23_2 СОЛОМОН И ЖЕНИТЕ

[Albena]

СОЛОМОН И ЖЕНИТЕ

 

Докато беше прост овчар, Давид водеше чист и свят живот. Като стана цар на Израил, той направи много грехове и престъпления, за които и до днес още се говори. Най-после му се роди син – Соломон, най-мъдрият цар по това време, който имаше 300 жени и 600 наложници. Това говори за ненаситни желания. По своите грандиозни и ненаситни желания много хора мязат на Соломон. Преди потопа имаше и животни с големи, ненаситни желания, но где са те? Природата ги унищожи – нищо не остана от тях. (47, с. 308)

 

Ако в този момент дойде при вас същество от разумния свят, какво ще му искате? Каквото поискате, ще ви се даде. Соломон поиска от Господа мъдрост и знание. Сполучливо ли беше искането на Соломон? Какво спечели той със своята мъдрост и знание? В него се яви желание да изучи жената. Затова той взе 300 жени и 600 наложници при себе си. При всичката си мъдрост той не можа да разбере същината на жената и вместо да се оправи, той още повече се обърка. Според мене, ако мъжът иска да разбере жената, нека стане жена; ако жената иска да разбере мъжа, нека стане мъж. Ако и двамата искат да разберат какво представлява човекът, нека придобият качествата на истинския човек. Следователно не можеш да разбереш какво представлява жената, ако не станеш жена; не можеш да разбереш мъжа, ако не станеш мъж; не можеш да разбереш човека, ако не станеш човек. (66, с. 79)

 

Който не разбира Божиите блага, страда. Причина за страданията е човешката лакомия. Соломон, най-мъдрият цар на Земята, показа голямо лакомство. Той не се задоволи с една-две жени, но взе 300 жени и 900 наложници. Най-после той разбра, че 300 жени не могат да го обичат. Всяка жена има по един мъж в ума си, когото търси. Тя търси оня, който Бог е определил за нея. – “Обичат ли ме хората?” – Само Един може да те обича, ти трябва него да намериш. – “Кой е той?” – Той е Оня, Който те е създал. Погрешката на Ева се заключава именно в това, че тя искаше да има двама приятели да я обичат. Тя не се задоволи само с Адама, който й беше определен от Бога. (94, с. 206)

 

Как мислите, ако Соломон дойде днес на Земята, виден човек ли щеше да бъде? Той щеше да бъде знаменит учен, защото и на времето си се занимаваше с различни науки. Той е свалял огън от небето. В морално отношение обаче той е бил много свободен. Соломон искал да научи какви трябва да бъдат отношенията между мъжа и жената, искал да изучи сърцето на жената. Той се интересувал от жената като проява на пасивния принцип, но тук се оплел. Колкото мъдър да беше, Соломон се оплете в сърцето на жената, не можа да проникне в него и да го изучи. Тук той не издържа. Не само Соломон, но и по-напреднали от него са се спъвали в този въпрос. Културата на Соломона и до днес още съществува на Земята. Въпросът, който е интересувал Соломона, и до днес не е разрешен. Адам, за когото се говори в “Битие”-то, създаден по образ и подобие Божие, също не можа да издържи изпита си по този въпрос. (118, с. 138)

 

Момък, който остава верен на любовта си, също ще живее дълго време на Земята. Раздвои ли се, той веднага заболява. Това е все едно да ядеш две яденета, които не се смилат в едно и също време. Който иска да бъде здрав, не трябва да смесва храните. Ще ядеш една храна и като се смели, тогава ще приемеш втора. Същото се отнася до чувствата и мислите. Не смесвайте мислите и чувствата си. Само така ще поддържате хармонията между ума и сърцето си. В това отношение Соломон направи погрешка – взе 300 жени и 900 наложници, но въпреки това не можа да разреши задачата си. Той искаше да изучи женското сърце, но не можа. В края на краищата той каза: “Суета на суетите, всичко е суета.” Къде е погрешката – в Соломона или в жените? Когато една майка роди едно лошо дете, къде е вината – в майката или в детето? Вината може да бъде и в майката, и в детето или само в единия от тях. Има случаи, когато присадката на дървото е доброкачествена, а самото дърво е диво. И обратно – дървото е благородно, питомно, а присадката – дивачка. (23, с. 382)

