18. Французите и Михаил Иванов

[Ани]

18. ФРАНЦУЗИТЕ И МИХАИЛ ИВАНОВ

Михаил Иванов беше в Париж - Франция, беше успял да основе своя група и изпрати първите французи да посетят Изгрева и Учителя. Те пристигнаха и нашите ги обгърнаха с почит и внимание. Учителят също ги прие много добре. Среща ме Савка Керемидчиева и казва: „Учителят прегърна сега французите и Франция, а нас остави настрана. Аз не съм съгласна с това“. Тя беше възмутена, как Учителят може да прегърне французите и да ги обгърне с такова внимание, а нас да изостави. Виждах, че сестра Савка ревнува, защото непрекъснато беше край Учителя и всяко нещо преминаваше през нея, за да стигне до Учителя. Ревността си е ревност. И в Духовния свят има ревност. Там ревността е по-голяма. В писанието е казано: „Ревността към Твоят дом ме изяде“. Та има ревност към Словото и тази ревност е по-голяма от всичко. Та Савка беше първия човек, който реагира срещу французите.

Същата година те се качиха на Рила. Аз също бях непримирим по отношение на тях като Савка. Не исках да ги приема в себе си. Като че ли те ще направят някоя пакост на Братството. После си казах в себе си: „Пак да правят каквото си щат. Щом Учителят ги е допуснал Той си има грижата за тях“. Една сутрин, беше много рано към 2-3 часа по тъмно, преди да отидем на Изгрева на Молитвения връх, аз имах едно съновидение. То беше следното: Изведнъж виждам, че всички приятели в Братството сме се облекли със сини дрехи, със сини хубави дрехи, но държим в ръцете си пушки. Но между нас дойдоха и се смесиха и други човеци облечени в черни дрехи, но и те държат в ръцете си пушки. Аз не ги познавах и се чудех от къде дойдоха тези черни.

Обръщам се и виждам до себе си един висок брат с руса глава. Казвам му: „Брат, ние сега какво ще правим? Както сме облечени с тези сини дрехи и държим тези пушки?“ А той ми казва така: „Не бой се, в никакъв случай не могат да ни превземат. Нашите сили са някъде в центъра на България. Те сега се организират и идват насам, за да дадат отпор на тези, които са дошли тук.“ Това го запомних и се успокоих. Пробудих се, станах и отидох направо на Молитвения връх. Учителят беше там и започна обичайният ред, който изпълнявахме всяка сутрин. Още на следващия ден аз видях как нашите се разделиха. Преди да дойдат французите ние бяхме едно Братство. А сега се разделиха. Едни започнаха да държат за оня Михаил от Франция, а други започнаха да държат за други. Тук, в София се разцепиха на отделни малки групички. Та останалите, които не държаха на Михаил започнаха да държат за тази или онази група. Разделиха се в момента, когато дойдоха тези черни с пушки, както ми беше дадено на сън. Държаха за този или за онзи, а Учителят е тук на Изгрева и забравиха, че тук има Учител. За мен Той освен, че беше Учител, но за мен Той бе Господ и Живия Бог. За мен тогава, че и днес Словото на Учителя е от Бога. А Бог бе взел Своята човешка форма и присъствуваше между нас. Така аз гледах на нещата с моите очи. Но с очите на другите нещата изглеждаха другояче. След време Михаил изпрати свои емисари тука и те започнаха да говорят за него, че за тях той е Учител. За тях той можеше да е Учител, но за нас Михаил беше представител на Черната Ложа, защото това бяха думи на Учителят казани за него пред ония, които бяха още живи и помнеха много добре. А те, емисарите го величаеха, славеха го, дори някои от тях мислеха, че песните, които пеят в Париж на български са от техния учител Михаил. Също те смятаха така и за Паневритмията. Минаха много години и всички, които идваха от Франция все това знаеха. А ние знаехме другото, онова, което бе казал Учителят за него. И оттогава Братството се раздвои по въпроса с Михаил и французите и досега е раздвоено. Вече знаете причината. А вие ще се определите кому да служите. Ние се определихме на страната на Живия Бог и на Словото Му, дадено чрез Всемировия Учител Беинса Дуно.

