Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1918_09_08 Да Го посрещнат8 септември 1918 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 02 януари 2011 - 15:49

Аудио - чете Нели Недялкова

Да Го посрещнатъ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата"Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.III
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание


От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата


Да го посрещнат



„Зеха вейки финикови, та излязоха да Го посрещнат."
От Йоанна 12: 12-13

„Излязоха да Го посрещнат”. В човешкия живот посрещането представлява цяла епоха. В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често. Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща. Не можете да посрещате човек, когото не обичате. Това е изключено от вашия живот. И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце.

„Чуха, че иде Исус в Ерусалим”. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота.

Къде ще срещнем Исуса? Навсякъде. Младата мома ще го срещне в своя възлюбен, който никога няма да й каже обидна дума, никога няма да я погледне накриво. Каже ли й една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемник. Това се отнася и за жената, и за мъжа. Христос, Исус е великият принцип, върху който трябва да съградите своя живот. Както устойчивостта на къщата зависи от материалът, който употребявате, от начина на граденето и от сцеплението на отделните части, така и устойчивостта на човешкия живот се определи от основата, върху която е поставен той.

Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат стремеж към нещо. От човешко гледище, стремежите на малките същества – бубулечици и мушици, са нищожни, но от Божествено гледище, те са толкова важни, колкото и човешките. Сегашните хора ценят нещата по тяхната големина, вид и форма. Те не могат да се освободят от външното гледане на нещата. Затова те мислят, че най-голямото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голямото. Важен е принципът, а не формате. Машината трябва да свърши някаква работа, да се постигне известна цел.

„На утрешния ден”. При всяко посрещане е важен моментът, когато става то. Народът дойде да посрещне Христа рано сутринта Това показва, че посрещането на Христа става сутрин рано, а не вечер. Това посрещане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всяка идея, всяко чувство, които се раждат сутрин в ума и в сърцето ви, всякога дават плод. Тези, които се раждат в нощта на вашия живот, остават безплодни. Великите идеи имат цена, тежест, смисъл. Чуете ли, че някой е доволен от живота си, че го е осмислил, ще знаете, че носи велика идея в главата си. Чуете ли, че е бременен, ще знаете, че умът му е натоварен с някаква голяма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбягва с момите, тя е бавна в движенията си; между нея и момите има голяма разлика. Ако и вие сте муден, тежък в движенията си, причината за това е вашата бременност – натоварен сте с велики идеи. Може ли натовареният кон да се надбягва със свободните коне? Не може. Докато нямаш товар на гърба си, можеш да се надбягваш; туриш ли товар на гърба си, надбягването е невъзможно. Моми и момци се надбягват, докато са на хорото. Ако търсите игривост на очите, грация и подвижност в движенията, красноречие на езика, идете на хорото – там ще ги намерите. Влезе ли една велика идея в главата им, те стават бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причините за вашите тежки настроения и състояния. Тежките душевни състояния, паденията, през които човек минава, са най-важните моменти на неговия живот. Те носят най-големите блага за човека. Това е вярно за земята. Как е в Духовния свят, това е друг въпрос.

Думата падане, падение, в езика на съвременните хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то няма да израсте, няма да даде плод; ако старата къща не се събори, нова няма да се съгради; ако старият дъб не падне, младо дъбче няма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването са закони на физиката. И Земята пада към Слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението – за Живота. Не казвайте, че като е сгрешил Адам, и вие трябва да грешите. Аз разглеждам падането като метод за въздигане. С този метод си служи Природата, когато иска да повдигне някоя форма или някое живо същество. И в Природата има примеси, чужди неща, вмъкнати отвън, от които тя постоянно се чисти и освобождава. Законът за чистенето в Природата не е нищо друго, освен този, с който старите алхимици са си служили. Чрез този закон те отделяли ценното от безценното, благородното от неблагородното, полезното от безполезното. Полезни неща са тези, с които Природата си служи, а човешките са временни, преходни. Скелята, която се туря около строящата се къща, е временна. Щом се направи къщата, скелята се събаря.

Временни, преходни и безполезни неща има и в човешките мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човек трябва да отдели тези неща от вечните. Някой се гневи често и казва, че гневът е естествено, природно явление. Да се движиш, това е естествено явление, но да се сърдиш и гневиш, е човешко. Гневът, сърденето са изключения в Природата. Кога се гневи човек? Когато среща на пътя си препятствие, което не може да преодолее. Видите ли някой сърдит, разгневен човек, ще знаете, че има някакво препятствие на пътя си, което пречи на свободното му движение. Така се гневят мъжът и жената. Мъжът се гневи, ако обедът не е готов на време. Жената се гневи, че мъжът не е донесъл достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто. Изкуство е, когато човек среща пречки на пътя си, да не се гневи. Пречките и мъчнотиите са създадени за каляване на човешката воля.

Някои хора се сърдят, защото светът не е създаден според техните разбирания и изисквания. Божественият свят е създаден както трябва, но човешкият не е създаден правилно. Понеже човек се е отклонил от правия път, той сам е виновен за живота си. Той не познава Божиите закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мъж, иска да се жени, защото му трябва слугиня, да готви и да гледа къщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пък иска да се омъжи, да се осигури, да я храни и поддържа някой. Това не е никаква женитба, никакъв брак. Аз разглеждам този въпрос принципално, в широк смисъл, нямам предвид нито мъжа, нито жената. Мъжът и жената са два елемента, два принципа, които трябва да се съединяват правилно, според законите на великата разумна Природа.

Казано е в Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искат да се домогнат до това царство без Знание – това е невъзможно. Казано е още, че Знанието възгордява, Любовта назидава. Кога Знанието възгордява? Когато човек няма Любов. Знание, съединено с Любовта, дава място на Мъдростта. Проповедникът ще каже, че човек има нужда от Любов, а не от Знание; философът ще каже обратното, че човек се нуждае от Знание, а не от Любов; ученият ще каже, че на жената трябва Любов, а на мъжа – знание. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Всеки човек се нуждае и от Знание, и от Любов.

Казва се в Писанието, че народът излезе да посрещне Исуса – първият принцип на Живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзнал като човек и се е отдал в служене на Бога, той е започнал вече с първата буква. Някой казва, че е християнин. Ако си започнал с първата буква и я прилагаш в Живота си, християнин си; ако не си още започнал с тази буква, никакъв християнин не си. Друг пък казва за себе си, че е творец. В какво се състои творческият принцип? В съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребус, който трябва да се реши правилно. Можете ли да турите дясната ръкавица на лявата си ръка и лявата ръкавица на дясната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трябва да направите, ако мъжът и жената не могат да живеят добре? Да обърнете поне единия от тях. Ако можете да направите това, те ще се разберат, и противоречията между тях ще изчезнат. Какво означава обръщането? Да обърнете човека, значи, така да го поставите, че той да хвърли сянка, т.е. той да излезе на лице, да изпъкне. Дали човек е зад сянката си, или пред нея, между него и сянката му няма никакво противоречие. Сянката е преходна, а човек е вечен. Следователно, между преходните и вечните неща никога не може да има противоречие. Например, цветът е сянка на плода; малкият плод е сянка на големия. Всички преходни неща, през които човек минава, са сенки на неговия Живот.

Следователно, нямате право да казвате, че от вас нищо не може да излезе. Да мислите така, това значи, че пътят, по които вървите, няма да ви изведе към определената цел. Ако е така, ще измените пътя си. – „От мене нищо няма да стане.” – За човека е така, от нищо не може да излезе нещо, но не и за Бога. Той създаде света от нищо, т.е. от нулата, от яйцето. Всяко нещо, което при всички условия остава неизменно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нещо е това, което постоянно се изменя. Значи, светът е създаден от излишъка на неизменния свят. Каже ли някой, че от него нищо няма да излезе, аз възразявам: „Ти още не си нещо, а искаш да станеш нищо." Първо ще станеш нещо, а после нищо. Кой човек е нищо? Които не яде, не спи, не се движи, не се гневи. Който е нещо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т.н. Ще кажете, че в пространството няма нищо. Така мисли само онзи, който не е бременен с Божествени идеи.

„Излязоха да Го посрещнат”. Всеки ден човек трябва да посреща първия принцип, който иде в света. Под всеки ден разбирам деня на изключението, който е нещо, а не нищо. Дните на нищото са обикновени, а дните на нещото са изключенията в живота. Когато Бог, в своето величие, пожела да създаде нещо за свое удоволствие, създаде нещото – изключението.

Мислете върху нищото и нещото, за да дойдете до положителната философия на Живота, до истинската религия. Досега хората са се занимавали с религията на болните и слаби хора; от сега нататък ще се занимават с религията на здравите – тя се отличава коренно от първата. Когато вадите давещия се от водата, вие си служите с един метод; когато поставяте здравия човек на работа, прилагате друг метод. Докато сте болен, ще стоите в религията на болните; щом оздравеете, ще потърсите религията на здравите. Влезете ли в тази религия, няма да изучавате науката за болните, но ще се занимавате с работата и условията, при които човек може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на Живота. Казва Бог: „Аз съм алфа и омега". Това значи: Аз съм началото и краят, аз съм Исус и Христос. Исус се занимава с първата религия – на болните, а Христос – с втората, с религията на здравите. Като посещавате болни, ще им говорите за религията на болните; като отивате при здрави, ще им говорите за религията на здравите.

Казахме, че Исус е първият принцип на Живота, т.е. първата буква. Коя е втората буква? Начинът за запазване на енергията в човека, за повдигане на човешката душа, за освобождаването й от греха. Както нечистата кръв може да се пречисти с добра храна, така и душата може да се освободи от греха. Понеже кръвта е носителка на Живота, тя трябва да се пречисти.

Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но те са две различни понятия. Как ще си обясните думите на Христа, че който не яде плътта Му и не пие кръвта Му, няма живот в себе си. За коя плът и кръв се говори в стиха? За чистата и праведна плът и кръв, а не за нечистата и грешна. Това показва, че всяка мисъл, всяка дума имат по две значения: пряко и косвено, или право и противоположно.

Кажем ли думата любов, в ума ни изпъква омразата, като противоположна на Любовта. Любовта подразбира самопожертване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на Любовта; ако е несъзнателна, имаме низша проява на Любовта. Когато сам се жертва, човек люби; когато други го жертват, той мрази. Ако към Любовта прибавите две единици от омразата и три единици от скръбта, ще образувате такава киселина, която руши човешкия организъм. – “Как да се предпазим от тази киселина?” – Като не жертвате другите хора за вашата Любов – това значи да бъдеш истински човек. Бог прави всичко, за да помогне на човека, да го издигне от положението на обикновен и да го направи истински човек. Затова Той е създал камъните, растенията и животните. Като не разбират предназначението им, хората ги изучават външно, дават им различни имена и ги използват. Те изучават проявите им, особено на животните, и казват, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блее, свинята грухти и рови и т.н. Обаче, защо агнето блее, защо свинята грухти и рови, не се запитват. Чрез растенията и животните Създателят иска да помогне на хората, а те мислят, че са много умни и всичко знаят, и така изпускат благоприятните случаи за учене.

Една баба, голяма скъперница, постоянно молела Бога да подобри положението й, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Един ден тя намерила пред къщата си гърне, пълно с трици. – "Кой е донесъл това гърне с трици? – си казала тя. – Аз се моля за пари, а получавам трици." Скрила тя гърнето в килера и не се интересувала повече от него. Един ден покрай къщата й минавал човек, който викал: "Трици, трици купувам!" Тя се зарадвала, че ще продаде триците и ще спечели поне два-три гроша от тях. Продала ги, турила парите в джоба си и въздъхнала, пак недоволна, че Бог не отговаря на молбата й. Обаче, търговецът спечелил – на дъното на гърнето имало жълтици.

Съвременните хора, като недоволната баба, мислят, че Бог им изпраща само трици и ги продават, без да подозират, че на дъното на гърнето се намира ценното. Светът е направен от трици, но това е външната страна. Вгледайте се във вътрешността му, там ще намерите скритото богатство. И червеят, като прояжда дървото, превръща го в трици, но той изкарва ценното, скрито в триците. Учете се и вие като червеите, да намирате скритото богатство в триците и да не ги продавате за няколко гроша. Благодарете на червеите и на микробите, които са накарали хората да мислят. Ако нямаше микроби и червеи, които нападат човешкото тяло, нямаше да има учени, които да изучават в подробности човешкия организъм и да видят каква сложна система представлява той. Даже само анатомически разгледано, човешкото тяло представлява чудна и величествена картина.

„Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онези Знания, чрез които можете да се справите с мъчнотиите в живота си. Днес хората мъчно се справят с мъчнотиите си, защото сами са си внушили тази мисъл. От осем хиляди години насам те държат тази мисъл в главата си. Дето и да отидете днес, все едно и също чувате – че мъчно се живее, че животът е тежък. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите от мисълта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мъчнотиите не са препятствия в живота, но чрез тях действа Божията ръка, която ви повдига. Мъчнотиите теглят човека нагоре така, както въжето, за което е вързан падналият в кладенеца човек. Наистина, той изпитва мъчнотия, докато го извадят, защото собствената му тежест го тегли към центъра на Земята.

Земният живот е сбор от процеси на слизане и качване. Всеки слиза и излиза от кладенеца. Ще каже някой, че не е слизал в кладенец. Ако не е слизал, ще слезе. Няма човек в света, който да не е слизал в кладенец. Като се казва, че човек трябва да има Вяра, ние разбираме под вяра онова въже, с което човек ще излезе от кладенеца. Човек слиза в кладенеца, за да придобие известно богатство. Щом го придобие, непременно трябва да излезе вън, на повърхността на Живота. – „Аз не искам да се качвам и да слизам.” – Щом си в колелото на Живота, ще се качваш и ще слизаш. Като слизаш, ще вземеш всичко необходимо за Живота; като се качваш, ще прилагаш и ще раздаваш придобитото.

Някои хора се оплакват, че са нещастни. Коя е причината за нещастието им? Загубването на ценностите, които са придобили. Като спечелят нещо, те не го турят в Божествената каса, за да се запази. Вън от тази каса ценностите лесно се губят. Някой е радостен, щастлив, но не се минава много време, и той загубва радостта си. За да не я загуби, той трябва да благодари за нея и да я предаде в Божествената каса, да се ползват от нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трябва да изучавате закона за печалбите и за загубите. Като ви посети една голяма радост, приемете своя дял от нея и веднага я изпратете към бедните и страдащите, да се облекчи тяхното състояние. Това значи да посрещнем Исуса.

Съвременните религиозни очакват Христа да дойде на земята и да ги вземе със себе си. Като отидат на Небето, те мислят, че ще бъдат посрещнати с музики и песни. На Небето посрещат само такива хора, които са свършили земната наука и знаят добре да свирят и да пеят. Там не приемат учащи се. Човек се учи, докато е на земята. Като изучава Доброто и злото, човек придобива Божествената музика. Всеки правилен и чист тон е Добро; всеки неправилен, фалшив тон е зло.

Ще кажете, че разбирате какво представлява Божествената музика. Как разбирате това: направо или по отражение? Човек може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нещата означава Знание. Щом разбираш музиката, трябва да знаеш да пееш и да свириш правилно. Само така можеш да изразиш скритите копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свириш и пееш с душа и с чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пеете и добре, и зле; на Небето, обаче, ще пеете само добре – там не се позволява никакъв фалш.

„Излязоха да Го посрещнат”. Исус, Когото посрещат, е великият, Божественият човек, който се е въплътил на земята, за да прояви Божията Любов. Исус е въплъщение на Бога, както нашето Слънце е въплъщение на великото Слънце, което изпълва цялата вселена. То е 75 милиона пъти по-голямо от нашето Слънце, но се е въплътило в него, за да поддържа живота на земята. Исус, Който дойде на земята, също така беше 75 милиона пъти по-малък от Божествения Исус. Така смален, Исус може да влезе в нас и да работим заедно. Неговите мисли и желания ще бъдат наши. Ангелите ще слизат и възлизат и ще ни благославят. Малък е Исус на земята, но велик е в своите прояви. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърце. Той не гледа на формата и на големината на човека, но на съчетанието на Божествените сили, които се изявяват чрез душата му.

Като говорим за посрещането на Исуса, някои не искат да слушат. Защо? Защото намират, че този въпрос не е толкова важен. Днес хората се нуждаят от хляб, от брашно, от обувки. Всичко е скъпо и го няма. Всички искат хляб, брашно. Аз не мисля като вас. Хлябът и житото не са скъпи. Бог дава житото даром, в изобилие, вие сами сте го направили скъпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Един ден ще му се наложи такава глоба, която цял живот не може да изплати. Христос се жертва за онези, които са готови да служат на Бога с Любов и себеотричане. Тях Христос обича.

Провидението отдава заслуженото на всеки човек, на всяко живо същество. На свинята ще даде локва, цял ден да се гурка в нея и да рови, а на човека ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието й се задоволява. Има хора, които цял живот ровят, правят интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава с такъв занаят. Всички хора, в малка или в голяма степен, имат слабости, от които трябва да се освободят. Когато дойде Христос, Той ще ги научи как да живеят. Ако снахата пере ризата на свекърва си с недоволство, Исус ще и каже: „Сестра, остави тази работа. Аз ще очистя свекърва ти, а Бог ще я благослови." Каквото работите, работете с Любов. Трябва ли жената да готви с неразположение? Ще пържи лук и ще се гневи. Кой я кара да пържи лук? Пърженето на лука е човешко изкуство, а не Божествено. Както пържите лука, така и вас някога ще пържат. След това ще питате защо Бог е допуснал смъртта. И смъртта е човешко изобретение. Тя е дошла след грехопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нужно да го пържите. Лукът е лековит, когато се яде суров, печен или варен, но не и пържен. И мъжът не трябва да се сърди, че жена му е прегорила яденето. Жената се оплаква, че мъжът й бил сърдит, цяла гръмотевица и светкавица. Ако е разумна, жената трябва да благодари, че мъжът й се е разсърдил. Гръмотевицата и светкавицата са атмосферно електричество, което превръща кислорода от въздуха в озон и убива микробите. Каквото прави атмосферното електричеството във въздуха, това прави и мъжът в дома си със своя гняв. Жената, децата се озонират, въздухът се пречиства. След това вкъщи настава пълен ред и порядък, и всички са доволни.

„Излязоха да Го посрещнат”. Когато Исус влезе във вашите домове, ще пречисти въздуха, който се е наситил от електричеството на мъжа и на жената. Първия ден ще се прояви електричеството на мъжа, а втория ден – електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да святка, да буботи, докато дойде Исус да пречисти въздуха. Благодарете, че мъжът и жената се карат. Ако при сегашните условия на живота няма караници, хората щяха да умират преждевременно. Животът се поддържа, благодарение на гръмотевиците и светкавиците в домовете. Караниците не трябва да стават съзнателно, но когато дойдат естествено. Това не значи, че трябва да се оставяте на течението на гнева. Приложете каквито методи знаете, за да се справите с него и, ако не успеете, ще го оставите да се прояви. Като се разгневиш, вземи трион, да нарежеш малко дръвца, или мотика, да покопаеш малко. Ако и това не ти помогне тури една-две ябълки в джоба си и излез на разходка. Добре е, когато мъжът се разгневи, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрез храната енергиите се трансформират, и човек става тих и спокоен.

