20. Целувание

[Ани]

20. ЦЕЛУВАНИЕ

Тодор Стоименов? О, знам го. И него го знам. Той беше един висок, тънък, англичанин. Ще ви кажа нещо комично, на Тодор Стоименов за сестра му. Брат Тодорчо ходеше често в парахода. Сега той има сестра, която е майка на Паша Белева, тука. Тя е на 91 години. Тука срещу нас живее в хубавата къща. Не на ъгъла, а до ъгъла, другата къща. Тя е на Белеви къщата. На Паша Белева майката е много болна, скелет. И сега при брат Лулчев от света много мадами отивали за хороскопи, за това ти, онова ти и некога е по- късно, през гората трябва да минат, а па Аню Андреев беше сянката на брат Лулчев. Той ги вика, за да ги изпрати. Приятели бехме поради това роднинство, дето там имахме сватовство, гдето неговата сестра и сестрата на моят мъж беха се оженили за двама братя. И, разказва: „Да ги изпратя, аз ги изпращам, полека-лека почвам така, малко пускам си ръка, така като не се дърпат, движим се, на-на-стигна ги като ги нацелувам накрая. А-а, добре, ама те се не дърпат. Ама идат после при брат Лулчев и ме клеветят. И той като ме хвана и като ми тегли една реч, да ми се кара. И един път като ме накара да ида да разкажа всичко за това нещо на Учителя. И аз волю-неволю отивам“, защото брат Лулчев за него бе закон като каже нещо - трябва да се изпълни. „Отивам и казвам: „Учителю, така и така, разправям му цялата история“. Учителят се смял, със сълзи се смял и му казал: „Брат, рекох, идете и намерете на брат Тодорчо Стоименов сестра му и нея я прегърнете и я нацелувайте!“ Е, защо на брат Тодорчо? Ама аз ви казвам, сега ще чуете. И той сега нема какво, отива тука и среща в коридора Паша, дъщерята. „Сестра Паша, къде е на брат Тодорчо Стоименов сестрата, Учителят ме праща до нея.“ „А-а, майка ми, ето я, ето где е седнала там на столчето.“ И като отидох и като погледнах, леле виждам самата смърт. Е, не можах да направя това, което Учителят ми каза. Не можах да я разцелувам, не можах. А това е. Казва му Учителят: „Тая болна, ти ще я прегърнеш, ти ще я нацелуваш, ти ще й предадеш нещо от себе си. Ти ще й дадеш живот“. Ама той не могъл да го направи. Сега, това е сестрата на Тодор Стоименов. Да, сестрата, болната е сестрата на Тодор Стоименов. Сестрата на брат Тодор Стоименов е майка на Паша Белева, която тука и сега идва в салона. Значи самата смърт не можеш да целунеш. Вика, не можах, не можах. А Учителят като му разправил какво правил се смял: „Сега рекох, ще идете на брат Тодорчо Стоименов сестра му ще я напрегръщате и ще я нацелувате!“ Ама аз вика не можах. Не можах това да направя. Да. Смъртта не се целува. Целува се жив човек. Целува се младост, а не старост.