 

Казано е в Писанието: “Отначало Бог двама ги създаде, мъжко и женско.” Когато хората са допущали многоженството, ние не ги съдим с това, но казваме какви са разумните закони, които Бог е създал, т.е. говорим за истинската, положителната философия на живота. Един от еврейските царе – Соломон, най-мъдрият цар в света, имал 300 жени и 900 наложници. Какво придоби той от това? Опита себе си, изпита и жените – като наложници и като господарки. От това многоженство той придоби голяма опитност, която му струваше скъпо. Оттук вадим следното заключение: всяка жена, която живее в греха, е наложница; всяка жена, която живее в добродетелта, е жена само на един мъж, тя е майка в семейството. И всеки мъж, който живее в греха, е наложник; всеки мъж, който живее в добродетелта, той е мъж на една жена, той е баща в семейството. Ние не разглеждаме думите “баща” и “майка” в тесен физически смисъл, но ги разглеждаме в широк смисъл. Да бъдеш баща или майка не е достатъчно само да родиш един син или една дъщеря. Когато в един човек се роди някоя велика идея или някое велико чувство, те са тъй живи, тъй интелигентни, както са живи и интелигентни децата. Всяка идея или мисъл, която се вселява в човека, тя представлява един светъл дух от невидимия свят, който посещава този човек, като му казва: “Аз искам да поживея в тебе като твое дете, да изпитам любовта ти, а ти поживей с мен както искаш.” След това друг светъл дух се вселява в сърцето на този човек като едно велико чувство. Значи едно светло чувство се вселява в сърцето му и една светла мисъл – в ума му, и ако този човек не знае как да постъпва с тия две светли същества, животът му ще бъде редица от страдания. (51, с. 249)

 

Като четат живота на Соломона, мнозина се чудят какъв смисъл има да знаят хората колко жени и колко наложници имал Соломон. Едно трябва да знаете – по отношение на идейния си живот всеки човек има идеи в себе си, едни от които са наложници, а другите – законни жени. Той трябва да знае как да се отнася с тях, да не го спъват. Други идеи са от характера на фараоновата жена, която искаше да отклони Йосифа от правия път. Пазете се от идеи, които отклоняват човека от неговия идеал. След грехопадението се яви многоженството. Помнете следното: една жена, т.е. една идея, трябва да има човек. Всички останали идеи се въртят около основната. Едно слънце има в слънчевата система, а всички останали са планети, които се въртят около него. Следователно, за да не се излага на външно и вътрешно падане, човек трябва да има само една свещена идея, на която да служи. И за тази идея той трябва да бъде готов на всички жертви. През каквито изпитания и гонения да минава, той трябва да издържа. (118, с. 141)

 

Както Соломон имал много жени, така човек има много желания. Едно основно желание е нужно на човека – да придобие Любовта. Той трябва да има само една основна мисъл – Мъдростта. Като има това, другите неща сами по себе си ще дойдат. (99, с. 297)

 

Човек може да прави грешки, но трябва и да ги изправя. По този начин той се учи и самовъзпитава. И Соломон правеше грешки, но не могъл всички да изправи. Той сам не се ползвал от своите опитности. Когато се яви в него едно желание, той си взе една жена. Като не разбра какво се крие в това желание, каза: “С една жена човек не може да бъде щастлив.” С други думи казано: с едно желание човек не може да бъде щастлив. Затова той си взе още една жена. Не разбрал себе си, не придобил опитност, той взе и трета, четвърта, пета жена, докато увеличи броя им толкова много, че се натъкна на големи противоречия. Един ден той каза: “Не мога да се справям с тези жени, не мога да се грижа повече за тях.” Защо трябва той да се грижи за тях? Всяка жена ще се грижи за себе си. Да имаш много желания, това е все едно да носиш чувал на гърба си, в който всеки ден прибавяш по един килограм. Докато чувалът тежи два, три, пет, десет килограма – както и да е, лесно се носи. Обаче когато теглото му стигне до сто килограма, ти се отчайваш и казваш: “Не мога повече да го нося…”(145, с. 29)

