Jump to content

41. Никому ненужен


Recommended Posts

41. НИКОМУ НЕНУЖЕН

Веднъж отидох на екскурзия, бях ходил доколкото си спомням към Габрово и оттам си казах, чакай да мина да видя Търново. Като слязох от влака, качихме се няколко души на един файтон, но така ме шокираше един милиционер, много често поглеждаше към мен. Като слязохме в центъра на града от файтона, в който аз бях, тръгнах по главната улица. Долу-горе знаех къде е вегетарианския ресторант. Като тръгнах и нали имам „малки крачки“, като дадох напред, а милиционера беше един дребничък човек и аз застана на някоя витрина и гледам уж витрината. Ама гледам дали идва той и като наближи десетина крачки, пак като изпердаша и давай, давай, давай. Милиционерът ме следи. По едно време наближавам вегетарианския ресторант и викам си, чакай тука... И гледам на една витрина галантерия и по едно време някой ме тупна по рамото. Обърнах се, той милиционера. „От къде сте?“ Викам: „От София“. „Какво правите тука?“ Отговорих, че съм бил на екскурзия. „Елате“, каза, „в магазина“. Влязохме в магазина. Аз носех куфарче така. Пита ме: „Какво носиш в куфара?“ Викам: „Нося някоя книга за прочит, някои дрехи“. „Я отвори!“, каза той. Отварям и почвам да вадя. Добре, но по едно време той гледа една черна кутия така. „Ами туй какво е?“ „Туй е бомба“, викам. Той гледа така и аз отварям кутията. Той ме наблюдава и казвам на продавача: „Имате ли контакт?“ „Имаме“, каза. „Може ли да опитам нещо?“ „Може“, отговори той. Викам си, чакай сега, тъкмо ще отида във вегетарианския ресторант да се обръсна поне. Пуснах машинката, обръснах се. Милиционерът ме гледа. Вика: „Ама какво е това“. Отговорих: „Не виждаш ли, самобръсначка, електрическа самобръсначка. Ето тука пише фирмата „Филипс“. И оттам той ме освободи и аз отидох в ресторанта, обядвах. Там бяха бащата и майката на Павлина Даскалова. Сестра Павлинка беше малко момиченце тогава. Разправих им за случилото се с милиционера и те викат: „Ех тоя момък, цял живот работи в нашия ресторант, сега стана милиционер“. „Вие сигурно му казахте, че идвате тук?“ „Да, казах, че идвам при вас, че съм вегетарианец“. Та така имах един такъв спомен от Търново с тоя милиционер.
За сведение, като дойдох в София най-малко два пъти в годината си ходех на село. Бях свикнал със село, с леля Комня, свако Слави, братовчедките ми Иринка, Гинка...
Веднъж пак така гостувах и ще си тръгвам вече за София. А там има някои близки села: Карач, после Тержемен, но не зная защо през тия села почти не минавах, а отивах в Айтос. Минавах обикновено през Бургас. А в тия села имахме наши братя - брат Паскал, брат Чернев, те бяха семейни, ходил съм там като дете, работил съм там, нали? И свако ми вика: „Мини“, вика. „Много искат да те видят.“ Отговорих му: „Абе, свако, не ми се ходи натам, ама хайде ще мина, щом ти ми казваш да мина“. Минах през Османкьой, после Карач, после Тержемен. В Тержемен се минава през селото. Отивам при брат Чернев. Добре, но още като отидох, едва съм си свалил раницата, нали от село ми дадоха някои работи за ядене, а беше много топло. Беше по вършитба мисля и в това време пристига един човек, а той бил пазач на имотите и извика брат Чернев и му казва: „По нареждане на кмета гостенина трябва да го заведа в едно съседно село между Тержемен и Айтос“. Мисля, че беше Докузец. Питам: „Защо?“ „Ами не знам защо.“ А той, брат Чернев, възрастен човек, местен, не каза нищо, не ме защити, за да ме освободят. Казва: „Брат Гради, ще трябва да отидеш в съседното село“. „Добре, ще отида“, отговорих. Пък бях много изморен. По пътя вървя с пазача и се разговарям. Той вижда, че няма нищо лошо в мен, но ме заведе в съседното село както му е наредено. Казвам: „Цял ден съм скитал, изморен съм много“. Заведе ме в къщата на кмета и той си отиде. Преспах у кмета и сутринта си отидох в Айтос. После научих от свако, че аз като съм минал покрай дюкяна в селото, в дюкяна бил попа, а попа ненавиждал нашите братя и сестри и наредил на кмета да ме арестуват и да ме закарат в другото село. Бях никому ненужен.
На другия ден като отидох в Айтос братовчедката ми Иринка, която стоеше на градината, я нямаше. Тя била в с. Бресово. Отидох и я намерих в с. Бресово и й казвам: „Хайде да те водя във Варна“. Защото от Варна ще отида в Силистра да работя. По него време работех в Силистра. Тя се съгласи. В това време, тя имаше един братовчед, който имаше каруца, но той не се съгласи да ни закара до една гара в Балкана. Мислел, че аз няма да му платя за каруцата. Та намерихме друг човек на когото заплатих предварително една хубава сумичка, за да ни закара. После последния се похвалил на братовчеда, Колю се казваше той, че съм заплатил за превоза толкова пари и той съжалявал после, че не ни е закарал, за да вземе той парите. Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н. Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват. Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е симпатия и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка. Направи ми много лошо впечатление това. На другия ден си вземах довиждане с Иринка, оставих й нужните средства и я оставих у скулптора брат Васил Ставрев, да може да се върне до Айтос. Аз пък минах през сегашния Толбухин и отидох в Силистра да си продължа работата.
Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян. Той имаше майка, леля Кера се казваше. Тя е била прислужничка в църквата на бащата на Учителя. Църквата се казва „Св. Димитър“, сега е музей. Тя беше си заминала вече за оня свят, но братовчедка ни разправя, че когато Учителят искал да види баща си, да му каже нещо, казвал на някой, който отивал в църквата да каже не леля Кера да излезе. Учителят бил още дете тогава, но й казвал: „Кажи на татко ми да излезе, искам да му кажа нещо“. Тя влизала в църквата и казвала на поп Константин, че синът му го търси. Та от леля Кера чрез чичо Стоян имам това сведение, че Учителят не влизал в църквата където служел баща му.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...