Jump to content

28. Една приказка и истинската развръзка


Recommended Posts

28. ЕДНА ПРИКАЗКА И ИСТИНСКАТА РАЗВРЪЗКА

Един пример от Учителя, една приказка, която знам от бай Иван за опрощаването греховете на един разбойник. Един разбойник извършил в живота си много грехове в това число и 99 убийства. Но вече като стигнал до 99-то убийство нещо така в съзнанието му се превключило и той осъзнава, че трябва да сложи край на тоя начин на живот и трябва да намери друг начин на живот, но какъв и как и как да си изкупи всичките тия грехове не знае. Започнал да търси човек умен, който да му каже какво да прави след като той е решил да прекрати тоя начин на живот. Така като търсил намерил един мъдрец, който можел да му каже какво да направи. Мъдрецът му казал следното: „Ще вземеш, ще закупиш една земя и ще започнеш да сееш на това място бостан. Ще отглеждаш дини и като узреят, всеки, който мине край бостана, всекиму ще даваш по една диня без да му вземаш каквито и да е пари или възнаграждение каквото и да е. Но няма да пропускаш никого. Пропуснеш ли някого да мине и да не му дадеш, опита ти няма да е сполучлив. Затова ще внимаваш много. Всеки, който мине край бостана няма да го пропускаш, под никакъв предлог. А за да разбереш кога ти са опростили греховете и можеш да започнеш новия живот, ще вземеш един чукан, главня, ще я опърлиш на огъня хубаво да се овъгли, ще я заровиш в единия край на бостана и когато от тая главня покара издънка, тогава ще знаеш, че греховете ти са опростени“. Упорит бил този разбойник и решил да изпълни указанията на този мъдрец. Насял бостан, поливал го, носел вода от далече и всяка година успявал да отгледа дини и всеки един, който минел му давал по една диня. Така няколко години наред той осъществявал заръката на този мъдрец и всяка диня, която давал все отивал там до мястото да види дали тая главня е пуснала зелена издънка. Но все гледал, че нищо не излиза. Една година пак започнал. Насял мястото с дини, станали дините и той започва пак да раздава на всеки един, който мине по една диня. Един ден, денят бил много горещ такъв, слънцето препича и никой не минава. Надвечер когато вече слънцето така ще залязва, поразхладило се, ето гледа един на кон препуска и гледа го той, че ще мине край бостана. Обаче понеже препуска с коня тоя ездач този вижда, че може да мине и да не успее да му даде диня и взел всякакви мерки да застане на среща му, да му вика, за да може тоя да го забележи и да спре. Този конник обаче продължава да препуска и като стигнал до стопанина този го заобиколил и пак с коня препуска и се отдалечава. В ужас от този разбойник, че няма да може да изпълни указанията на мъдреца и целия му труд от години наред отива и няма да може да му се опростят греховете. Това значи, че всичко, за което се е старал досега отива на вятъра. В отчаянието си решава, тъй и тъй греховете му няма да се простят, вдига чифтето и оня конник както бяга, той гюм-м един път и го ликвидира. И си казал: „То и така и така няма опрощаване и където са 99 убийства, там е стотното“. Така се движи покрай бостана, но е отчаян, че всичкия му труд е отишъл така на вятъра. Движейки се край бостана минал край мястото гдето е заровил главнята и какво да види - в тоя момент от главнята била покарала зелена издънка. Смаял се разбойника и си вика: „Аз толкова добрини направих, на толкова хора раздадох дини, тая главня не покара, а сега когато извърших още едно престъпление, стотното, главнята покара“. Не може да си обясни станалото. Но решава, за да получи знание в тая област да си обясни това, което е станало решава да отиде при мъдреца. Там му разказал цялата случка. Мъдрецът му казал тогава: „Ами резултата е такъв, че ти с това стотно убийство вече не направи престъпление, а направи едно добро дело. Твоето добро дело се заключава в това, че този ездач бързаше много да отиде и да разтури сърдечните отношение и любовта между двама души. Ти с това, че го уби предотврати това, което той беше замислил и тая пакост, която той беше замислил да направи. Ти го предотврати и с това ти изкупи всичките си предишни престъпления с това си дело и затова главнята покара“. Тук искам да вмъкна едно изказване на Учителя по тоя въпрос за сърдечните отношения между двама души. Учителят казва така: „Когато аз се движа и видя, че между двама души има някакви сърдечни връзки, аз си слагам шапката и мълчаливо отминавам, защото където между двама души има сърдечни отношения, там работи Господ. А щом Господ работи, никой няма право там да се намесва. Ама някой ще каже, че може да сбъркат. Нищо от това, нека да сбъркат, може би Господ е решил да ги поучи чрез техните грешки е решил да ги поучи на нещо. Затова, когато между двама души има сърдечни отношения, никой няма право там да се намесва“. Даже Учителят казва, че Той минава край тях и си сваля шапката.
Тук, за да направя връзката и с още едно становище на Учителя. Бай Иван знае това изказване на Учителя, той го запомнил много добре и го прилагаше стриктно. Той имал някакви познати, за които знаел, че между тях има такива сърдечни отношения и имайки предвид това изказване на Учителя стои настрана и не се намесва и смята, че това му становище е правилно. Но веднъж като се разхождал на Изгрева на полянката където се играеше Паневритмията, ето Учителят идва насреща. Идва насреща му и строго му казва: „Ти защо не вземеш мерки за тия двама души и да се намесиш?“ Бай Иван остава така изненадан от това изказване на Учителя и не може да проумее като свързва предишното изказване, което Той отдавна е направил и Той го знае, и сегашното Му изказване. Бай Иван Му отговаря: „Ами не знаем как“. Тогава Учителят му казва: „Ами ето така“. И картината е следната: на полянката някакво врабче е кацнало и си търси храна, а някъде наблизо една котка пълзи към врабчето и се готви да се хвърли върху него, за да го изяде. Учителят се навежда, взема едно камъче и го хвърля между котката и врабчето някъде. От падането на камъчето се вдига шум и врабчето е изплашено и хвръква. Котката също се е сепнала и се е оттеглила, но нито врабчето знае от какво се е изплашило, нито котката е разбрала поради какво врабчето е хвръкнало. Учителят казва на бай Иван: „Ами ето така!“ И тогава бай Иван си казал: „А, знам сега как“. Сега бай Иван не ми е казвал как е постъпвал по-нататък, но вероятно е намерил подобен начин, щото да подплаши единия и другия, без двамата да разберат от къде е дошла причината, та да се получи развръзката най-правилно. За двамата души кои са той не ми каза, вероятно това е, иска да си останат анонимни. Но за нас не е важно кои са, а това, което Учителят като закон изтъква. Важно е окултния закон за развръзката.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...