Jump to content

11. Барака за дом


Recommended Posts

11. БАРАКА ЗА ДОМ

През това време дойде някой от София и ми донесе съобщението, с което ме викаха на преглед за войник. Казах това на Учителя, а Той ми отговори, че след няколко дена ще си тръгнем всички заедно. Така че прекарах още няколко дена на Рила, след което се прибрах на Изгрева.
Преди да отида на преглед за войник отидох при Учителя и Му казах, че ще си ида на село. Там мама може да ми даде пари. Нали искам да си направя барака, но аз нямам място. Дали ще мога да си направя барака или не. Учителят помисли за момент и ми посочи мястото където сега е къщата на Никола Мирчев. Там имаше голямо свободно място. Брат Иван-каруцаря имаше барака там и живееше със семейството си. Но нали съм „Ганчо“, похвалих се на някои братя и сестри, че Учителят ми е разрешил да си построя барака еди къде си и така тоя проект впоследствие не се осъществи. Попречиха ми. Сили земни и братски, че и небесни ми попречиха.
Аз си тръгнах на село. От там отидох в едно село Еркеч за преглед. После като се върнах на село, ставаше въпрос вече да си тръгвам обратно за
София. Събрахме се на софрата: мама, леля ми Комня, свако Слави Тодоров и аз. Казвам: „За сведение, аз вече няма да се върна на село да живея. Аз ще живея на Изгрева“. Леля ми ме погледна разтревожено и каза: „Още не си служил войник, какво ще правиш?“ Мама помисли малко и отвърна: „Той ми е син, каквото желае, това ще бъде“. Като отидохме вкъщи с мама и аз трябваше вече да пътувам, мама ми даде 4000 лв. спестени пари. Мама ги беше спестила по времето когато завърших трети клас през 1928 г.
По същото време и свако ми Слави трябваше да пътува за София. Брат Куртев му беше съобщил, че ще строи къщичка на Изгрева. Свако не се чувстваше добре със здравето, но не се отказа от пътуването. Качи се на каруцата и криво-ляво пристигнахме в Айтос. Брат Куртев му даде пари за материал за строежа.
Отидохме в София. Там свако накупува цимент, дъски и други работи - всичко каквото беше необходимо и в последния момент преди да започнем строежа свако отиде да каже на Учителя, че ще строим къща за брат Куртев. Добре, но по едно време свако се връща и ми вика: „Гради, Учителят не разрешава да строим на брат Куртев къща“. А когато свако запитал, какво да правим материала, Учителят отговорил: „Колкото пари си дал за материала братството ще ги върне и ще вземе материалите“.
Тогава аз казах на свако: „Ами нали аз ще строя, тъкмо сме купили материалите, да построим барачката за мене и колкото употребим ще ги платя аз. Останалите ще дадем на братството.
Аз отидох при Учителя и Му казах това нещо, да построя за мене барака. Той ме погледна и каза: „Рекох, там няма да може да си построиш барака“. Викам: „Учителю, ами какво ще правя сега?“ „Ще попиташ някой брат, понеже там има братя, които имат места“.
Тръгнах надолу от чешмата, където беше бараката на брат Борис Николов и срещам брат Влаевски. Казвам му: „Брат Влаевски, искам да си построя барака. Може ли на твоето място да си построя?“ Брат Влаевски имаше къща горе и си живееше в къщичката, а мястото му беше празно. И той каза: „Добре“. Заведе ме и ми даде мястото, точно където минава ул. „Жулио Кюри“, която беше проектирана открай време. Значи, онова място, което му го отчуждават той ми го даде за барака. И така, на това място започнахме да строим бараката. Свако ми помогна да я построим. В скоро време бараката беше готова, построена.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...