8. Катя Грива

[Ани]

8. КАТЯ ГРИВА

На млади години Катя Грива е прочела някаква окултна книга, където се давали методи и упражнения, как човек да се излъчва, т.е. да се отделя от тялото си. Направила няколко опити и успяла. Но не знаела как да се върне в тялото си. Виждала как тялото й лежи на кревата, а тя кръжи във въздуха около него и не знае как да влезе в тялото си. Накрая успяла да си влезне отново в тялото, но изпитала един голям страх. Този страх много пъти я съпровождал. След тези опити тя е била психически раздвоена. Не могла да се съсредоточи в себе си и да свърши най-обикновени неща в своя бит. Веднъж се качва пеша от града и се намира към Семинарията. По едно време без да иска посяда на една пейка и изведнъж се излъчва и идва на Изгрева. Вижда всичко, което става на Изгрева, но в това време тялото й седи на оная пейка до Семинарията. След като е завършила тази разходка до Изгрева, то Катя се прибира в тялото си и с него се прибира на Изгрева. Отива при Учителя и Му разказва всичко. Помолила Го да я освободи от това раздвояване и от това хвърчене насам и натам във въздуха. Учителят се усмихнал и казал: „Това е много хубаво. Да пътуваш където си искаш и да виждаш каквото си искаш“. „Да, това е хубаво, но за Вас. Ама аз не мога да издържам и ме е много страх, че няма да намеря тялото си и да влезна в него. Затова освободете ме от това състояние.“ Учителят й направил няколко паси с ръцете на главата, тя се успокоила и се освободила от това състояние. То повече не се появило.

Веднъж Учителят казал на Катя Грива, че тя в едно от предишните си прераждания е била калугер. И този калугер много е държал да бъдат нещата както трябва. Особено държал кръста, който се носел да бъде точно изправен. Ако е бил наведен се е карал на този, който го носел. Та в това прераждане сега не е калугер, а е Катя Грива. По този въпрос за преражданията в мъжка или женска форма има много неща казани от Учителя. Накратко“ човек не е този, който си избира формата, чрез която да се роди - мъж или жена.

Катя Грива живееше на Изгрева, но за издръжката си получаваше пари от родителите си. Получи ли парите, тя ги изхарчвала за няколко дни, а после се чудела как да изкара до края на месеца. Отишла при Учителя и се оплакала от самата себе си. Казал й: „Слушай, дай си ти при Мен парите. Аз ще ти ги пазя. Когато имаш нужда ще идваш при мене и аз ще ти давам колкото ти е необходимо“. Един път свършила парите и се качва по стълбата горе, застава пред вратата на Учителя и чука. Вратата се отваря и пред нея застава Учителят: „Учителю, дойдох да ми дадете малко пари от моя плик, защото ми се свършиха“. Поглежда към Учителя и какво да види. Лицето на Учителя е строго и невъзмутимо, по Него няма никаква усмивка с която друг път е била посрещана. Чува глас: „Какво занимавате Учителя с тези работи. Докога ще Го тормозите с вашите глупости. Как е възможно да не може да си направиш сметка, че две и две е четири? Чудя се как още Той ви търпи, а не ви е изгонил от Изгрева“. Катя е смаяна. Чува тези думи, че излизат от устата на Учителя, но гласът е друг и не прилича на този на Учителя. Освен това Учителят никога не е разговарял с нея така. А лицето Му е намръщено и това лице й се кара без да Му Мигне окото. А Учителят не постъпва така. Дори когато й се карал за някоя грешка, Той го прави по съвсем друг начин. А тя много добре познава тези начини. А сега е съвсем друго. С почуда пита:“ Ама, Учителю, нали Вие сте тука и Вие знаете много добре, че винаги когато идвам взимате моят плик, който е ей там на етажерката и ми давате пари от него!“ „Донесете този плик.“ Той го отваря и подава няколко банкноти и казва:“ Не ме занимавайте повече с тези работи. Приберете си плика с парите!“ Катя уплашена си тръгва по стъпалата надолу и не може да разбере какво е станало. Обаче след известно време тя пак отива по друга работа. Чука на вратата, Учителят я посреща засмян, а тя се учудва още повече: „Учителю, защо по-рано така строго се държахте с мен, а сега се държите по друг начин?“ Учителят се засмива. „Я ми разкажи каква е случката и как се развиха нещата?“ Катя разказва най-подробно всичко. Учителят се усмихва отново. „Много строго е постъпил с тебе. Аз бях заминал по работа в Божествения свят и оставих първият си ученик да пази тялото ми. Така че ти си разговаряла с него и той е този, който се е държал така с теб. А това е най-ревностния ученик, защото ми е първият ученик и затова е така строг към другите. Но е постъпил много строго с теб, затова донеси ми ти отново плика с парите и Аз отново ще ти ги подавам по малко да не ги изхарчиш наведнъж.“

Катя се прибира успокоена и разбира как стоят нещата. Значи Учителят като е отсъствувал от тялото си е оставил пазач в него. По този въпрос ще намерите правила в Словото Му, където Той казва, че първото условие преди да се извлече човек от тялото си, е да се погрижи, да намери онзи, който да охранява тялото му, защото може да влезне някой нисш дух в него и когато човек се върне да влезне в тялото си отново, да не може да изкара предишния гост и тогава човек психически се разстройва.

Не случайно възрастните приятели ми разказваха, че Учителят по няколко дни наред понякога не е приемал посетители. Не е приемал, защото Го няма. Сложил е друг да Му пази тялото. А този друг е бил толкова строг, че дори каза: „Не занимавайте Учителя с такива глупости!“ Да, това е вярно. От гледна точка на едно висше познание. Но от гледна точка на Божествената изява на Духа всяко нещо е важно независимо дали е малко или голямо. Великият Учител работеше и с малките величини на земята и с големите величини. Той движеше народи, събития и управляваше цялата Вселена. Ние пред Него бяхме представители на днешното човечество като българи. А за представителите от Духовния свят, които идваха при Него, ние можехме да имаме представа само от някои такива случки като тази случка на Катя Грива. А за познанието и обяснението на тези случки ще намерите в Словото на Учителя. Този случай го разказваше Катя с особено вълнение. Казваше: „На мен се падна да видя какво представлява човешкият образ, Духовният образ и Божественият образ в лицето на Учителя. За мен това е напълно достатъчно в този ми живот да проверя смирението и величието на Великия Учител дошъл на земята“. А на нас другите се паднаха други неща, които ви разказваме.