Методите, с които си служите за трансформиране на вашите състояния, не са нищо друго, освен математически формули. Приложите ли тези формули, непременно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте от гръмотевици и светкавици. Те дават възможност на хората да работят върху себе си. Когато Моисей беше на Синайската планина, от небето се чуваха гръмотевици и светкавици, но чрез тях се изля голямо благословение върху еврейския народ. Какво ще стане с България, която е изложена днес на толкова много гръмотевици и светкавици? Чрез тях се излива голямо благословение. Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си. Той ще даде нови къщи, т.е. нови тела на заминалите и убитите на бойното поле и ще вложи в тях нови мисли и желания, по-добри от сегашните. Мъчнотиите, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постъпва всеки учител. Когато ученикът не може да реши задачата си, учителят я решава.

„Излязоха да Го посрещнат”. Излезте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравите. Напуснете болниците, за да се ползвате от религията и науката за здравите, която носи правилата за Живота. Болните ще кажат, че не могат да напуснат болниците, защото страдат от сърцебиене, от възпаление на сляпото черво, от ревматизъм и др. Какво представлява ревматизмът? На какво се дължи възпалението на сляпото черво? На голямо гастрономство. Някой обича да си угажда не само в яденето, но навсякъде в живота. Ако влезе в религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бъде виден член на обществото, да се покаже пред хората, че знае много. Такъв човек става отегчителен на хората, а след време и на себе си. Всяко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човека, а понякога и разстройство на организма.

Един американски проповедник обичал да се показва пред слушателите си, че знае всичко, затова проповедите му били много дълги. Един баща завел детето си на една такава проповед, която нямала край. Детето се отегчило и запитало баща си: „Татко, кога ще свърши проповедта?" Бащата отговорил: „Имай търпение, синко, проповедникът едва е започнал, сега е в Битието. Много време има още, докато дойде до Откровението."

И съвременните хора често изпадат в положението на този проповедник: започват от Битието и свършват с Откровението. Те искат да изследват нещата отначало докрая. Искат да разберат всичко, да придобият много неща. Смисълът на Живота се заключава в следното: „Бъди доволен от това, което ти е дадено днес. Благодари на Бога, че и днес слънцето изгря; благодари за радостите и скърбите, които ти са дадени. Някой ваш ближен заминал за онзи свят – и за това благодари. Няма смърт в света, няма лоши работи в живота. И на онзи свят е светло. Там светлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползва от тази светлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и в най-малките Му проявления, радвайте се и веселете се.

Някои се срамуват да проявят радостта си. Бъдете свободни. Давид играеше със скрижалите пред народа си. Той видя Бога и не се стесни да изрази радостта си. Има случаи, когато човек трябва да се стеснява, но не и пред Божествените прояви. Когато някой ти говори духовни и Божествени неща, слушай с отворени уши и очи. Гледай човека право в очите. Бъдете искрени в проявите си. Обичаш някого – свободен бъди, не скривай чувствата си, да покажеш, че нямаш никакви чувства към него. На всяко цвете ще туриш толкова вода, колкото му е нужно. Ако се ръкуваш с някого, ще му стиснеш ръката, колкото трябва, да почувства човекът, че може да разчита на тебе. Някой се ръкува така, че едва си подава пръстите – това не е ръкуване. Нека всеки си отговори на въпросите: Защо при ръкуването подавате дясната си ръка? Защо на някого целувате ръка, а към някого нямате разположение? Защо някога искате да се ръкувате с хората, а някога се въздържате? Това са важни въпроси, върху които трябва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуват. Има хора, които при ръкуване ви предават своите нечисти мисли и желания, и вие после трябва да се чистите от тях. Чрез ръкуване човек може да изпрати своите добри мисли и желания към вас, своето благословение, което ще носите в себе си седмици и месеци – това ръкуване има смисъл. Добре правят майките, че целуват ръчичките и страничките на децата си, но при всяка целувка те трябва да отправят към тях своите добри мисли и желания. Това са формули, които новата наука и религия обясняват. Без да ви се преподават външно, тези формули излизат от душата ви, понеже истинското Знание се крие в нея. Който придобие Новото, коренно се преобразява.

Желая ви още днес да влезете в областта на Новото, да станете нов човек. Първото нещо, с което ще започнете, е приложението на Любовта, като велик Божествен акт. В този процес има слизане и качване, посяване на Божествения плод в земята и израстване. След това ще дойде радостта, която показва, че си бременен с една Божествена идея. Най-после ще дойде вътрешният мир, който показва, че си готов вече за истинска работа. Никой не може да влезе в новия, в Божествения живот, докато не приложи Любовта, докато не стане бременен и докато не придобие вътрешен Мир. Това е достояние само на здравия човек. Болният не може да влезе в Новия живот, той не може да възприеме и приложи Любовта. Как ще я възприеме, когато неговите органи са в дисхармония? Новата религия и новата наука имат за цел да направят всеки дом благоугоден на Бога. От всеки дом да се разнася благоухание. Излезте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече в света. Той иде в своята слава и величие, придружен с много Ангели, със Светли същества, които викат: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи Възкресение за онези, които са Го очаквали от векове. Мъртвите ще възкръснат, болните ще оздравеят, натъжените ще се развеселят, старите ще се подмладят. Когато дойде Христос на земята, слепите ще прогледнат, глухите ще прочуят, немите ще проговорят. Всички хора ще бъдат млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърт не съществува. Пригответе се всички за Новия живот, за новата наука, за новото разбиране, които наричам с общо име духовна наука за здрави хора. Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своите слаби и болни братя и сестри.

Приложете за една седмица мисълта, че иде Доброто в света. Иде Христос, Когото трябва да посрещнете. Ако сте обременени, натъжени, изоставени, турете всичко зад гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е във вас. Вие сте се обърнали с гръб към Бога. Направете един полукръг и обърнете се с лице към вашия Баща, да се върнете към своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвал и галил. Обърнете лицето си към изток, отдето изгрява Слънцето, и почакайте няколко минути, да изгрее вашето Слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете с жителите извън нашата сфера. Това изисква Христос от всички хора, които Го очакват. Всеки трябва да застане на онова място, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттам да гледа на своя живот, на своите младини и старини. Някои стоят на едно и също място и повтарят едни и същи думи: „Бях дете, станах юноша, възмъжах и днес съм стар. Нищо не направих, нищо не излезе от мене. На какво приличам сега?"

Така разсъждавал един турчин, княжески син: „Днес съм княз на князете. Ще намеря някоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нещо по-високо." Сгодил се, но момите рекли за него: „Приближи се до хората." След това той си казал: „Ще се оженя." Като се оженил, станал наред с хората. Оженил се, но видял, че се ограничил, изгубил свободата си. „Не мога да търпя това положение – казал си той, – ще се разведа." Развел се, но станал за посмешище на хората.

Така постъпват и религиозният, и светският човек. Докато е свободен, счита се за княз на князете. Щом започне да си въобразява, че знае много, той се годява и с това се приближава до хората. Веднъж изпаднал в заблуждението да мисли, че знае много и че е умен човек, той решава да се ожени. С това става наред с хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничил и търси вината в другите. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмешище на хората. Такъв живот не е нищо друго, освен живот на болните. Това е религия и наука за болните. Тук не се приемат болни, тяхното място е в болниците. Тук се приемат само бодри и здрави хора. Може да сте тъжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нямате пари, но вътрешно да се чувствате богати.

Който иска да слуша Словото Божие, трябва да има Вяра. Ще кажете, че сте вярващи. Вярата на сегашните хора граничи със суеверие. В това отношение, вие вярвате повече от мене. Например, вие вярвате, че ще умрете; аз не вярвам в това. Вие вярвате, че сте сиромаси, че ще се разболеете; аз не вярвам в това. Щом вярвате, че ще умрете, вярвайте и обратното, че ще живеете. Ако вярвате, че ще се разболеете, вярвайте и в обратното, че ще оздравеете. И двете неща са възможни. Смърт съществува в религията на болните хора. Обаче, в религията на здравите хора, т.е. в духовната религия съществува вечен Живот и Възкресение. Желая ви да влезете в духовната религия на здравите хора, в която има Живот и Възкресение, радост и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се във времето на своето моминство и излезте да посрещнете Човека, Който ще ви донесе радост и веселие, музика и песен.

Разликата между религията на болните и религията на здравите е такава, каквато е между проявите на светския човек в обществото и на същия, когато е сам, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика със следния пример. Млад момък се влюбил в една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, с голямо самообладание. Възхитен от нея, той често се хвалел на приятеля си, описвал добрите й качества. Един ден той завел приятеля си в дома на своята възлюбена, сам да се убеди в думите му. Тя ги поканила в гостната стая, приела ги любезно и, след известно време донесла табла със сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбеният й, за да опита характера й, съзнателно я спънал, за да изпусне таблата от ръцете си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатите чаши от пода, изчистила зацапаните черги и повторно донесла сладко и кафе. През времето, докато момата влизала и излизала от стаята, за да поправи погрешката си, възлюбеният й казал на приятеля: „Виждаш ли какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакост й причиних, но тя не каза думичка; напротив, взе погрешката върху себе си, за да ме освободи от отговорност." След време те се оженили, но животът им не вървял, както той очаквал. Тя се показала такава, каквато всъщност била: сприхава, капризна, недоволна. Един ден възлюбеният й я запитал:

– Защо преди да се оженим ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато аз нарочно те спънах, и ти изпусна цялата табла от ръцете си, не каза нищо, нито се разгневи?

