11. Възнесение Господне

[Ани]

11. ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ

Сега какво ми минава през ума, да кажа за една стара наша сестра от Айтос, която след 9.IX.1944 г. я наградиха като „Народна учителка“, звание й дадоха „Народна учителка“ и с всичките ордени я накичиха. Тя се казва Елена Цочева.

Било е една година, още тука преди Изгрева да е заселен, но вече мястото е взето. Взели са решение първа пролет да се празнува тука на Изгрева. А тя е от Айтос. А от Айтос е също сестра Василка, която переше на Учителя дрехите. А тя беше плетачка, плетеше на машина такава. Но това става на ул. „Опълченска“ 66. Тя е долу в мазето, там в кухнята, там готвят, там се хранят. И тази леля Елена Цочева от Айтос, учителката гдето ви казвам, че е и ясновидка. Тя самата идва на 22.март тука за първа пролет и естествено тя е от Айтос, а от Айтос е и леля Василка. А леля Василка не знам дали я знаете, тя е подарила мястото си на градината на Айтос гдето сега се събират. Тя го е подарила, нейно е било. И вечер говорят си, сладки приказки, ще си лягат вече, готови да си лягат. Елена Цочева си метнала нощницата на ръката, готова да се облича за спане. И в това време както си говорят, Учителят влиза при тях и какво им казва: „Рекох, която иска от вас тази вечер да будува, за да не се затваря външната врата“. Мисля знаете как е „Опълченска“ 66.

„Тази вечер голямо закъснение ще има влака от Бургас или Варна ли и затова ако иска някоя от вас, да не се заключва външната врата, да е отворена, за да не ми чукат гостите на прозореца, а да влизат направо вътре. Щото много големо закъснение ще има.“ „О-о, веднага, разбира се“. И двете готови, а Учителя си излиза, но им казва, тука подчертавам, казал им: „Но вие тука си заключете вратата на кухнята долу.“ На мазето да заключат. И това ми казва леля Елена: „Леле-е, мари Василке, ами ако беше се разсъбличала и как Учителят дойде, какво става.“ И ей така се суетим и в тази суетня хоп Учителят застава пред тях, от невиделица. И носи, и ни дава по три ябълки. Три на Елена, три на Василка. И им казал две да изядат вечерта ли, две сутринта ли или обратното и говорил върху произхода на ябълката. Тя нали е венерин плод ябълката. И като им говори, а Учителят употребяваше думата „рекох“. А Той не им казал „рекох“, а казал „Мир вам“ и като каза „Мир вам“ о-о-о през тавана нагоре излезе. А ви казах, че тя е ясновидка. Тя, Василка не вижда това нещо. В момента Василка не вижда, а Еленка вижда само. Той с духовното си тяло, а не с физическото тяло. Не Го вижда с физическото си тяло, така както вие мене ме виждате, затова го вижда Еленка, а Василка не вижда. Василка също Го вижда, но преди това, защото Той им дава ябълки и на едната, и на другата. Hо когато казва „Мир вам“, вече само Елена Цочева Го вижда. И вика: „Бре-е, пък защо не заключихме“. И веднага отивам, вратата е заключена. И в това смущение втори път Учителят е пред тях. физически Го виждат и двете и носи, на времето имаше кутии от халба по пет кг бяха, такива едни кръгли. Една такава кутия носи, пълна с мед от питата както е с восъка. И пак говорил върху пчелите там, за меда. И пак казал: „Мир вам“. „И пак се изнесе и възнесе“, казва Елена „в небесата“. И Василка пак не вижда. Василка най-напред го вижда с кутията с меда, взима мед слуша какво говори, но когато се възнася, чува „Мир вам“, но повече нищо не вижда. И Той изчезва пред нея. Да, пред нея изчезва. А другата Го вижда. Ясно е нали? Хо-оп, трети път застава и носи по един портокал. И тогава дава им по един портокал и пак какво им е говорил за портокалите. И тогава Той по същия начин пак се възнесъл нагоре. „До къде можах, не можах да видя до къде отиде, до къде се възнесе Учителят“. Това лично и го предавам точ в точ. Къде е обяснението? Ще го намерите в Словото на Учителя.