Jump to content

3. Затворникът


Recommended Posts

3. ЗАТВОРНИКЪТ

Като завършва вече средното си образование сестра Паша го пита: „Иване, ти искаш ли да учиш по-нататък?“ „Ами искам!“ „Ами какво искаш да учиш?“ А пък той не знаел какво да каже. И понеже те са го наблюдавали, че като минава самолет той гледал самолета. И така те са останали с впечатлението, че имал отношение към самолетите. Запитали го: „Ти, Иване, искаш ли да станеш авиатор?“ Той казал, че иска. Обаче нали той не знае как се става авиатор. Щом той иска, сестра Паша имала възможности, Братството е имало кадри, офицери и нямало препятствия и го записали във военното училище в София да стане авиатор. Но какво било учудването му от системата на ограничение в това училище. Той вече започнал да посещава и събранията. Влизайки в училището той вече не може да посещава събранията, Школите организирани от Учителя. Какво да прави? Решава да бяга. Бяга, обаче някой път го хващат, а като го хванат го наказват. Започват какви ли не наказания, арести. Колкото са по-тежки наказанията, толкова повече измисля неща да ги преодолява и като нямал опит от системата човешката понеже е живял дълги години на свобода, не можейки да понася ограниченията, той търси начин да се освободи от тях, да преодолее всички тия препятствия и да живее пак свободно, но не може. Ограниченията стават все по-големи и по-големи и се стига до там, че се налага да го съдят. И наистина го осъждат и го затварят в затвора. Военен съд го съди. Двама войника го водят при ония, които като него са задържани. По пътя като вървят той предлага на войниците: „Пуснете ме за два часа. Аз имам моя работа. Ще отида, ще я свърша и след два часа като я свърша аз ще дойда при вас“, Но те не го пускат. Но той не се примирява и търси начин да избяга. А като вървели той напипал във войнишкия шинел нещо меко, някаква кесийка. А това било сол и червен пипер лют, смесени, защото той като вегетарианец не можел всичко, което им дават да яде и затова си имал сол и червен пипер смесени. В училището не се грижели за прехраната му и никой няма такова намерение и той си носел сол и червен пипер смесени и хляб си вземал и така се хранел като си посолявал хляба. Така напипал тая кесийка с лютия пипер и сол. А брат Иван ядеше много люто. Аз не знам някого да съм виждал да яде толкова люто в България. Той съобразява какво да направи. Изважда с ръка солта с червения пипер и прехвърля половината в едната шепа, половината в другата шепа. И така тия двамата войници, които го водят от двете страни, той с едната ръка хвърля в очите на единия и с другата ръка на другия в очите и те докато се оправят с очите от солта и лютия пипер, той драсва и избягва и обещанието, че ще се върне не го спазва, защото те не го пускат доброволно. Но минава време, залавят го, съдят го още по-лошо и въпреки намесата на сестра Паша и други приятели, не могат да го освободят и той трябва да бъде затворен. И така минава времето. А това става вече когато Първата световна война е вече към своя край и Александър Стамболийски идва на власт. Стамболийски идва на власт и той тръгва по затворите и се интересува кой за какво е осъден и така стига и до брат Иван. А той е затворен като лют престъпник. Заповедта, с която е осъден той я закача с габърчета на прозорчето на вратата, в която се влиза, за да не го гледат той какво прави, а е могъл чрез сестра Паша да си вкара вътре някои беседи от Учителя и други книги и там да си чете и така той се е занимавал и си чете. Един ден идва Стамболийски с още няколко души, влизат вътре при него и Стамболийски му задава въпрос: „Ти защо си тука?“ А Иван се обръща към него и му казва: „Хей там е заповедта, на която пише!“ И му показал заповедта на вратата. Задава му втори и трети въпрос, но Иван по същия начин отговаря, че там е писано всичко, да не го пита. Стамболийски не бил виждал до тогава такъв затворник. Какво да прави с него, не се противи, отива и прочита написаното. Оставя го и си излиза. След 2-3 дни идва пазача от охраната на затвора и му казва: „Момче, ти си свободен!“ Иван е учуден. Той смята, че има дълга присъда и че скоро няма да излезе. Но те му казват, че има заповед да си ходи. Той смята, че е станала някаква грешка, но си казва защо пък да не използва тая грешка, стяга си багажа и излиза от затвора. Казва си на ума, тая грешка ще се открие някой ден, не знаейки за амнистията, която е направил Стамболийски и че всички неправилно затворени хора ги е освободил.
Така той излиза от затвора, но не знае за политическите промени навън. Взема първия влак и заминава за Бургас, от Бургас във Варна и така се скита с някакви зиг-заги, за да може да скрие следите си. Прави някакви укривания на следи без да има нужда, защото никой не го преследва, но той не знае. Чак след като посещава някои свои приятели, по-скоро наши приятели от братството нали, той разбира политическото положение и тогава се връща отново в София и при сестра Паша продължава да живее.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...