– Това беше външната страна на моето поведение. Трябваше да слезеш долу, в кухнята, там да видиш истинския ми образ. От гняв аз направих дупка на масата; ти не можа да разбереш какво ставаше в този момент в мене.

Често хората казват: ако искаш да познаеш човека, не го гледай как се държи в църква, но иди в дома му и виж, прави ли дупки на масата от гняв, или не прави. Който в църква е благочестив и възпитан, а у дома си прави дупки на масата, той е човек от старата религия и наука, от религията и науката на болните. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е от религията и науката на болните. Обаче, човекът на новата, на духовната религия и наука на здравите е еднакъв и в църква, и в дома си. Които следват новата религия, те са служители на живия Господ; те са братя и сестри помежду си, те са приятели и приятелки. И там има лекари, но за здрави хора; и там има адвокати, но за Правдата; и там има учители, но за истинското знание, носители на светлина и на Мъдрост. Красиви и велики работи има в духовната наука.

Мнозина искат да знаят, какво е тяхното положение. Някои от вас сте се повдигнали вече от леглото и лекарите ще ви изпишат от болницата. На някои още не е дошъл ред за изписване. За да излязат по-скоро от болницата, близките им трябва често да ги посещават, да се молят за тях, да им пращат здрава, доброкачествена храна. Молитва, Вяра и дълбоко дишане е нужно и на болните, и на здравите. На болните, за да оздравеят; на здравите, за да поддържат здравето и младостта си. Болни и здрави, всички трябва да благодарим на Бога и да знаем, че Той е всякога тих и спокоен, от нищо не се смущава. Да не се гневим, защото, колкото повече се гневим, толкова повече Бог забавя своето благословение. На скромния, който всякога заема последно място, Бог дава заслуженото. Той го изважда от мястото му и го туря на първо място, между знатни и заслужили хора.

"Излязоха да Го посрещнат”. Исус е вече при вас и вътре във вас. Нищо друго не ви остава, освен да работите. Учението, което днес ви проповядвам, не е ново. Проверявайте го и прилагайте думите ми. Народът, който излезе да посрещне Исуса, представлява вашите мисли, чувства и действия, които трябва да се обединят и единодушно да приемат вашия Исус и да кажат: "Осана, благословен е този Исус, Който влезе в моя Ерусалим!" Радвайте се, ако вашият Исус е дошъл вече. Ако се задава от планината, там ще спре временно, докато утихне негодуването на вашите книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещнал своя Исус, той е цар на себе си, и неговите поданици му се подчиняват доброволно. Онзи, който не е посрещнал своя Исус, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреите Го разпнали. Той плаче за външния Исус, а не за своя Исус, Когото всеки ден разпъва на кръст. Бъдете будни в мислите, в чувствата и в действията си, сами да не се осакатявате.

Всеки народ, който излезе да посрещне Исуса и Го приеме в себе си, ще бъде избран и велик. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бъде разпръснат по четирите краища на света. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано в рая преди осем хиляди години. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш, т.е. ще излезеш от рая и ще бъдеш пръснат по целия свят."

Желая ви да посрещнете вашия Исус, да Му дадете добър прием и да станете здрав народ, силен, крепък по ум, по сърце, по Дух и по душа.

Неделни Беседи
08.09.1918 10:00 Неделя, София


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 10 май 2013 - 07:09

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата



Да Го посрещнатъ



„Взеха вейки финикови, та излѣзоха да Го посрещнатъ”. Иоана 12:12—13

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Въ човѣшкия животъ посрѣщането представя цѣла епоха. Въ математиката, обаче, посрѣщането е изключение. Подъ „изключение” разбираме нѣща, които се случватъ рѣдко. Това не значи, че тѣ сѫ неестествени нѣща. Въ живота посрѣщането е явление, което се извършва често. Напримѣръ, посрѣщаме деня, месеца, годината, свѣтлитѣ праздници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели — все приятни за насъ хора и нѣща. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Това е изключено отъ вашия животъ. И Христа посрещнаха съ финикови вейки въ рѫце.

„Чуха, че иде Исусъ въ Ерусалимъ”. Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение. Исусъ подразбира принципъ, който носи въ себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нѣщата и да възкресява мъртвитѣ. Следователно, за да мине презъ тѣзи процеси, човѣшката душа очаква слизането на този принципъ, на този Исусъ, на този Христосъ. Когато истинскиятъ човѣкъ се прояви въ васъ, сърдцето и умътъ ви ще се разширятъ и повдигнатъ. Той ще внесе въ васъ онова, отъ което се нуждаете. Всѣко друго разбиране на принципа Исусъ е праздна, мъртва буква на живота. — Кѫде ще срещнемъ Исуса? — Навсѣкѫде. Младата мома ще го срещне въ своя възлюбенъ, който никога нѣма да ѝ каже обидна дума, никога нѣма да я погледне накриво. Каже ли ѝ една горчива дума, или я погледне накриво, тя не е срещнала Христа, а Неговия наемникъ. Това се отнася и за жената, и за мѫжа. Христосъ, Исусъ е великиятъ принципъ, върху който трѣбва да съградите своя животъ. Както устойчивостьта на кѫщата зависи отъ материала, който употрѣбявате, отъ начина на граденето и отъ сцѣплението на отдѣлнитѣ части, така и устойчивостьта на човѣшкия животъ се опредѣля отъ основата, върху която е поставенъ той.

Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ стремежъ къмъ нѣщо. Отъ човѣшко гледище, стремежитѣ на малкитѣ сѫщества — бубулечици и мушици, сѫ нищожни, но отъ Божествено гледище, тѣ сѫ толкова важни, колкото и човѣшкитѣ. Сегашнитѣ хора ценятъ нѣщата по тѣхната голѣмина, видъ и форма. Тѣ не могатъ да се освободятъ отъ външното гледане на нѣщата. Затова тѣ мислятъ, че най- голѣмото колело на машината е най-важно. Не е така. И малкото колелце е толкова важно, колкото и голѣмото. Важенъ е принципътъ, а не формата. Машината трѣбва да свърши нѣкаква работа, да се постигне известна цель.

„На утрешния день”. При всѣко посрѣщане е важенъ моментътъ, когато става то. Народътъ дойде да посрещне Христа рано сутриньта. Това показва, че посрѣщането на Христа става сутринь рано, а не вечерь. Това посрѣщане е правилно, то носи своето благословение. Следователно, всѣка идея, всѣко чувство, които се раждатъ сутринь въ ума и въ сърдцето ви, всѣкога даватъ плодъ. Тѣзи, които се раждатъ въ нощьта на вашия животъ, оставатъ безплодни. Великитѣ идеи иматъ цена, тежесть, смисълъ. Чуете ли, че нѣкой е доволенъ отъ живота си, че го е осмислилъ, ще знаете, че носи велика идея въ главата си. Чуете ли, че е бремененъ, ще знаете, че умътъ му е натоваренъ съ нѣкаква голѣма, тежка идея. Бременната жена не може да се надбѣгва съ момитѣ, тя е бавна въ движенията си; между нея и момитѣ има голѣма разлика. Ако и вие сте муденъ, тежъкъ въ движенията си, причината за това е вашата бременность — натоваренъ сте съ велики идеи. Може ли натоварениятъ конь да се надбѣгва съ свободнитѣ коне? — Не може. Докато нѣмашъ товаръ на гърба си, можешъ да се надбѣгвашъ; туришъ ли товаръ на гърба си, надбѣгването е невъзможно. Моми и момци се надбѣгватъ, докато сѫ на хорото. Ако търсите игривость на очитѣ, грация и подвижность въ движенията, красноречие на езика, идете на хорото — тамъ ще ги намѣрите. Влѣзе ли една велика идея въ главата имъ, тѣ ставатъ бавни, строги и замислени. Като знаете това, ще си обясните причинитѣ за вашитѣ тежки настроения и състояния. Тежкитѣ душевни състояния, паденията, презъ които човѣкъ минава, сѫ най-важнитѣ моменти на неговия животъ. Тѣ носятъ най-голѣмитѣ блага за човѣка. Това е вѣрно за земята. Какъ е въ духовния свѣтъ, това е другъ въпросъ.

Думата „падане, падение”, въ езика на съвременнитѣ хора, е изопачена. Обаче, ако житното зърно не падне на земята и не изгние, то нѣма да израсте, нѣма да даде плодъ; ако старата кѫща не се събори, нова нѣма да се съгради; ако стариятъ дѫбъ не падне, младо дѫбче нѣма да изникне. Значи, падането на едного е въздигане, изникване на другиго. Който падне, да стане и да благодари на Бога. Падането и качването сѫ закони на физиката. И земята пада къмъ слънцето. Падането е необходимо за движението, а движението — за живота. Не казвайте, че като е сгрѣшилъ Адамъ, и вие трѣбва да грѣшите. Азъ разглеждамъ падането като методъ за въздигане. Съ този методъ си служи природата, когато иска да повдигне нѣкоя форма или нѣкое живо сѫщество. И въ природата има примѣси, чужди нѣща, вмъкнати отвънъ, отъ които тя постоянно се чисти и освобождава. Законътъ за чистенето въ природата не е нищо друго, освенъ този, съ който старитѣ алхимици си служили. Чрезъ този законъ тѣ отдѣляли ценното отъ безценното, благородното отъ неблагородното, полезното отъ безполезното. Полезни нѣща сѫ тѣзи, съ които природата си служи, а човѣшкитѣ сѫ временни, преходни. Скелята, която се туря около строещата се кѫща, е временна. Щомъ се направи кѫщата, скелята се събаря.

