Jump to content

23_5 БОГ И СОЛОМОН


Recommended Posts

БОГ И СОЛОМОН

 

Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човека към центъра, към Първичния източник на живота. Този човек никога не може да каже като Соломон “суета на суетите, всичко е суета”. Обаче започне ли да се отдалечава от центъра, човек вижда вече суетата на своя личен живот. “Каква полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето”(Екл. 1:3) – така може да говори само онзи, на когото линията на живота се е удължила и той се е отдалечил от центъра, т.е. от Първичния източник. (145, с. 20)

 

Много хора се мъчат да измислят нещо ново в света. Казвам: всичко, каквото хората знаят, е вехто. Всичко, което съществува в природата, е също така вехто. Ново е само това, което излиза от Бога. И затова Соломон, след като е опитал всичкото знание и мъдрост в света, казал: “Няма нищо ново под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета!” На това основание днес хората не са доволни от старото. Кой човек е доволен от своите стари дрехи?(13, с. 87)

 

За Соломона е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля; първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговият род и когато хората му казват “Учителю благи”, възразява им: “Защо ме наричате благ? Благ е само един Бог.” Иска да каже: “Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкоз благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля Аз изпълнявам.”(123, с. 181)

 

“Суета на суетите, всичко е суета” – когато най-мъдрият човек в света е казал тия думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга в душата. Той казва: “Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах; и жени имах, и робини имах; ядох и пих; изучавах природата и нейните закони и знания имах, но великото, което търсих, което исках да придобия за своята душа – не можах да намеря. Безсмислен е животът. Суета на суетите, всичко е суета!” При това, забележете, Соломон беше посветен, адепт беше. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха един добър урок. Той беше учен човек, знаеше за идването на Христа. В “Еклисиаст” казва: “Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко!” В осма глава на Притчите Соломон казва: “Веселях се и наслаждението ми беше с человеческите синове.” Той разбра Любовта. И като казва “суета на суетите, всичко е суета”, той съзна, че изгуби нещо, което Бог му беше дал. Той изгуби Синовете Божии, след това се зае да изправи живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на Земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. (112, с. 197)

 

В прочетената глава (трета от “Еклисиаст”) виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината.Той счита, че най-важното нещо на Земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето; не е разбрал как трябва човек да яде и да пие. Соломон трябваше да живее във времето на Христос – да разбере какво означава хлябът. “Има време за всяко нещо” – така започва трета глава от “Еклисиаст”. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Сам¬ по себе си времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и кривите образи. (145, с. 44)

 

При сегашните условия се изключва влиянието на страха. Методът на страха е минал. Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Прав е Соломон, но това беше по закона на инволюцията. Сега ще внесем друго правило: “Началото на мъдростта е Любовта.” Следователно методът на Соломон е внесъл страха. И Мойсей е казал: “Трябва да имате страх от Господа.” Христос взема Любовта. (49, с. 167)

 

И тогава светските хора питат защо светът е така направен, а религиозните – защо Бог направи дявола. За светските хора кризата в света е един подтик да работят, а за религиозните хора дяволът е едно условие да се повдигнат. Онзи принцип, който религиозните хора са кръстили с името “дявол”, е едно условие за проява на великия творчески и организиращ принцип на Любовта. Той разрушава всички форми, които са негодни, за да се прояви животът чрез тях, за да стори път на Любовта да създаде нови форми, в които животът да се изяви по-пълно. Затова Соломон казва: “Помни Създателя си в дните на младостта си”, т.е. докато принципът на Любовта действа в теб, за да можеш да се ползваш от всички блага на живота. Защото когато Любовта напусне човека, започва да действа принципът на разложението и идва старостта, на която краен резултат е смъртта, т.е. пълното напускане на една форма от организиращия принцип на живота. Затова аз казвам, че младите, хората на любовта, са кандидати да живеят в този свят, а старите, в които доминира принципът на разложението, са кандидати за онзи свят. Всички, които помнят Създателя си, както се изразява Соломон, са кандидати за този свят; а които не помнят Създателя си, са стари и са кандидати за онзи свят. Ще кажете: “Как старите да не вярват в Създателя си? Нали старите са по-религиозни, имат повече вяра?” – Ако вярват, какво ги ползва тази вяра? Вярата в това отношение не е съществена. (7, с. 156)

 

Знанията без Божията Любов правят света тягостен. Много учения, това са изтезания на плътта. Нали Соломон е изучавал много неща, но видял, че животът без Любов, макар и с много знания, е нищо. Колкото повече знаеш, толкова повече ще страдаш. Същото положение ще намерите в света. (9, с. 106)

 

