава навън пред кафенето. По едно време една оса се движеше по прозореца. Той взе да я преследва, за да я смачка. Казвам му: „Остави я, бе, виж как хубаво си танцува по прозореца. Защо не гледаш през прозореца какъв народ минава, а си се вторачил в тая оса“. А той нарочно взе, че я смачка, за да види как аз ще реагирам. А аз мислено му казвам: „Е-хе и теб колко има да те мачкат така, но трябва да се намери тоя, който ще те мачка“. Той започна да ме разпитва за това и онова. Казва ми: „Направи ми впечатление, че очите на хората са много обикновени. Само твоите очи светят, а на другите очите не светят, а само тъмнеят. На какво се дължи тая работа?“ Започна той да ме разпитва и аз му разказах, че живея на Изгрева и му споменах малко и за Братството и за Учителя. „Ще отида на Изгрева да проверя и ако там не намеря смисъл в живота, ще туря край на живота си.“ А той беше ту анархист, ту комунист, ту бунтар. Беше преминал през всички етапи. Накрая той дойде на Изгрева и аз го запознавам с брат Иван Антонов. Той умееше да разказва увлекателно и накрая го представи пред Учителя. Учителят го насочил да си завърши висше образование. Но той беше беден и нямаше пари да се запише в университета. А тогава за обучението се плащаше не малки такси. А той няма средства. Накрая отива наново при Учителя, но застава пред него и само мълчи. Той мълчи и нищо не може да проумее от това, което му казва Учителят. Идва при мен и ми разказва какво му рекъл Учителят и че не можел да разтълкува казаното. Аз го слушах, слушах, па казах: „Аз съм този, който ще ти даде пари да се запишеш в Университета.“ Учителят знаеше за нашите връзки от миналото, които за нас бяха забулени в тайна. Тогава аз имах около 800-900 лв., които бях спестил и скътал в скришно място.А тогава това беше една много голяма сума. И аз му давам тези пари да се запише, а той плаче пред мене: „Драго, в живота си аз никога не мога да спечеля тези пари, за да ти ги върна“. Това беше така. Той не можа да ги върне. Ама аз си разреших една задача с Учителя. Защото Учителят знаеше, че аз съм този, който може да му помогне. И аз му помогнах и така изпълних Волята на Учителя.
Започна той да следва и се записах да следва химия. Ходеше при сестра Паша, която му предаваше частни уроци по химия. Преминаваше през много изпитания по време на изпитите. Какво ли не му се случваше. Той беше по-възрастен от своите състуденти, защото неговите връстници са се записвали в университет да следват, а той се е учил ту на анархизъм, ту на комунизъм, ту на бунтарство. Най-накрая го скъсват на един голям изпит. Асистентът се застъпва за него: „Г-н професоре, това което разказва студента същото го има написано и във вашия учебник“. „Това е невъзможно“, упорствува професора. Накрая отварят учебника на професора и му показват онова, което той е написал за онзи въпрос, за който го късат на изпита. Професорът не се предава. „Не е важното какво съм написал в учебника, а важното е какво Ще му напиша за оценка. Пиша му слаб и го късам на този изпит.“ Асистентът е удивен от случилото се. А Васил Бошков е съсипан. Отива на Изгрева, среща се с Учителя и Го пита защо става така с него. А Учителят се усмихва: „Всички тези професори, които днес ти преподават, то на времето в предишното прераждане ти си им бил на тях професор и си ги късал на общо основание. А сега те ти го връщат. Затова ще изтърпиш. И трябва да научиш един урок, който има сила да смачква и затрива едно същество, то се явява друга по-голяма сила, която и него може да смачка“. Брат Васил разбира, че Учителят говори за онази смачкана оса на онзи прозорец в онова кафене в Босилеград. Беше дошло време и него да го стъпчат както осата, дойде време и него да го тъпчат, но вече като човек. Идва време да вземе последния си изпит и да се дипломира. Знае материята, но оня професора е непримирим и не иска да му даде изпита. Отива Васил при Учителя и го пита какво да прави. Учителят му дава съвет и той се явява отново на изпит. Отново го късат. А Васил се обръща към професора: „Слушайте г-н професоре, какво ще ви каже накрая. Ако е за зло аз още по-голямо зло мога да направя. Ще ви хвана за гушата и ще ви изхвърля през прозореца от третия етаж. Ще ви се пребият краката и цял живот ще бъдете инвалид. Аз понеже съм млад, ще ви излежа в затвора няколко години и отново ще бъда свободен. Ама вие ще бъдете вързан с претрошени крака от онова зло, с което сега искате да ме вържете. Затова избирайте какво ще връзвате с това зло. Или мене, или вас. Аз чакам“. Професорът се разтреперил и казал: „Вече съм ти писал двойката и не мога да я поправя. Яви се на есента и без да те питам ще ти пиша тройка“. Професорът си удържа на обещанието. Така нашият брат Васил Бошков завърши химия с помощта на Учителя. Но той трябваше да си плати кармата от миналото. И той си я плати както трябва, защото изтърпя много мъчения и лишения през време на следването си.
Минаха години и той като учител преподаваше химия на учениците в гимназията. Разказваше ми веднъж: „Драго, да знаеш, че сега вече никого не късам. Гледам дори и на най-слабия ученик да го подготвя и да разбере урока си. Това ми струва много усилия и време, но не му пиша двойка“.
Той беше си научил урока за смачканата оса и имаше опит какво значи карма от миналото и какво значи да развързваш заплетена карма в този си живот.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...