 

Когато Соломон прибрал при себе си тия 900 жени и 300 наложници, той криел в душата си съвсем друга идея от тази, която съвременните хора му приписват. Те му приписват повече грехове, отколкото той имал. Тези жени били негови ученички и слушателки. Неговите грехове не се заключават в това, че имал много жени, но във факта, че се отклонил от Бога. Неговите ученички отдалечили сърцето му от Бога. Вследствие на това Соломон изгубил равновесието си и паднал. Той се подкупил, увлякъл се и паднал. С това заедно той съградил няколко езически храмове и служил на други богове. В това именно седи грешката на Соломона. (148, с. 159)

 

Соломон е казал, че сърцето на човека е извратено. Той е относително прав, но не и абсолютно. Сърцето, т.е. жената, е извратена, защото е унижена, но това е временно положение. Защо е така, то е друг въпрос. Аз разглеждам жената като полюс. Първоначално, когато Бог създал жената, тя била съвсем различна от сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази в рая; тя е само отглас, отражение на възвишената, на благородната жена. И в това отношение любовта е само външно отражение на тази жена. Обаче любовта се проявява само там, дето е жената. Отсъства ли жената в човека, отсъства и любовта. Ако хората знаят какво нещо е жената и я поставят на мястото й, светът моментално би се повдигнал. Днес гледат на жената като на същество, което има нужда от мъж да я гледа. Казвам: това не е жена, това е инвалид в болницата. Според мен жена е тази, която спасява света; жена е тази, която държи ключовете на живота; жена е тази, чрез която се проявява великата и мощна сила на Любовта, която носи живота. Следователно спасението на света ще дойде чрез жената, а не чрез мъжа. Сега аз желая на всички да станете жени! Тази мисъл, преведена с други думи, означава: аз желая душите на всички хора да се изпълнят с Любов; аз желая всички да светят, да бъдат запалени свещи, да бъдат щастливи и радостни, да са готови на всички услуги. Това значи да бъде човек майка. В този смисъл желая на всички да бъдат майки. (60, с. 87)

 

Красотата е привлекателна сила. Тя е уловка, за която всички се залепват. Красотата привлича и мъже, и жени. Ако жена види красива жена, в нея се поражда завист. Обаче ако тя види красив мъж, веднага пожелава да го владее. Ако мъж види красив мъж, той му завижда. Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това са положения, които всички познавате. В случая важно е кои са подбудителните причини, които пораждат в мъжа или в жената желание за владеене, за обсебване. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание или не? Преди всичко никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В “Песен на песните” един от най-мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен по красота личи между десетки хиляди хора. Тук се говори за външна красота. Но трябва да се знае, че красота без съзнание не съществува. Без мъдрост, без съзнание красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Когато тази киселина влезе в организма, тя изсушава. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят какво е действието на виното върху организма. То опиянява, огрубява човека. Това, което става с организма, става и със съзнанието на човека. И тогава, щом попадне под влиянието на тази красота, човек губи съзнание, опива се и не може вече да разсъждава правилно. Тази красота е опасна област за човека. И в Писанието е казано: “Не любете света, защото неговата красота е опасна.” Затова именно Христос е слязъл на Земята с милион ангели около Себе Си, които да учат, да направляват човечеството в Божествения път. Казва се по-нататък, че като видели красивите дъщери на човеците, ангелите се влюбили в тях, оженили се и останали на Земята да живеят. Синът Божий трябвало сам да завърши своята мисия. Тия ангели и до днес още са затворени в плътта и не могат да се върнат назад в небето. Това е едно окултно предание за слизането на Сина Божий на Земята. Мислите ли, че вие ще излезете по-силни от тия ангели? Щом влезете в света, и вие като тях ще си изберете по една възлюбена, за която ще се ожените, ще си родите три-четири деца, ще си направите къща и ще кажете като някои от индуските философи: “И тук се живее добре!”(148, с. 65)

