Jump to content

22. Величка Стойчева и Стефка Няголова


Recommended Posts

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

22. ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА И СТЕФКА НЯГОЛОВА

Стефка Няголова (1.XI.1903-19.II.1995 г.) е една от ученичките на Учителя Петър Дънов, която идва по времето на Школата на Учителя 1922- 1944 г. Още нейната майка, Величка Стойчева е била една от най-първите ученички на Учителя. Тя живеела в гр. Бургас когато Учителят през тези начални години на този век е изнасял сказки из България и е правил своите френологически изследвания. Когато е идвал в Бургас е отсядал за дълго време в къщата на моята баба Величка. Майка ми Стефка е била на' пет години, когато Учителят я галел по главата и е казал: „Тя ще пее!“ И наистина, тя имаше чуден глас и пееше много хубаво. В къщата на баба ми Величка е имало голям салон, който е събирал много хора и там Учителят е говорил и е държал сказки. Имало е и общи вечери.
Баба ми Велика е посрещала Учителя с голяма Любов, все едно, че Господ й идвал в домът й. Заедно с дядо ми Костадин Стойчев са организирали приемите. Баба ми е била безкрайно предана на Учителя.
През 1917 г. Учителят е бил интерниран във Варна в хотел „Лондон“, когато баба ми Величка си заминава. Дядо ми Коста отива във Варна, за да съобщи тъжната новина на Учителя. Той се показал горе на балкона и като научил, казал: „Те използваха случая, че аз съм затворен тука и грабнаха Величка!“ Майка ми Стефка на 14 години остава без майка.
Когато Учителят организира един от първите събори в гр. Търново, Той изпраща покана на майка ми. Тя отива на събора и за нея започва нов съзнателен живот в служба на Учителя и на Бога. Майка ми се оженва за Крум Няголов и има четири деца: Светозар, Костадин, Величка и Любомир. Ние сме изгревски деца, понеже сме родени на Изгрева.
Бях на три години и половина когато си замина Учителя. Макар че бях толкова малко дете, така добре помня заминаването Му. Майка ми ме заведе в салона. Всичко бе в бяло. Аз като видях Учителя положен на леглото, много силно се развълнувах. Майка ми ми каза да Му целуна ръка. Аз благоговеех пред Него и не желаех да Го безпокоя. Казах: „Той спи. Ще Го събудя!“
Ние живеехме на Изгрева в малка дървена барака и бяхме много бедни. Семейство с четири деца. Баща ми беше чиновник, а майка ми не работеше. За Братството ние бяхме „бедните“ или Стефка с многото деца. Малцина помогнаха на това отрудено семейство и ние бяхме за изпит на Братството и на Изгрева. Спомням си, след заминаването на Учителя, когато се слагаха братски трапези по време на братските празници, то нас винаги слагаха накрая на масата. По средата седяха заслужили братя и сестри и масите пред тях бяха отрупани с плодове, с баници, сирене, кашкавал, маслини, което ние като многодетно семейство, тези лакомства за нас като деца не ги виждахме в скромния ни дом в онези бедни години. Е, разбира се за онези, които седяха накрая на масата също достигаше по нещо, но в нашите детски очи остана запечатано, че лакомствата и изобилието се слагат само пред заслужилите братя и сестри. Независимо от това от нашата бедна къщичка успяха да излезнат трима инженери от четирите деца на майка ми. Спомням си, че майка ми разказваше, че веднъж брат ми Светозар, като деца си играели в двора и Учителят се доближил до него и казал: „Как се излъга да дойдеш тук на земята?“ Така, че днес брат ми Светозар избра пътя на ученичеството, докато другия ми брат Костадин предпочете света. А ние с брат ми Любомир оставаме верни на Учителя през всички времена.
В младите си години моят баща Крум Няголов получил предложение от католическото общество в София да бъде изпратен на техни разноски да се обучава в Италия като свещеник от католическата църква. Баща ни отива и пита Учителя и търси Неговия съвет. Учителят казал: „Не ти трябва. Остани си тук“. Баща ми разбрал, че Учителят не му разрешава и остава в България. След 9.IX.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите. Така бе спасен живота му благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му. Майка ми беше домакиня, грижеше се за многодетно семейство, но успя да издържи и видя всички свои деца да израстат и всеки да тръгне по своя път. Ще поднеса няколко стиха за нея и за Величка Стойчева:

И ето стигнахме във храма,

светилник мощен в Небеса

и ангели небесни пеят

възторжен химн на Любовта.

Ще идем ний да се срещнем,

с Учителя велик на Любовта

с песни святи ще прославим

любимият и обичан наш баща.

И толкова си ти щастлива,

с ново тяло в'вечността

и младост, сили в теб се вливат

в'безсмъртие и вечна красота.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Настоящият материал бе подготвен от мен въз основа на два магнетофонни записа. Под мое давление Величка Няголова направи един запис от спомените на майка си. Другият запис бе направен през 1990 г. от Марийка Марашлиева след като написахме писмо до Светозар, синът на Стефка
Няголова, която живееше при него. Той й разреши, а Марийка осъществи записа. След време тя прехвърли на машинописен текст двата магнетофонни записа и той бе сглобен от мен с подходящи заглавия. И така бе реализиран един план отпреди 30 години.
Писмата на Учителя Дънов до Величка Стойчева, които прилагаме са препис от Цанка Екимова, направени през 1972 г., когато я помолих да стори това след като й бе представен моят план. А Стефка Няголова се съгласи и й предаде писмата за препис. Сега ползваме това копие. Така че това е един общ труд от мнозина, но реализиран с помощта на няколко човека. Такъв е окултният закон на Синархическата верига: десетия член на веригата е длъжен да реализира идеята свалена от първия й член от Невидимия свят. Десетият човек я реализира. Затова поместваме трите закона на Синархическата верига на Бяло Братство, както и писмата на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви.

ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА

I. Люби Господа Бога твоего с всичкото си сърдце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В него ще намериш твоето здравие, твоето щастие, твоето блаженство.
II.Люби ближния си както себе си, в него ще намериш основите в твоето подигане.
III.Бъди съвършен както е Отец Твой съвършен. В него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всичките блага.
Все що попросите в Мое име, Аз ще го сторя.
Не бой се мало стадо. Отец Ваш е благоволил да Ви даде царство.

Свещеният подпис

На когото трябва да се помогне, Аз ще помогна и на всекиго едного ще се даде според вярата. Душата, която не се научила да очаква с радост и да приема всичко с вяра от Господа, има да учи и от своята опитност и от тази на ближния си.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...