16. Необикновеното лекарство

[Ани]

16. НЕОБИКНОВЕНОТО ЛЕКАРСТВО

Пък тя леля Донка страдала много от стомах. И пак при тази сестра се оплаква. Ходила за преглед при кой ли не щеш професор, доктор ли и нема за нея лек и нема лек. А тя й казала: „Ама, Донче, ама знаеш ли, че нашият Учител и лекува. Аз имам днеска определено време да водя майка си при Него, нещо да я лекува. Ако искаш да те заведа.“ „Ами добре.“ И тръгват: майката на нашата сестра, майка й и леля Донка. И идва тук на Изгрева и туп, туп, туп по стълбите, качват се горе в малката стая. Там имаше едно такова нещо квадратничко, като площадка. Учителят на площадката е вече и Той я гледа, извиква я по име, но не я гледа в лицето така, а некъде над нея гледа. Гледа и мълчи и по едно време казал: „Рекох, сутрин, обед и вечер по една чаша гореща вода и там сок от черната репа както се взима“. Аз слушам, но аз чакам да чуя лекарство. Повторил го Учителят и потретил го. И все така гледа над мене. А сестрата, която била определена за среща, майката на сестрата, хич я не погледнал. И Учителят дал да се разбере, че вече аудиенцията е приключила. И те си заслизали надолу и тая леля Донка, говори си сама. Тя рекла: „А, сутрин, обед и вечер по чашка жежка вода!“ Та аз го повтарям сега. И оназ я чула и рекла: „Ама ти какво говориш?“ Ами това е вода, какво? какво е лекарството? Сутрин, обед и вечер по една чаша жежка вода и там сок репа и това. И това ти е лекарство. И с това лекарство тя оздравява.