4. Връзката с Живия Господ

[Ани]

4. ВРЪЗКАТА С ЖИВИЯ ГОСПОД

Колю Драгнев прави връзка с този кръжок, слуша вече беседи и в този кръжок се получава от брат Сава Калименов съобщение: Праща позиви, че се създава братска печатница, набират се работници. Искат да заживеят заедно „без мое и твое“. И понеже Колю са били четирима братя и две сестри - шест деца, т.е. живеят като всяко семейство на комунална основа. И пита баща си. Бащата казва: „Направи опит. Аз ти давам свобода, но да не става така да се разочароваш“. И той понеже баща му дава свобода, събира малко багаж и отива в Севлиево и се озовава при брат Сава Калименов. Там вече имало братска печатница, където работят Атанас Николов, брат Сава, от Бургас е бил Желю Ганев и още някои приятели. Решили да живеят „без мое и твое“. Обаче на практика туй, което той вижда съвсем не е така. Работили години и половина там при тези условия. Получавал ли е заплата? Получавали, но по друг начин те са им заплащали. В какво се е изразявал този живот „нито мое, нито твое“? То впоследствие как е станало, но са им давали възнаграждение, обаче се е изразявало в общо хранене, спане, всичкото е било общо. Значи не са получавали заплата в този случай, който ни е познат. После не са изпълнявали точно правилата, които Учителят дава. Сутрешното ставане, кой когато си иска става, нали Учителят дава ранното ставане, посрещането на изгревите, правене на молитва, правене първите упражнения, точно на обед да се обядва, вечерно време преди залез слънце да се вечеря, нали и тези неща му правят силно впечатление и той получава едно разочарование. Отиде някой на пазара, връща се: „Аз туй си го купих с мои пари“. А „няма мое, няма твое“. Така той получава едно разочарование и той решава да дойде тука в София да се бори с Учителя, че в Негово име нови заблуждения се създават. Да се бори в София срещу Учителя, защо се създават тези заблуждения. Срещу тия заблуждения да дойде да се бори. Обаче преди да дойде в София трябвало да отиде в село да остави някакъв багаж. И така тази мисъл дълго време работи в него и преди да си отиде в село сънува сън: Отива в село и отива при чешмата да се измие и когато се мие вижда, че е гол до кръста. Тогава идва една девойка на чешмата и й казва: „Иди кажи на майка ми да ми донесе дрехи да се облека!“ Той не смее да се върне вкъщи, защото е гол. Тя отива, донася му дрехи, облича се и отива вкъщи и изказва своето негодувание. Обаче в туй време идва брат Боев и му казва: „Аз съм дошъл за тебе, да те водя в София“. А това е сън. Това е сън, който ми разказа. Взима го брат Боев, качват се на влака, заминават и на Изгрева като отиват, столовата беше от дясната страна, влиза се. Той влиза пред столовата в двора. Братя и сестри по на 33 години, всички облечени в бяло. Няма по-възрастни, всичко по на 33 години. Минава край тях и гледа насреща Учителят застанал срещу една голяма пещ. Огън гори и вижда, че Учителят ще пече хляб. Той отива, приближава се до Учителя, целува Му ръка и се събужда. Сънят до тука свършва. Като се събужда той на другия ден след съня си, вече решил на практика да го осъществи, но за да дойде до София трябва да отиде до село да остави тоя багаж. Отива в село, обаче се затваря вкъщи. Никаква връзка не прави с нашите приятели. Докато асимилира всичко туй нали и в неделя отива на събрание, слуша беседата и след беседата моли приятелите да останат, иска да им разкаже нещо, и им разказва своето разочарование, което той е преживял в Севлиево. Тогава Желю Тонев, на Таничка баща й е бил вземал два билета за София и предлага единия, който иска да тръгне за София. Виж сега как се нарежда. Който иска да пътува за София. Така му предлагат билет. Той го взима и идва при Учителя в София. Като идва на Изгрева иска да се срещне с Учителя. Учителят го държи, три дена не го приема. Казва, гледам другите ги приема. Хора минават, аз като река, казва: „Зает съм“. И на третия ден чак Учителят го приема и той започва вече да изказва, да изхвърля всичко,което е набрано в него, което от себе си да го изхвърля. Как да го изхвърля? Да го разкаже на Учителя, всичко това негодувание. Учителят го слуша, слуша, слуша и само вика: „Тъй, тъй, рекох, тъй“. И като го изслушва, тогава Учителят започва да лее своята Мъдрост, казва: „То, рекох, дъбът, за да устоява му трябват сто години. За да устоява на всички бури“. И започва да лее една Мъдрост, една след друга и аз казва капитулирах, защото видях, че това, което изявяват нашите приятели и това, което е Учителят, е съвсем друго нещо. И тогава той Го пита: „Какво да направя, да се върна ли в село при домашните си или да остана в София!“ Учителят му казва: „Останете!“ Но преди да се разделим Учителят ми казва:

„Помнете, че в света само Бог е Който помага на човека!“ Три пъти ми го повтори. Аз Му задавам въпроса: „Ама как, Учителю, човек може да влезе в реална връзка с този жив Господ, Който помага?“ Учителят му отговаря: „Когато се изчерпят всички човешки възможности и от никъде няма изход, тогава можеш да влезеш в реална връзка с този жив Господ. Такъв е законът.“ И му привежда примера с анархиста. В Казанлъшките села имало един анархист учител, който като всички анархисти не вярвал в Бога. Учил децата, че няма Бог, че няма провидение и т.н., но през 1912 г. го мобилизират и той отива на фронта. Това е войната със сърбите и при едно отстъпление на българите той попада в чужда територия, този анархист. Успява да се скрие в една пещера, стои 3-4 дена. Отвън ако излезе куршум го чака, вътре ако стои глада го мори. От никъде изход няма. И тогава той казва: „Господи, слушал съм от майка си и от баща си, че Ти съществуваш. Ако наистина Ти съществуваш, изяви ми се по някакъв начин, аз умирам от глад“. Изказал тези думи и не се минало половин час, една костенурка, влачейки половин хляб идва на пещерата, оставя хляба и се връща. Той вземе хляба, подкрепя своите сили, нашите правят ново настъпление, той попада между нашите и се връща жив и здрав в Казанлък и от тогава насетне той започва да проповядва, че има един Господ наистина, който помага в критични моменти. Туй го има в беседите, но на него лично му го е разказал и тогава Учителят му дава томчето „Пътя на ученика“. В това томче Учителят говори за четирите съзнания: старозаветен, новозаветен, праведен и ученик. А знаете ли кой е този анархист? Не го знам. Важно е окултния закон тук - връзката с Живия Господ.