Временни, преходни и безполезни нѣща има и въ човѣшкитѣ мисли, чувства и желания. За да познае себе си, човѣкъ трѣбва да отдѣли тѣзи нѣща отъ вѣчнитѣ. Нѣкой се гнѣви често и казва, че гнѣвътъ е естествено, природно явление. Да се движишъ, това е естествено явление, но да се сърдишъ и гнѣвишъ, е човѣшко. Гнѣвътъ, сърденето сѫ изключения въ природата. Кога се гнѣви човѣкъ? — Когато срѣща на пѫтя си препятствие, което не може да преодолѣе. Видите ли нѣкой сърдитъ, разгнѣвенъ човѣкъ, ще знаете, че има нѣкакво препятствие на пѫтя си, което прѣчи на свободното му движение. Така се гнѣвятъ мѫжътъ и жената. Мѫжътъ се гнѣви, ако обѣдътъ не е готовъ на време. Жената се гнѣви, че мѫжътъ не е донесълъ достатъчно материали за готвене, или че месото не е достатъчно тлъсто.

Изкуство е, когато човѣкъ срѣща прѣчки на пѫтя си, да не се гнѣви. Прѣчкитѣ и мѫчнотиитѣ сѫ създадени за каляване на човѣшката воля. Нѣкои хора се сърдятъ, защото свѣтътъ не е създаденъ споредъ тѣхнитѣ разбирания и изисквания. Божествениятъ свѣтъ е създаденъ, както трѣбва, но човѣшкиятъ не е създаденъ правилно. Понеже човѣкъ се отклонилъ отъ правия пѫть, той самъ е виновенъ за живота си. Той не познава Божиитѣ закони, а иска да се жени. Защо иска да се жени? Ако е мѫжъ, иска да се жени, защото му трѣбва слугиня, да готви и да гледа кѫщата му; той иска да си има жена, да се прибере, да не скита. Жената пъкъ иска да се омѫжи, да се осигури, да я храни и подържа нѣкой. Това не е никаква женитба, никакъвъ бракъ. Азъ разглеждамъ този въпросъ принципално, въ широкъ смисълъ, нѣмамъ предъ видъ нито мѫжа, нито жената. Мѫжътъ и жената сѫ два елемента, два принципа, които трѣбва да се съединяватъ правилно, споредъ законитѣ на великата, разумна природа.

Казано е въ Писанието, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Затова много християни искатъ да се домогнатъ до това царство безъ знание. Това е невъзможно. Казано е още, че знанието възгордява, любовьта назидава. Кога знанието възгордява? — Когато човѣкъ нѣма любовь. Знание, съединено съ любовьта, дава мѣсто на мѫдростьта. Проповѣдникътъ ще каже, че човѣкъ има нужда отъ любовь, а не отъ знание. Философътъ ще каже обратното, че човѣкъ се нуждае отъ знание, а не отъ любовь. Учениятъ ще каже, че на жената трѣбва любовь, а на мѫжа — знание. Това сѫ твърдения, които не могатъ да подобрятъ човѣшкия животъ. Всѣки човѣкъ се нуждае и отъ знание, и отъ любовь.


Казва се въ Писанието, че народътъ излѣзе да посрещне Исуса — първия принципъ на живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзналъ като човѣкъ и се отдалъ въ служене на Бога, той е започналъ вече съ първата буква. Нѣкой казва, че е християнинъ. Ако си започналъ съ първата буква и я прилагашъ въ живота си, християнинъ си; ако не си още започналъ съ тази буква, никакъвъ християнинъ не си. Другъ пъкъ казва за себе си, че е творецъ. Въ какво се състои творческиятъ принципъ? — Въ съгласуване на две противоположни мисли и желания. Това е ребусъ, който трѣбва да се реши правилно. Можете ли да турите дѣсната рѫкавица на лѣвата си рѫка и лѣвата рѫкавица на дѣсната? Ако ги обърнете, може; ако не ги обърнете, не може. Какво трѣбва да направите, ако мѫжътъ и жената не могатъ да живѣятъ добре? — Да обърнете поне единия отъ тѣхъ. Ако можете да направите това, тѣ ще се разбератъ, и противоречията между тѣхъ ще изчезнатъ. — Какво означава обръщането? — Да обърнете човѣка, значи, така да го поставите, че той да хвърли сѣнка, т. е. той да излѣзе на лице, да изпъкне. Дали човѣкъ е задъ сѣнката си, или предъ нея, между него и сѣнката му нѣма никакво противоречие. Сѣнката е преходна, а човѣкъ е вѣченъ. Следователно, между преходнитѣ и вѣчнитѣ нѣща никога не може да има противоречие. Напримѣръ, цвѣтътъ е сѣнка на плода; малкиятъ плодъ е сѣнка на голѣмия. Всички преходни нѣща, презъ които човѣкъ минава, сѫ сѣнки на неговия животъ.

Следователно, нѣмате право да казвате, че отъ васъ нищо не може да излѣзе. Да мислите така, това значи, че пѫтьтъ, по който вървите, нѣма да ви изведе къмъ опредѣлената цель. Ако е така, ще измѣните пѫтя си. — Отъ мене нищо нѣма да стане. — За човѣка е така, отъ нищо не може да излѣзе нѣщо, но не и за Бога. Той създаде свѣта отъ нищо, т. е. отъ нулата, отъ яйцето. Всѣко нѣщо, което при всички условия остава неизмѣнно, което запазва естеството си, наричаме нищо. Нѣщо е това, което постоянно се измѣня.

Значи, свѣтътъ е създаденъ отъ излишека на неизмѣнния свѣтъ. Каже ли нѣкой, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, азъ възразявамъ: Ти още не си нѣщо, а искашъ да станешъ нищо. Първо ще станешъ нѣщо, а после нищо. Кой човѣкъ е нищо? — Който не яде, не спи, не се движи, не се гнѣви. Който е нѣщо, той яде, пие, спи, движи се, безпокои се и т. н. Ще кажете, че въ пространството нѣма нищо. Така мисли само онзи, който не е бремененъ съ Божествени идеи.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Всѣки день човѣкъ трѣбва да посрѣща първия принципъ, който иде въ свѣта. Подъ „всѣки день” разбирамъ деня на изключението, който е нѣщо, а не нищо. Днитѣ на нищото сѫ обикновени, а днитѣ на нѣщото сѫ изключенията въ живота. Когато Богъ, въ своето величие, пожела да създаде нѣщо за свое удоволствие, създаде нѣщото — изключението.

Мислете върху нищото и нѣщото, да дойдете до положителната философия на живота, до истинската религия. Досега хората се занимавали съ религията на болнитѣ и слаби хора. Отсега нататъкъ ще се занимаватъ съ религията на здравитѣ. Тя се отличава коренно отъ първата. Когато вадите давещия се отъ водата, вие си служите съ единъ методъ; когато поставяте здравия човѣкъ на работа, прилагате другъ методъ. Докато сте боленъ, ще стоите въ религията на болнитѣ; щомъ оздравѣете, ще потърсите религията на здравитѣ. Влѣзете ли въ тази религия, нѣма да изучавате науката за болнитѣ, но ще се занимавате съ работата и условията, при които човѣкъ може да работи. Да работите, това значи, да обърнете другата страна на живота. Казва Богъ: „Азъ съмъ алфа и омега”. Това значи: Азъ съмъ началото и краятъ, азъ съмъ Исусъ и Христосъ. Исусъ се занимава съ първата религия — на болнитѣ, а Христосъ — съ втората, съ религията на здравитѣ. Като посещавате болни, ще имъ говорите за религията на болнитѣ; като отивате при здрави, ще имъ говорите за религията на здравитѣ.

Казахме, че Исусъ е първиятъ принципъ на живота, т. е. първата буква. Коя е втората буква? — Начинътъ за запазване на енергията въ човѣка, за повдигане на човѣшката душа, за освобождаването ѝ отъ грѣха. Както нечистата кръвь може да се пречисти съ добра храна, така и душата може да се освободи отъ грѣха. Понеже кръвьта е носителка на живота, тя трѣбва да се пречисти.

Казано е, че плъть и кръвь нѣма да наследятъ Царството Божие, но тѣ сѫ две различни понятия. Какъ ще си обясните думитѣ на Христа, че който не яде плътьта Му и не пие кръвьта Му, нѣма животъ въ себе си. За коя плъть и кръвь се говори въ стиха? За чистата и праведна плъть и кръвь, а не за нечистата и грѣшна. Това показва, че всѣка мисъль, всѣка дума иматъ по две значения: прѣко и косвено, или право и противоположно. Кажемъ ли думата любовь, въ ума ни изпъква омразата, като противоположна на любовьта. Любовьта подразбира самопожертвуване, съзнателно или несъзнателно. Ако жертвата е съзнателна, може да се говори за висша проява на любовьта; ако е несъзнателна, имаме нисша проява на любовьта. Когато самъ се жертвува, човѣкъ люби; когато други го жертвуватъ, той мрази. Ако къмъ любовьта прибавите две единици отъ омразата и три единици отъ скръбьта, ще образувате такава киселина, която руши човѣшкия организъмъ. — Какъ да се предпазимъ отъ тази киселина? — Като не жертвувате другитѣ хора за вашата любовь. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Богъ прави всичко, за да помогне на човѣка, да го издигне отъ положението на обикновенъ и да го направи истински човѣкъ. Затова Той е създалъ камънитѣ, растенията и животнитѣ. Като не разбиратъ предназначението имъ, хората ги изучаватъ външно, даватъ имъ различни имена и ги използуватъ. Тѣ изучаватъ проявитѣ имъ, особено на животнитѣ, и казватъ, че кучето лае, котката мяучи, кравата мучи, агнето блѣе, свинята грухти и рови и т. н. Обаче, защо агнето блѣе, защо свинята грухти и рови, не се запитватъ. Чрезъ растенията и животнитѣ Създательтъ иска да помогне на хората, а тѣ мислятъ, че сѫ много умни, и всичко знаятъ и така изпущатъ благоприятнитѣ случаи за учене.

