21. Законът на справедливостта

[Ани]

21. ЗАКОНЪТ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА

Нещо ще ви разкажа за онези събития, за т.нар. братски съвети след заминаването на Учителя. Знаете ли, аз никога не.съм се занимавала с тях, но ще ви кажа нещо кога стана голямото събрание гдето Антов го изпъдиха.

Чичо Колю Гръблев като сега, че го гледам как върви и се смее. Аз на него така му казвам, какво нещо е навика. Щото бяха много малки децата и те чичо Колю, чичо Колю и той си остана у нас чичо Колю. Те постъпиха не добре с Антов. Лично Антов на Учителя нищо не е направил пакост. Лично, а много се бяха настроили, на два лагера бяха. Лично аз за себе си ще ви кажа: той можеше да ми направи много голяма беля. Но не ми направи. Но аз вътрешно никога не бях против него. Защото казах така: ние всички на едно място ще даваме отчет. На едно място ще ни съдят.И за добро, и за лошо и всеки отговаря за себе си. Ако той прави лошотии, той си е. Аз нема какво да се мешам при него. Но Учителят за него е казал, че той е едно куче, което лае при стадото, за да го пази. Той може би си попийваше, негова работа си е. Много си попийват, некои си и похапват и месце, похапват си и риба. Например, лично на Юрданка Жекова Учителят е казал: „На д-р Жеков ще му даваш да яде риба. Но ти нема да ядеш“. Ето, дава. И тука една леля Нешка имаше, като светица я имах нея. Анева по име може би сте чули. И тя си ядеше риба. Така, че не трябваше толкова да бъдат против Антов. Той държеше рилските работи, аз нищо не мога да кажа. Ако нещо е правил, негова работа си е.

А ние сме на голямото събрание, когато изгониха Никола Антов, заедно с Никола Гръблев. С него сме заедно на събрание и той излизайки след като свърши събрание, гледам как се смее, така от сърце се смее, киска се и вика: „Ах, Йотке, сега ще видиш какво ще стане. Не требваше това нещо да става. Когато една постройка се гради, какво най-напред се построява? Нали тоалетната се строи най-напред. Това сега вече ние няма да имаме такова место отходно. То така ще тръгне, всеки ще се изхожда гдето му падне. През него минаваха негативните работи, не трябваше да го закачат. А те го много лошо, много лошо го обидиха, постъпиха с него много лошо“. А той не се закачаше с всеки, той изглежда, че усещаше кой се е настроил срещу него и кой не. Затова ви казах преди малко, че той можеше на мен да направи голяма пакост, защото ние имахме много голям имот в Подуяне. А моя другар разбра, че ще го дигат за Кремиковци и там огромни блокове направиха и той понеже знаеше това, затова имота предварително го продаде. И купихме на Изгрева място. Построихме незаконно къщичка. Антов не ни наклевети, макар че ни виждаше всеки ден как я строяхме.

Е, събранието беше повече от отвратително. Защото всичко беше против брат Антов. Не може така, не може, не бива така, не постъпиха правилно, не постъпиха. Щом чичо Колю така не ги одобри, този хубав човек, то нема какво да се каже повече. Не постъпиха правилно. А па Еленка Андреева, милата, много я обичам и нея, и тя е хубав човек и тя нямаше да яде бой. Нея я предупредиха. Не минавай оттука, защото те чака да те бие. А тя нарочно пък мина. Да види какво ще стане. Е, ама яде ли пердаха? Само не мога го оправдая, но той ще си плаща брат Антов за това дето би брат Боев в стола, един човек седнал на мястото си, на плетения си стол и да го бие. Не, не това. Но знаете ли от какво се отказвам ей така да дам мнение. Нарушихме закона на справедливостта и дойде Божията правда. Тя със своята невидима метла измете всички бараки, целия боклук гдето се беше насъбрал и вмирисал. После дойде онзи, за който Учителят бе говорил, че ще построи нов квартал. Построиха го и сега тук живеем. Но Изгрева го няма. Остана само Словото на Учителя и там ще търсите Изгрева за вашите души.

Магнетофонен запис на Вергилий Кръстев от 1.06.1994 г.