Jump to content

25. Дядо Благо си заминава


Recommended Posts

25. ДЯДО БЛАГО СИ ЗАМИНАВА

В навечерието на 1936 г. денят е студен, мразовит, нашите приятели посрещат Новата година в малкия салон на Изгрева. Помещението било добре отоплено, приятелите - братя и сестри се били подготвили за посрещането на Новата година. Всички се били събрали и били насядали край масите. На масата, на която седял Учителят били насядали 12 по-възрастни приятели, които се считали за едни от най-личните за разлика от другите, имали са това съзнание. Когато наближава вече 12 часа, когато става прехода от 1936 г., която е била така тежка година със събитията, които знаем и идва прехода към 1937 г. Учителят държи обикновено някаква беседа. След свършването на беседата приятелите са помолили Учителят да каже нещо за Новата 1937 г. Той е казал няколко събития, които предстоят и накрая завършва с думите: „От всички тия 12 души, които са на тая маса един ще си замине“. И така след някое време след посрещането на Новата година всички се разотиват. На другия ден обаче дядо Благо отива на гости на Нова година у бай Иван. В разговора който водят двамата той вмъква и това: „И виждаш ли, дете, Учителят казва, че един от тия 12 души, един ще си замине и това съм аз“. А Учителят не е посочил кой ще бъде. Бай Иван му казал: „Ах, старче, това е твоя измислица. Я е така, я не е така“. Нямало е никакви признаци. Дядо Благо си е бил здрав, не е боледувал, нямало е такива признаци щото той да си замине. И бай Иван го обнадеждава така, но на мен бай Иван ми е казвал, че като минало известно време, той все си повтарял, че той е този за когото Учителят е казал, че ще си замине. Така минава годината и идва есента, късна есен вече, студена, влажна била есента на 1937 г. Някакъв близък на дядо Благо, колега или роднина почива и дядо Благо отива на погребението му, но тъй като есента била много студена той се разболява от това, че се е простудил, че е прекарал дълго време навънка. Заболява от простудата и не може да му мине да оздравее и той през месец декември си заминава, така както бил предсказал Учителят, без да е посочил поименно кой ще бъде. Но интересно е предчувствието, което имал дядо Благо и че предсказанието, което е направил Учителя се е сбъднало.
Но преди да си замине дядо Благо казва на жена си: „Аз сигурно ще си замина, но като си замина ти да не тръгнеш по гробищата. Ако искаш можеш да ми запалиш две свещи, да ги сложиш на комина, те ще ме намерят къде съм“. По такъв начин той искал да освободи жена си от ходене по гробищата и да не прави нищо повече. Следващата неделя когато в 10 часа се държи беседа, както и по-следващата неделя в 10 часа Учителят накрая на беседата казва: „Тия две беседи“, за предната неделя и тая неделя, това са държани декември месец 1937 г. след непосредственото заминаване на дядо Благо, „аз ги държах за дядо Благо. Те са като две запалени свещи за него и в Невидимия свят те ще му светят и той ще има свободата да се движи безпрепятствено където си пожелае. Аз държах тези беседи за него, защото много го обичах“. Това е единственото изказване на Учителя за един наш приятел и то в такава форма, нали Той се е изразил, че много го обича! На друго място аз не съм намирал, а и от разговорите, които съм имал с бай Иван, той не знае другаде Учителят да се е изказал за някого така. А пък бай Иван е един от нашите приятели-ученици, който е имал възможността да слуша почти всички беседи от началото на Школата до самия й край с малки изключения, когато е бил задържан в полицията или нещо друго, но почти всичките той ги е слушал. Понеже е имал много силна памет, той почти ги цитираше дословно. Това пък аз имах възможност да го проверя, защото някои неща, когато в разговорите с него, трябва да си призная, че аз често пъти не съм сигурен и и казвам за нещо, може да е така, но може и да не е така, но почти винаги това, което той ми е казвал аз го намирах в беседата и с голямо учудване забелязвах, че той ми го е казвал дословно така както е написано. Многото такива примери са ме накарали да приемам вече неговите изказвания като абсолютни. Защото не можех да имам в ума си тая мисъл на съмнение.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...