Една баба, голѣма скѫперница, постоянно молѣла Бога да подобри положението ѝ, като обещавала, че ще помага на бедни и на страдащи. Единъ день тя намѣрила предъ кѫщата си гърне, пълно съ трици. — Кой донесълъ това гърне съ трици? — си казала тя. Азъ се моля за пари, а получавамъ трици. Скрила тя гърнето въ килера н не се интересувала повече отъ него. Единъ день покрай кѫщата ѝ минавалъ човѣкъ, който викалъ: Трици, трици купувамъ! Тя се зарадвала, че ще продаде трицитѣ и ще спечели поне два-три гроша отъ тѣхъ. Продала ги, турила паритѣ въ джоба си и въздъхнала, пакъ недоволна, че Богъ не отговаря на молбата ѝ. Обаче, търговецътъ спечелилъ: на дъното на гърнето имало жълтици.

Съвременнитѣ хора, като недоволната баба, мислятъ, че Богъ имъ изпраща само трици и ги продаватъ, безъ да подозиратъ, че на дъното на гърнето се намира ценното. Свѣтътъ е направенъ отъ трици, но това е външната страна. Вгледайте се въ вѫтрешностьта му, тамъ ще намѣрите скритото богатство. И червеятъ, като прояжда дървото, превръща го въ трици, но той изкарва ценното, скрито въ трицитѣ. Учете се и вие като червеитѣ, да намирате скритото богатство въ трицитѣ и да не ги продавате за нѣколко гроша. Благодарете на червеитѣ и на микробитѣ, които сѫ накарали хората да мислятъ. Ако нѣмаше микроби и червеи, които нападатъ човѣшкото тѣло, нѣмаше да има учени, които да изучаватъ въ подробности човѣшкия организъмъ и да видятъ, каква сложна система представя той. Даже само анатомически разгледано, човѣшкото тѣло представя чудна и величествена картина.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Исуса, Който носи онѣзи знания, чрезъ които можете да се справите съ мѫчнотиитѣ въ живота си. Днесъ хората мѫчно се справятъ съ мѫчнотиитѣ си, защото сами си внушили тази мисъль. Отъ осемь хиляди години насамъ тѣ държатъ тази мисъль въ главата си. Дето и да отидете днесъ, все едно и сѫщо чувате, че мѫчно се живѣе, че животътъ е тежъкъ. Посрещнете Онзи, Който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили. Тогава сами ще се убедите, че мѫчнотиитѣ не сѫ препяствия въ живота, но чрезъ тѣхъ действува Божията рѫка, която ви повдига. Мѫчнотиитѣ теглятъ човѣка нагоре така, както вѫжето, за което е вързанъ падналиятъ въ кладенеца човѣкъ. Наистина, той изпитва мѫчнотия, докато го извадятъ, защото собствената му тежесть го тегли къмъ центъра на земята. Земниятъ животъ е сборъ отъ процеси на слизане и качване. Всѣки слиза и излиза отъ кладенеца. Ще каже нѣкой, че не е слизалъ въ кладенецъ.

Ако не е слизалъ, ще слѣзе. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е слизалъ въ кладенецъ. Като се казва, че човѣкъ трѣбва да има вѣра, ние разбираме подъ вѣра онова вѫже, съ което човѣкъ ще излѣзе отъ кладенеца. Човѣкъ слиза въ кладенеца, за да придобие известно богатство.

Щомъ го придобие, непремѣнно трѣбва да излѣзе вънъ, на повръхностьта на живота. — Азъ не искамъ да се качвамъ и да слизамъ. — Щомъ си въ колелото на живота, ще се качвашъ и ще слизашъ, Като слизашъ, ще вземешъ всичко необходимо за живота; като се качвашъ, ще прилагашъ и ще раздавашъ придобитото.

Нѣкои хора се оплакватъ, че сѫ нещастни. Коя е причината за нещастието имъ? — Загубването на ценноститѣ, които сѫ придобили. Като спечелятъ нѣщо, тѣ не го турятъ въ Божествената каса, да се запази. Вънъ отъ тази каса ценноститѣ лесно се губятъ. Нѣкой е радостенъ, щастливъ, но не се минава много време, и той загубва радостьта си. За да не я загуби, той трѣбва да благодари за нея и да я предаде въ Божествената каса, да се ползуватъ отъ нея всички страдащи и наскърбени. Задържи ли я само за себе си, скоро ще я загуби. Вие трѣбва да изучавате закона за печалбитѣ и за загубитѣ. Като ви посети една голѣма радость, приемете своя дѣлъ отъ нея и веднага я изпратете къмъ беднитѣ и страдащитѣ, да се облекчи тѣхното състояние. Това значи да посрещнемъ Исуса.

Съвременнитѣ религиозни очакватъ Христа да дойде на земята и да ги вземе съ себе си. Като отидатъ на небето, тѣ мислятъ, че ще бѫдатъ посрещнати съ музики и пѣсни. На небето посрѣщатъ само такива хора, които сѫ свършили земната наука и знаятъ добре да свирятъ и да пѣятъ. Тамъ не приематъ учащи се. Човѣкъ се учи, докато е на земята. Като изучава доброто и злото, човѣкъ придобива Божествената музика. Всѣки правиленъ и чистъ тонъ е добро; всѣки неправиленъ, фалшивъ тонъ е зло. Ще кажете, че разбирате, какво представя Божествената музика. Какъ разбирате това: направо или по отражение? Човѣкъ може да разбира, че Божествената музика е приложима; може да разбира, че е неприложима. Разбирането на нѣщата означава знание. Щомъ разбирашъ музиката, трѣбва да знаешъ да пѣешъ и да свиришъ правилно. Само така можешъ да изразишъ скрититѣ копнежи и желания на своята душа. За тебе се казва, че свиришъ и пѣешъ съ душа и съ чувство. Следователно, докато сте на земята, ще се учите, ще пѣете и добре, и зле; на небето, обаче, ще пѣете само добре. Тамъ не се позволява никакъвъ фалшъ.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Исусъ, Когото посрѣщатъ, е великиятъ, Божествениятъ човѣкъ, който се е въплътилъ на земята, за да прояви Божията Любовь. Исусъ е въплощение на Бога, както нашето слънце е въплощение на Великото слънце, което изпълва цѣлата вселена.

То е 75 милиона пѫти по-голѣмо отъ нашето слънце, но се въплотило въ него, за да подържа живота на земята. Исусъ, Който дойде на земята, сѫщо така бѣше 75 милиона пѫти по-малъкъ отъ Божествения Исусъ. Така смаленъ, Исусъ може да влѣзе въ насъ и да работимъ заедно. Неговитѣ мисли и желания ще бѫдатъ наши. Ангелитѣ ще слизатъ и възлизатъ и ще ни благославятъ. Малъкъ е Исусъ на земята, но великъ е въ своитѣ прояви. Казано е, че Богъ не гледа на лице, но на сърдце. Той не гледа на формата и на голѣмината на човѣка, но на съчетанието на Божественитѣ сили, които се изявяватъ чрезъ душата му.