 

Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, изведнъж да станат светии, но правят една съществена погрешка – пренебрегват физическия живот. Какви опити не са правили, но резултатите им са били малки, а понякога опитите им свършвали с катастрофа. Ето, мъдрият Соломон, надарен със знание и светлина, мислеше, че може да постигне всичко, но се спъна. Той правеше опити в голям мащаб. В желанието си да изучи жената, той се свърза с 300 жени и 900 наложници. Той искаше да разбере де се крие злото – търсеше причината за грехопадането. Искаше да знае защо Ева яде от забранения плод. Защо му бяха 300 жени и 900 наложници? Само цар може да държи толкова жени около себе си. Числото 300 е число на Юпитера, царско число – на благородството. Числото 900 е на Марса. Значи той държа тия жени със сила и благородство. Соломон искаше да разреши една тайна, но не успя. Жените го увлякоха и неусетно прие техните богове. Той възприе всички езически учения и се предаде на ядене и пиене. Един ден той видя една млада, красива овчарка, в която се влюби. Той мислеше, че и с нея може да постъпи както с всички жени, но тя му се противопостави. С отказването си тя искаше да му докаже, че не обръща внимание на такъв цар, който има толкова много жени; който не служи на Бога, но се занимава с ядене и пиене и с удоволствията на живота. Тя му каза: “Такъв цар не може да повдигне своя народ. И ти не можеш да повдигнеш еврейския народ. Ще дойде ден, когато хората ще се чудят как си могъл да държиш около себе си толкова жени, но няма да те похвалят.” Книгата “Песен на песните” е посветена на тая овчарка. Въпреки многото жени Соломон не можа да разреши въпроса за жената. Тя пак остана загадка за него. Овчарката предпочете да пасе овците, отколкото да стане жена на Соломона. Какво постига човек, ако има 300 жени? Какво постига човек, ако има сто мисли в ума си, сто желания в сърцето си и сто постъпки във волята си? Какво постига човек, ако има 300 наложници в ума си, 300 наложници в сърцето си и 300 наложници в душата си? Да имаш 300 жени и 900 наложници, пак не можеш да разрешиш един от важните въпроси. Соломон показа това. Защо не можа да го разреши? – Защото искаше изведнъж да постигне всичко. Най-после той каза: “Суета на суетите, всичко е суета.” (22, с. 45)

 

Та сега да се върнем към Соломона. Този приятел попитал Соломона: “Я ми кажи на тебе защо ти трябваха 300 жени и 600 наложници?” – “Аз, казва, взех 300 жени като слугини, дали ще намеря някоя, на която да мога аз да слугувам. Триста жени взех да ги изпитам като слугини, дали ще намеря една, на която аз да послужа, да намеря някоя умна.Сега те ми слугуват, аз не слугувам. И досега не съм намерил. Намерих само една овчарка отвън. Тя ми запали сърцето и само за нея мисля. Аз между тристата намерих само една. И като я обикнах, тя не иска да знае за моята любов, пее си свободно. Познах, че е тя. Тя позна своята любов, но не познава моята. Аз досега, като мъдрец, ходих да изследвам любовта на хората и сега започвам да изучавам своята любов.” Всички съвременни култури имат опитността на Соломона, който търсеше любовта отвън на тристате жени и шестстотинте наложници и най-после намери онази сунамка, овчарката – то е добродетелта в човека. Като я намерим, тя е, на която можем да слугуваме. Като намерим добродетелта, като намерим доброто, то само може да ни заведе до Любовта. (18, с. 14)