Беше дошъл с тях един французин на име Манджо. Той беше донесъл един апарат, за да запише гласа на Учителя когато говори. Тогава нямаше магнетофони. Постави своят апарат до катедрата на Учителя и го включи. Но Учителят не беше съгласен със записването на гласа Му. Учителят бе казал: „Рекох, да не се записва!“ Този, който чу това не знаеше френски и не можа да го преведе на Манджо. През това време апарата работеше и той записваше гласа на Учителя. Той си отнесе апарата със записа във Франция. После този запис се загуби и не можахме да разберем къде се намира досега. Днес ние имаме няколко снимки на Манджо как смирено говори с Учителя. Учителят му бе казал: „Когато се намериш в трудно положение спомни си за мене!“ И той наистина е преживял едно премеждие през време на войната. Бил е в критично положение и живота му е бил в опасност. Тогава си спомнил за Учителя и нещата му се оправили и той се спасил. Беше изпратил писмо за благодарност на Учителя. Всички французи, които бяха на Рила без изключение са имали подобни преживявания като Манджо през време на войната. Тогава са разбрали кой е истинския Учител. Впоследствие всички французи, които бяха тук в София и бяха целунали ръка на Учителя се отказаха от Михаил Иванов. Това беше за тях времето когато трябваше да се определят кому да служат. На Истината или на лъжата. И те се определиха за Истината и застанаха зад Учителя.

Изминаха 45 години от заминаването на Учителя. Ние бяхме свидетели

да видим и разберем какви пакости направи Михаил Иванов. Той се обяви за Миров Учител и отхвърли Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.

Една година сме на Рила. Учителят извиква сестра Гръблашева да Му гледа на кафе. А около Учителя има събрана група и чака да види как Гръблашева ще гледа на кафе на Учителя. Това се е случило за пръв път. По това време и Михаил Иванов е в тази група и брат Шишков. Гръблашева поема чашката от изпитото кафе на Учителя и Му гледа. Е, какво може тя да види за Учителя на кафе? Но по този начин се заинтригува оня, който се интересува от бъдещето. На следващия ден Михаил отива при нея и казва: „Сестра Гръблашева, аз имам много хубаво кафе, ела ми на гости“. Тя му отива на гости, но по пътя среща брат Шишков и тя го взема случайно с нея да пият хубаво кафе. Но това е метод на Учителя, за да има свидетели. Накрая Гръблашева му гледа на кафе и казва: „Брат, ти много скоро ще се издигнеш с Учението на Учителя. На много високо място ще се издигнеш, но после ще загърбиш Учението на Учителя и като го загърбиш ще Му обърнеш гръб. Като Му обърнеш гръб тогава ще паднеш по гръб и за тебе никой няма за иска да чуе повече“. Казала и други неща Гръблашева, които Шишков бе запомнил и после ни разказваше всеки път когато получавахме новина от Франция за поредната пакост на Михаил. Брат Шишков тогава казваше: „Е, и това се сбъдна. Така, както го каза сестра Гръблашева.“ Ето виждате метода на Учителя. Учителят работеше, избираше такива методи за работа, които не се повтаряха. Брат Шишков беше артист. Той беше хубав човек. Беше идеалист. Беше верен на Словото на Учителя. Учителят бе избрал именно него, защото беше високо идеен човек. За да има контраст. Защото високо идейният човек носи светлина в себе си. Неговите думи са точни и никой не се съмнява в него. И когато брат Шишков разказваше цялата тази случка с кафето на Гръблашева как тя е гледала на Учителя, ние примирахме от смях. Беше ни смешно, защото е толкова смешно, една гледачка на кафе да гледа и пророкува на Всемировия Учител. Но след като брат Шишков ни разказа как е гледала на кафе на Михаил - тогава ние не се смеехме. Вече не се смеехме, не беше смешно, а беше вече трагично. Ние вече знаехме какъв метод е избрал Учителят. Ние бяхме свидетели да проверим всичко това, което каза брат Шишков. Ние проверихме как той загърби Учението и обърна гръб на Учението на Учителя. А вие следващите поколения ще проверите как той ще падне по гръб. И тогава ще оцените метода, по който е работил Всемировият Учител Беинса Дуно.