21 САУЛ

[Albena]

С А У Л

 

… Всички наши величия, всички наши величини, в които вярваме, са все на гробищата и от тях чакаме вдъхновение! Ще идем на гробищата и ще питаме: “Какво ще ни кажете вие, как трябва да се живее?” Един от израилските царе, цар Саул, след като обърка работите си, след като изгуби своята сила, отчужди се от Бога. След като се отказа от Бога, нападнаха го филистимците. Той беше издал един закон, че който се занимава с духове, да бъде убит. Обаче той сам нарушава своя закон. Преоблича се в дрехите на гробарите, за да не бъде познат, и извиква една врачка, която имала съобщения с духовете. Казва й: “Моля ти се да питаш някой умрял каква съдба ме чака, какво ще ме постигне.” Врачката му казва: “Ти искаш да ме туриш в изкушение. Нали знаеш, че има закон в държавата, според който всеки, който се занимава с туй учение, главата му пада.” – “Не се бой, аз съм онзи, който е издал закона.” – “Е, щом ти си, който издаваш законите, ще извикам Самуила.” И какво му казва Самуил? – “Защо ми досаждаш, защо ме безпокоиш и караш да излизам?” – “Намирам се в едно тясно място, не мога да разреша един важен въпрос – какво ще стане с мене?” Казва му Самуил: “Ако Господ те оставя и не ти отговаря, утре и ти ще дойдеш при мене!” И действително, всички хора говорят все за умрелите. (38, с. 212)

 

В Божественото съзнание съществува вечна хармония, която регулира умовете на всички хора. Щом човек забърка мислите си, нека каже: “В Бога има вечна хармония!” Какво правите вие? Щом се объркате, отдалечавате се от Бога, а с това се подпушвате и започвате да мислите, че Бог е вън от вас, някъде на небето, и не ви чува, не ви разбира. Така казваше и Саул: “Не ме слуша Господ.” Защо не го слушаше Господ, той не се запитваше. Послушанието е велика добродетел за ученика. Всеки, който не се вслушва в гласа на Любовта и няма послушание към нея, той всякога изпада във вътрешни противоречия, при които изпитва недоволство от себе си и започва да се подценява. Обаче и когато се подценява, и когато се надценява човек, и в двата случая той не е на прав път. (63, с. 229)