Като ученици на Великия живот вие трябва да бъдете здрави, да водите чист и нормален живот, свободен от всякакви противоречия. Многото желания внасят големи противоречия в живота. Това виждаме в живота на Соломон. Той имаше много желания, които прояви външно в събиране на много жени около себе си. Той имаше 300 жени и 900 наложници, чрез които се натъкна на големи противоречия. Откъде дойдоха тия противоречия? – От ограничаването на жените. Той нямаше право да ги ограничава. Да имаш 1200 жени и да не можеш да се справиш с тях, това е все едно да имаш 1200 английски лири и да не знаеш как и за какво да ги употребиш. Еднобрачие се изисква днес! Една жена или един мъж трябва да имаш, да можеш да се справяш с положението, в което се намираш. Мъжът трябва да разбира жената, а жената – мъжа. Жената е извор, от който тече Божието благословение. Чрез това благословение се проявяват всички жени. По-добре е да имате една чешма, която постоянно блика, отколкото да имате хиляди чаши, пълни догоре с вода. Да имаш една жена – това подразбира да имаш една идея за Бога като носител на живот, на знание и на светлина, на свобода и простор, отколкото да имаш хиляди жени, т.е. хиляди идеи за Бога, които носят цялото нещастие и зло. Следователно, ако имаш една идея за Бога, ти си в еднобрачния живот; ако имаш две идеи – ти си в двубрачието; три идеи подразбират трибрачен живот и т.н. Стремете се към еднобрачието, което осмисля живота и поставя човека в правия път. (145, с. 103)

 

Та съвременният свят – всички съвременни учреждения, всички здания, болници, затвори, които сега съществуват, с изключение на някои паметници, всичко туй трябва да се събори. Това е закон. Когато Соломон съгради храма, той каза в него постоянно да се слави името Божие. Но колко пъти се събаряше този храм и наново трябваше да го съграждат?! Защо? Защото свещениците опетняваха храма. (60, с. 172)

 

Смешно е, когато и хората казват, че Бог може да живее между тях. Това не може да бъде! Съвременните хора нямат жилище, в което Бог може да живее. Когато Соломон направи Божия храм, каза: “Бог не може да живее в този храм, но Неговият Дух може да пребивава тук.” Хората, които слушаха Соломона, си казваха: “Чуйте какво говори този човек за Бога!” Хората трябва да разберат, че Бог може да живее само в техните светли умове и добри, благородни сърца. Това е истината. Бог пребъдва в сърцето и в ума на всеки човек, който мисли, чувства и действа правилно не само по отношение на своите братя, но по отношение на най-малките растения и животни. Онзи човек, който може да спаси мравката и който полага грижи и за най-малкото растение, той може да помага и на брата си. В този дух трябва да се възпитава новото поколение. (51, с. 211)

 

Тялото, което сега имаме, то е най-великолепното здание, то е един модел за бъдещото тяло, то още не се е завършило, по него ще се създаде истинският божествен храм – Соломоновият храм. (10, с. 286)

 

Всеки човек е пътник в живота. Като тръгва на път, някой започва още в началото с голяма бързина, а към края постепенно забавя хода си – уморил се е вече. Друг пък започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломон постъпва по първия начин – отначало започва бързо и към края забавя хода си – изпитва вътрешна умора. Прочетената глава (десета от “Еклисиаст”) е един костелив орех, от който трябва да вадите ядките с игла. Всяка глава от Писанието е един вкусен обед, с който можете да се нахраните. Ако готвачът е бил зает с много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломон е бил зает с много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пак може да се яде. Поуката, която можете да извадите от тази глава, е, че каквото и да се случи в живота на човека, преди всичко той сам е виновен за това. – “Къде се крие вината?” – В неразбирането на живота. – “Ама нямам разположение.” – Неразположението зависи от тебе. – “Ама сиромах съм.” – Защо си сиромах? Защото не можеш да използваш условията. – “Джобът ми е празен.” – Скъсан е джобът ти, закърпи го, да не падат парите навън. Друг пък се оплаква, че имал пари, но пак е сиромах. Той е сиромах, защото не знае как да използва условията. Значи има два вида сиромаси – едните са външно сиромаси, на които джобовете са скъсани и парите им не могат да се задържат. Другите са вътрешно сиромаси. Те имат пари, но не знаят как да ги използват. За пример, мнозина вярват в Бога – казват, че Той е навсякъде, а при това грешат. Щом грешат, те са сиромаси. Значи те носят пари в джобовете си, а минават за сиромаси. Какво по-голямо богатство от вярата на човека в Бога? Някой вярва в Бога, казва, че Той е навсякъде, при това – не се страхува от Него, а от хората. Ако иска да вземе нещо без позволение, той не мисли, че Бог го вижда, но се оглежда надясно-наляво, да не го види човек. Че Бог го вижда – не иска да знае за това, важно е човек да не го види. (145, с. 135)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...