Jump to content

17. Кой ходи по въздуха


Recommended Posts

17. КОЙ ХОДИ ПО ВЪЗДУХА

Разбрали, че Учителят чете мислите тогава вече на леля Донка й щракват, миналите преживяваници и отишли и седнали. Пейки, масите и после пак пейки. Седнали, седнала тя на пейка с гръб към приемната на Учителя. По едно време усеща, че нещо се ходи около нея, така се поизвъртела и с периферното зрение вижда, че Учителят върви, минал покрай нея там, минал и отишъл и застанал пред барачката на Веса Козарева. Застанал на изток, ама тя все така наблюдавала и все така си кърши ръцете. На изток стоял дълго време, после на запад, на четирите посоки застанал, дълго време. И после си тръгнал. И като си тръгнал, като си тръгнал, започнал постепенно да се издига нагоре, да се издига, да се издига от земята и се издигна значи на такова разстояние на един метър от земята ей така, така, издигнал се. И така ходи. И тя гледа. И се извърта и все го наблюдава. Ходи си Учителя във въздуха, както Христос по морето. Ходи във въздуха. Гледа го и кога стигнал зад нея чула да й казва: „Е, рекох, виде ли кой съм? А тия коя си, знаеш ли?“ И пак така продължил да върви. Имаше един триъгълник цветя, така един плочник, до там вървял във въздуха, до плочника, като стигнал си стъпил като човек, нормално и туп, туп, туп си се качил горе. След това тя вече има срещи с Него много. Казал, че в минал живот е била много голяма ясновидка и лечителка. И в разговори с Учителя Той й е дал много предсказания. Нещо ми е останало, че тука нещо, но това съм го чула и от другаде, че София море ще стане, вода, но подробно не помня. Но ми ги разказваше, помнеше ги значи. Но й казал, че е била голяма ясновидка и голяма лечителка, обаче и тогава, това от нея, тя ми го казва да го знам, че когато имаш някакви духовни опитности можеш да ги разказваш само на човек, който те обича и който ти вярва. Иначе не. Иначе те ограбват и губиш. И тя си е изгубила, доста е изгубила, но че от лечителството си бе запазила и лично ще ви го кажа.
При Стоянка Драгнева съм с трите мои внучета, мънички. И да се върнеме, бре на най-малкото като му призля, ама така му призля, че вече падна, дето се казва. Не може на краката си да се държи. Аз се изплаших. Взех го на ръце, че то мъничко, взех го на ръце. И от Стоянка Драгнева до нея го занесох на ръце, А тя на вратата седи и засмяла се. Така бяла, розова, ония очички сини като незабравки. „Ах, какво?“ „Мамо Донче, лельо Донче, детето ми е много зле. Много ми е болно детето.“ Едвам говоря. „Ах, чакай, чакай, сега, сега, сега.“ Влезе вътре, изнесе една лъжица, супена лъжица. Какво имаше в тая супена лъжица аз и до днеска не знам. Даде му, та го изпи и като че ли там пререза това, което беше в детето. Ние си дойдохме. Аз си дойдох с детето. На крака си дойде. А едвам го занесох. То примре. Значи все пак нещо от лечителството си е запазила. Много хубав човек беше, много чиста душа.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...