Jump to content

23. На лагер на Рила


Recommended Posts

23. НА ЛАГЕР НА РИЛА

Да се изнесе цялото Братство на Рила не бе лесна работа. Участвуваха много хора в организирането и всеки си знаеше мястото. Камионите ни изсипваха в зависимост от времето или на Гюлечица или при хижа „Вада“. Нагоре багажа се извозваше с конски керван. Имаше един бай Янко. Той беше много сериозен човек и с голяма любов изпълняваше всичко. Той и неговите синове бяха честни хора. Толкова години той качваше и сваляше багажа и нищо не се изгуби. Това бяха каракачани и бяха скотовъдци. Те си говореха на техен език, който ние не разбирахме. Една година изглежда те имаха някакъв празник и жените им се бяха облекли в техните народни носии. Тогава зърнахме и видяхме пъстри носии. Очите ни останаха в красивите и пъстри носии. Те ги слагаха само при празника. Ние улучихме този момент, за да ги видим. Друг път не ни се удаде такава гледка.
На терасата при второто езеро, където изтичаше водата по склона за първото езеро имаше едно пространство от около 30-40 метра, което не ни позволяваше да се приближим. Тогава бе решено да се наредят камъни и да се направи брод, по който да минаваме. Приятелите работеха дълго време и нареждаха камък след камък и се получи нещо като мост, по който ние можехме свободно да минаваме. Представляваше наредени камъни един до друг, а по тях се стичаше водата от второто езеро надолу към първото езеро. Този мост го нарекохме „Моста на народите“.
Имаше едно магаре. Това бе магарето на Станке от Сапарево. Той донасяше продукти с него и след това ги продаваше. Слагаше два коша отстрани на самара и вътре в кошовете имаше плодове, круши, сливи, ябълки, а в другия кош имаше зеленчуци. Има няколко запазени снимки с това магаре. Та гледайте това магаре и не смятайте, че това е едно обикновено магаре. И то по онова време беше работник и носеше храни и помагаше на лагера. То бе съработник на Братството и на Бога.
Всяка вечер правехме лагерни огньове. Бяхме направили подходящо огнище и огнището беше заобиколено с големи камъни, за да не се позволява вятъра да разнася жарта наляво и надясно. Така че на останалите снимки от онова време се вижда един кръг. Това е кръгът на огнището. А казаните бяха в кухнята и там в тях се готвеше храната. После дежурните ги сваляха и ги донасяха до онези каменни скамейки, които бяхме направили във вид на спирала.
Често с Учителя играехме Паневритмия на третото езеро, на „Бъбрека“ или на „Езерото на Чистотата“. Няколко пъти Учителят даде едно упражнение, като всички нагазихме до колене във водите на езерото и плискахме с ръце водата навътре към езерото. Учителят даваше съответни формули, които ние ги произнасяхме общо на глас. Има такива снимки и вие ще ги разгледате и проучите.
Когато някоя група тръгваше да си отива, тогава я изпращахме на „Плачи камък“. Това беше един голям камък, който се намираше на ръба от където започваше да слиза пътеката надолу. Там се пееха песни и се разделяхме със сълзи. Учителят често присъстваше, пееше с нас и изпровождаше групите.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...