Като говоримъ за посрѣщането на Исуса, нѣкои не искатъ да слушатъ. — Защо? — Защото намиратъ, че този въпросъ не е толкова важенъ. Днесъ хората се нуждаятъ отъ хлѣбъ, отъ брашно, отъ обуща. Всичко е скѫпо и го нѣма. Всички искатъ хлѣбъ, брашно. Азъ не мисля като васъ. Хлѣбътъ и житото не сѫ скѫпи. Богъ дава житото даромъ, въ изобилие, вие сами сте го направили скѫпо. Не е простено на онзи, който краде и лъже, който ограбва братята си. Единъ день ще му се наложи такава глоба, която цѣлъ животъ не може да изплати. Христосъ се жертвува за онѣзи, които сѫ готови да служатъ на Бога съ любовь и себеотричане. Тѣхъ Христосъ обича. Провидението отдава заслуженото на всѣки човѣкъ, на всѣко живо сѫщество. На свинята ще даде локва, цѣлъ день да се гурка въ нея и да рови, а на човѣка ще даде добри условия. Когато свинята се насити на локвата си и пожелае по-добри условия, желанието ѝ се задоволява. Има хора, които цѣлъ животъ ровятъ, правятъ интриги. Не е позволено на религиозния да се занимава съ такъвъ занаятъ. Всички хора, въ малка или въ голѣма степень, иматъ слабости, отъ които трѣбва да се освободятъ. Когато дойде Христосъ, Той ще ги научи, какъ да живѣятъ. Ако снахата пере ризата на свекърва си съ недоволство, Исусъ ще ѝ каже: Сестра, остави тази работа. Азъ ще очистя свекърва ти, а Богъ ще я благослови. Каквото работите, работете съ любовь. Трѣбва ли жената да готви съ неразположение? Ще праже лукъ и ще се гнѣви. Кой я кара да пражи лукъ? Праженето на лука е човѣшко изкуство, а не Божествено. Както пражите лука, така и васъ нѣкога ще пражатъ. Следъ това ще питате, защо Богъ е допусналъ смъртьта. И смъртьта е човѣшко изобретение, Тя е дошла следъ грѣхопадането. Ако искате яденето ви да стане хубаво, можете да опечете малко лука или да го сварите. Не е нуждно да го пражите. Лукътъ е лѣковитъ, когато се яде суровъ, печенъ или варенъ, но не и праженъ. И мѫжътъ не трѣбва да се сърди, че жена му прегорила яденето. Жената се оплаква, че мѫжътъ ѝ билъ сърдитъ, цѣла гърмотевица и свѣткавица. Ако е разумна, жената трѣбва да благодари, че мѫжътъ ѝ се разсърдилъ. Гърмотевицата и свѣткавицата сѫ атмосферно електричество, което превръща кислорода отъ въздуха на озонъ и убива микробитѣ. Каквото прави атмосферното електричеството въ въздуха, това прави и мѫжътъ въ дома си съ своя гнѣвъ. Жената, децата се озониратъ, въздухътъ се пречиства. Следъ това вкѫщи настава пъленъ редъ и порядъкъ, и всички сѫ доволни.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Когато Исусъ влѣзе въ вашитѣ домове, ще пречисти въздуха, който се е наситилъ отъ електричеството на мѫжа и на жената. Първия день ще се прояви електричеството на мѫжа, а втория день — електричеството на жената. И тя ще започне да гърми, да свѣтка, да буботи, докато дойде Исусъ да пречисти въздуха. Благодарете, че мѫжътъ и жената се каратъ. Ако при сегашнитѣ условия на живота нѣма караници, хората щѣха да умиратъ преждевременно. Животътъ се подържа, благодарение на гърмотевицитѣ и свѣткавицитѣ въ домоветѣ. Караницитѣ не трѣбва да ставатъ съзнателно, но когато дойдатъ естествено. Това не значи, че трѣбва да се оставяте на течението на гнѣва. Приложете, каквито методи знаете, за да се справите съ него и, ако не успѣете, ще го оставите да се прояви. Като се разгнѣвишъ, вземи трионъ, да нарѣжешъ малко дръвца, или мотика, да покопаешъ малко. Ако и това не ти помогне, тури една-две ябълки въ джоба си и излѣзъ на разходка. Добре е, когато мѫжътъ се разгнѣви, жената да сготви вкусно ядене, да направи баница, да го нагости. Чрезъ храната енергиитѣ се трансформиратъ, и човѣкъ става тихъ и спокоенъ.

Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ. Мѫчнотиитѣ, които вие не можете да разрешите, Той ще ги разреши. Така постѫпва всѣки учитель. Когато ученикътъ не може да реши задачата си, учительтъ я решава.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Излѣзте и вие да посрещнете Христа, да придобиете положителната наука. Тази наука е само за здравитѣ. Напуснете болницитѣ, за да се ползувате отъ религията и науката за здравитѣ, която носи правилата за живота. Болнитѣ ще кажатъ, че не могатъ да напуснатъ болницитѣ, защото страдатъ отъ сърдцебиене, отъ възпаление на слѣпото чърво, отъ ревматизъмъ и др. Какво представя ревматизъмътъ? На какво се дължи възпалението на слѣпото чърво? — На голѣмо гастрономство. Нѣкой обича да си угажда не само въ яденето, но навсѣкѫде въ живота. Ако влѣзе въ религиозно общество, той иска да възприеме много знания, да бѫде виденъ членъ на обществото, да се покаже предъ хората, че знае много. Такъвъ човѣкъ става отегчителенъ на хората, а следъ време и на себе си. Всѣко знание, което не може да се асимилира, създава неприятности на човѣка, а понѣкога и разстройство на организма.

Единъ американски проповѣдникъ обичалъ да се показва предъ слушателитѣ си, че знае всичко, затова проповѣдитѣ му били много дълги. Единъ баща завелъ детето си на една такава проповѣдь, която нѣмала край. Детето се отегчило и запитало баща си: Татко, кога ще свърши проповѣдьта? Бащата отговорилъ: Имай търпение, синко, проповѣдникътъ едва е започналъ, сега е въ Битието. Много време има още, докато дойде до Откровението.

И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този проповѣдникъ: започватъ отъ Битието и свършватъ съ Откровението. Тѣ искатъ да изследватъ нѣщата отначало докрая. Искатъ да разбератъ всичко, да придобиятъ много нѣща. Смисълътъ на живота се заключава въ следното: Бѫди доволенъ отъ това, което ти е дадено днесъ. Благодари на Бога, че и днесъ слънцето изгрѣ; благодари за радоститѣ и скърбитѣ, които ти сѫ дадени. Нѣкой вашъ ближенъ заминалъ за онзи свѣтъ — и за това благодари. Нѣма смърть въ свѣта, нѣма лоши работи въ живота. И на онзи свѣтъ е свѣтло. Тамъ свѣтлината е мека, приятна, както при зазоряване. Който се ползува отъ тази свѣтлина, той ще види Бога, и душата му ще се зарадва. Когато видите Бога и въ най-малкитѣ Му проявления, радвайте се и веселете се. Нѣкои се срамуватъ да проявятъ радостьта си. Бѫдете свободни. Давидъ играеше съ скрижалитѣ предъ народа си. Той видѣ Бога и не се стѣсни да изрази радостьта си. Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да се стѣснява, но не и предъ Божественитѣ прояви. Когато нѣкой ти говори духовни и Божествени нѣща, слушай съ отворени уши и очи. Гледай човѣка право въ очитѣ. Бѫдете искрени въ проявитѣ си. Обичашъ нѣкого — свободенъ бѫди, не скривай чувствата си, да покажешъ, че нѣмашъ никакви чувства къмъ него. На всѣко цвѣте ще туришъ толкова вода, колкото му е нуждно. Ако се рѫкувашъ съ нѣкого, ще му стиснешъ рѫката, колкото трѣбва, да почувствува човѣкътъ, че може да разчита на тебе. Нѣкой се рѫкува така, че едва си подава пръститѣ. Това не е рѫкуване. Нека всѣки си отговори на въпроситѣ: Защо при рѫкуването подавате дѣсната си рѫка? Защо на нѣкого цѣлувате рѫка, а къмъ нѣкого нѣмате разположение? Защо нѣкога искате да се рѫкувате съ хората, а нѣкога се въздържате? Това сѫ важни въпроси, върху които трѣбва да мислите и сами да си отговорите. Когато посрещнете Исуса, Той ще ви даде обяснение на всички въпроси, които ви интересуватъ. Има хора, които при рѫкуване ви предаватъ своитѣ нечисти мисли и желания, и вие после трѣбва да се чистите отъ тѣхъ. Чрезъ рѫкуване човѣкъ може да изпрати своитѣ добри мисли и желания къмъ васъ, своето благословение, което ще носите въ себе си седмици и месеци. Това рѫкуване има смисълъ. Добре правятъ майкитѣ, че цѣлуватъ рѫчичкитѣ и страничкитѣ на децата си, но при всѣка цѣлувка тѣ трѣбва да отправятъ къмъ тѣхъ своитѣ добри мисли и желания. Това сѫ формули, които новата наука и религия обясняватъ. Безъ да ви се преподаватъ външно, тѣзи формули излизатъ отъ душата ви, понеже истинското знание се крие въ нея. Който придобие новото, коренно се преобразява.

Желая ви още днесъ да влѣзете въ областьта на новото, да станете новъ човѣкъ. Първото нѣщо, съ което ще започнете, е приложението на любовьта, като великъ Божественъ актъ. Въ този процесъ има слизане и качване, посѣване на Божествения плодъ въ земята и израстване. Следъ това ще дойде радостьта, която показва, че си бремененъ съ една Божествена идея. Най-после ще дойде вѫтрешниятъ миръ, който показва, че си готовъ вече за истинска работа. Никой не може да влѣзе въ новия, въ Божествения животъ, докато не приложи любовьта, докато не стане бремененъ и докато не придобие вѫтрешенъ миръ. Това е достояние само за здравия човѣкъ. Болниятъ не може да влѣзе въ новия животъ. Той не може да възприеме и приложи любовьта. Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни. За онзи, който очаква Христа, смърть не сѫществува. Пригответе се всички за новия животъ, за новата наука, за новото разбиране, които наричамъ съ общо име „духовна наука за здрави хора”. Който приеме тази наука и я приложи, ще помага на своитѣ слаби и болни братя и сестри.

Приложете за една седмица мисъльта, че иде доброто въ свѣта. Иде Христосъ, Когото трѣбва да посрещнете. Ако сте обременени, натѫжени, изоставени, турете всичко задъ гърба си. Ако мислите, че сте изоставени, причината е въ васъ. Вие сте се обърнали съ гръбъ къмъ Бога. Направете единъ полукрѫгъ и обърнете се съ лице къмъ вашия Баща, да се върнете къмъ своето детинство и юношество, когато сте били при Него, и Той ви е милвалъ и галилъ. Обърнете лицето си къмъ изтокъ, отдето изгрѣва слънцето, и почакайте нѣколко минути, да изгрѣе вашето слънце и да ви озари. Това е приятно и полезно упражнение, което ще ви помогне да се свържете съ жителитѣ извънъ нашата сфера. Това изисква Христосъ отъ всички хора, които Го очакватъ. Всѣки трѣбва да застане на онова мѣсто, отдето най-добре вижда своя Баща, и оттамъ да гледа на своя животъ, на своитѣ младини и старини. Нѣкои стоятъ на едно и сѫщо мѣсто и повтарятъ едни и сѫщи думи: Бѣхъ дете, станахъ юноша, възмѫжахъ и днесъ съмъ старъ. Нищо не направихъ, нищо не излѣзе отъ мене. На какво приличамъ сега?


