10. На гости при Учителя

[Ани]

10. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ

Тя беше любимка и беше желана абсолютно от всеки. Привилегия беше Паша да отиде на гости в дадено семейство измежду нашите приятели. Тя ми разказва: И аз реших, тази великата седмица, гдето казват страстната седмица, аз реших, но това решение е само вътре в мен, никой не го знае. Реших, че всеки ден по три братски семейства ще посещавам. Сутрин на закуска при едни, на обед при втори, на вечеря при трети. И така през тази седмица от понеделника ли, до неделя ли аз ще посетя доста семейства. Но никой го не знае, нито сестрите ми, вътре, моята душа аз си го каза знам. И един ден сряда ли е било, четвъртък ли е било, налага се да отида до Учителя, нещо да го питам във връзка с беседата. Отивам казва сутринта и Учителят ми отваря в Горницата и засмян ми казва: „А-а, рекох, днеска при Мене на закуска, нали?“ Леле, стъписах се. И знае ли какво направи Учителят. Даде ми та седнах там на едно малко столче, а на мен така ми е познато, че съм се качвала, седнах, Той сложи като домакиня масата, салфетката, чешките, чая , всичко. Сам сервира, но накрая, значи колко е държал за всички. Ние сме лично за себе си и за всички ще кажа. Знам, че ще ми дойдат на гости, а аз знаете ли като виждах колко гости посрещах и как се радвах и обичах и да имаше как що има всичко да сложа. Ама Учителят не е като нас и ми казва: „Паша, има кашкавалче, маслинки, сиренце. Кое искаш?“ Значи не й слага всичките, а я пита кое иска. „А аз много обичах кашкавал и ме беше срам, но като ме пита Учителят, така едвам, едвам свенливо викам: „Учителю, кашкавалче“. Отряза ми кашкавал повече от хляба, а след това ми позволи аз да вдигна масата и да измия съдовете. „А-а, при мене днеска на закуска, рекох, нали?“ Много, много хубаво - така я посрещнал и така я изпратил.