Така разсѫждавалъ единъ турчинъ, княжески синъ: Днесъ съмъ князъ на князетѣ. Ще намѣря нѣкоя красива мома, ще се сгодя, да придобия нѣщо по-високо. Сгодилъ се, но момитѣ рекли за него: Приближи се до хората. Следъ това той си казалъ: Ще се оженя. Като се оженилъ, станалъ наредъ съ хората. Оженилъ се, но видѣлъ, че се ограничилъ, изгубилъ свободата си. — Не мога да търпя това положение — казалъ си той, — ще се разведа. Развелъ се, но станалъ за посмѣшище на хората.

Така постѫпватъ и религиозниятъ, и свѣтскиятъ човѣкъ. Докато е свободенъ, счита се за князъ на князетѣ. Щомъ започне да си въобразява, че знае много, той се годява и съ това се приближава до хората. Веднъжъ изпадналъ въ заблуждението да мисли, че знае много и че е уменъ човѣкъ, той решава да се ожени. Съ това става наредъ съ хората. Дойде ли до това положение, той вижда, че се е ограничилъ и търси вината въ другитѣ. На този се заканва, на онзи се заканва, докато най-после решава да се разведе. Така той става за посмѣшище на хората. Такъвъ животъ не е нищо друго, освенъ животъ на болнитѣ. Това е религия и наука за болнитѣ. Тукъ не се приематъ болни, тѣхното мѣсто е въ болницитѣ. Тукъ се приематъ само бодри и здрави хора. Може да сте тѫжни и наскърбени, но едновременно да сте радостни и весели; може да сте сиромаси, да нѣмате пари, но вѫтрешно да се чувствувате богати. Който иска да слуша Словото Божие, трѣбва да има вѣра. Ще кажете, че сте вѣрващи. Вѣрата на сегашнитѣ хора граничи съ суевѣрие. Въ това отношение, вие вѣрвате повече отъ мене. Напримѣръ, вие вѣрвате, че ще умрете; азъ не вѣрвамъ въ това. Вие вѣрвате, че сте сиромаси, че ще се разболѣете; азъ не вѣрвамъ въ това. Щомъ вѣрвате, че ще умрете, вѣрвайте и обратното, че ще живѣете. Ако вѣрвате, че ще се разболѣете, вѣрвайте и въ обратното, че ще оздравѣете. И дветѣ нѣща сѫ възможни. Смърть сѫществува въ религията на болнитѣ хора. Обаче, въ религията на здравитѣ хора, т. е. въ духовната религия сѫществува вѣченъ животъ и възкресение. Желая ви да влѣзете въ духовната религия на здравитѣ хора, въ която има животъ и възкресение, радость и веселие, ядене и пиене, братство и сестринство. Върнете се въ времето на своето моминство и излѣзте да посрещнете Човѣка, Който ще ви донесе радость и веселие, музика и пѣсень.

Разликата между религията на болнитѣ и религията на здравитѣ е такава, каквато е между проявитѣ на свѣтския човѣкъ въ обществото и на сѫщия, когато е самъ, между четири стени. Ще изтъкна тази разлика съ следния примѣръ. Младъ момъкъ се влюбилъ въ една мома, която външно изглеждала възпитана, благородна, съ голѣмо самообладание. Възхитенъ отъ нея, той често се хвалилъ на приятеля си, описвалъ добритѣ ѝ качества. Единъ день той завелъ приятеля си въ дома на своята възлюбена, самъ да се убеди въ думитѣ му. Тя ги поканила въ гостната стая, приела ги любезно и, следъ известно време донесла табла съ сладко и кафе, да ги почерпи. Възлюбениятъ ѝ, за да опита характера ѝ, съзнателно я спъналъ, да изпусне таблата оть рѫцетѣ си. Наистина, тя изпуснала таблата, разсипала водата, сладкото и кафето на земята, но нищо не казала. Спокойно се навела, събрала пръснатитѣ чаши отъ пода, изчистила зацапанитѣ черги и повторно донесла сладко и кафе. Презъ времето, докато момата влизала и излизала отъ стаята, да поправи погрѣшката си, възлюбениятъ ѝ казалъ на приятеля: Виждашъ ли, какво самообладание има моята възлюбена? Такава пакость ѝ причинихъ, но тя не каза думичка; напротивъ, взе погрѣшката върху себе си, да ме освободи отъ отговорность. Следъ време тѣ се оженили, но животътъ имъ не вървѣлъ, както той очаквалъ. Тя се показала такава, каквато въ сѫщность била: сприхава, капризна, недоволна. Единъ день възлюбениятъ ѝ я запиталъ: Защо преди да се оженимъ ти изглеждаше толкова уравновесена и спокойна? Защо, когато азъ нарочно те спънахъ, и ти изпусна цѣлата табла отъ рѫцетѣ си, не каза нищо, нито се разгнѣви? — Това бѣше външната страна на моето поведение. Трѣбваше да слѣзешъ долу, въ кухнята, тамъ да видишъ истинския ми образъ. Отъ гнѣвъ азъ направихъ дупка на масата; ти не можа да разберешъ, какво ставаше този моментъ въ мене.

Често хората казватъ: Ако искашъ да познаешъ човѣка, не го гледай, какъ се държи въ църква, но иди въ дома му и вижъ, прави ли дупки на масата отъ гнѣвъ, или не прави. Който въ църква е благочестивъ и възпитанъ, а у дома си прави дупки на масата, той е човѣкъ отъ старата религия и наука, отъ религията и науката на болнитѣ. Който съзнателно спъва ближния си, за да го изпитва, и той е отъ религията и науката на болнитѣ. Обаче, човѣкътъ на новата, на духовната религия и наука на здравитѣ е еднакъвъ и въ църква, и въ дома си. Които следватъ новата религия, тѣ сѫ служители на живия Господъ; тѣ сѫ братя и сестри помежду си, тѣ сѫ приятели и приятелки. И тамъ има лѣкари, но за здрави хора; и тамъ има адвокати, но за правдата; и тамъ има учители, но за истинското знание, носители на свѣтлина и на мѫдрость. Красиви и велики работи има въ духовната наука.

Мнозина искатъ да знаятъ, какво е тѣхното положение. Нѣкои отъ васъ сте се повдигнали вече отъ леглото, и лѣкаритѣ ще ви изпишатъ отъ болницата. На нѣкои още не е дошълъ редъ за изписване. За да излѣзатъ по скоро отъ болницата, близкитѣ имъ трѣбва често да ги посещаватъ, да се молятъ за тѣхъ, да имъ пращатъ здрава, доброкачествена храна. Молитва, вѣра и дълбоко дишане е нуждно и на болнитѣ, и на здравитѣ. На болнитѣ, за да оздравѣятъ; на здравитѣ, за да подържатъ здравето и младостьта си. Болни и здрави, всички трѣбва да блогодаримъ на Бога и да знаемъ, че Той е всѣкога тихъ и спокоенъ, отъ нищо не се смущава. Да не се гнѣвимъ, защото, колкото повече се гнѣвимъ, толкова повече Богъ забавя своето благословение. На скромния, който всѣкога заема последно мѣсто, Богъ дава заслуженото. Той го изважда отъ мѣстото му и го туря на първо мѣсто, между знатни и заслужили хора.

„Излѣзоха да Го посрещнатъ”. Исусъ е вече при васъ и вѫтре въ васъ. Нищо друго не ви остава, освенъ да работите. Учението, което днесъ ви проповѣдвамъ, не е ново. Провѣрявайте го и прилагайте думитѣ ми. Народътъ, който излѣзе да посрещне Исуса, представя вашитѣ мисли, чувства и действия, които трѣбва да се обединятъ и единодушно да приематъ вашия Исусъ и да кажатъ: Осана, благословенъ е този Исусъ, Който влѣзе въ моя Ерусалимъ! Радвайте се, ако вашиятъ Исусъ е дошълъ вече. Ако се задава отъ планината, тамъ ще спре временно, докато утихне негодуването на вашитѣ книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещналъ своя Исусъ, той е царь на себе си, и неговитѣ поданици му се подчиняватъ доброволно. Онзи, който не е посрещналъ своя Исусъ, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреитѣ Го разпнали. Той плаче за външния Исусъ, а не за своя Исусъ, Когото всѣки день разпъва на кръстъ. Бѫдете будни въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, сами да не се осакатявате.

Всѣки народъ, който излѣзе да посрещне Исуса и Го приеме въ себе си, ще бѫде избранъ и великъ. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бѫде разпръснатъ по четиритѣ краища на свѣта. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано въ рая преди осемь хиляди години. Казано е въ Писанието: „Въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ, т. е. ще излѣзешъ отъ рая и ще бѫдешъ пръснатъ по цѣлия свѣтъ.”

Желая ви да посрещнете вашия Исусъ, да Му дадете добъръ приемъ и да станете здравъ народъ, силенъ, крепъкъ по умъ, по сърдце, по духъ и по душа.

13. Беседа отъ Учителя, държана на 8 септемврий, 1918 г. София.






Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни