Jump to content

Recommended Posts

ПРИРОДАТА

Природата обича само ония, които имат висок идеал.

“Високият идеал”, стр. 3; 27

Преобразяването е закон на Природата. Без преобразяване никакъв живот не може да се прояви; без преобразяване никаква Любов не може да се прояви; без преобразяване никакво знание не може да се прояви; без преобразяване никакъв ред и порядък не може да се изяви.

“Словото”, стр. 25; 121

Онзи човек, който има мъчнотии, спрямо него Природата е по-благосклонна, отколкото спрямо човек, който няма мъчнотии.

“Моралният тип”, стр. 219; 26

Природата никога не казва защо бие. Тя е мълчалива. Ти се чудиш защо те бие, питаш я, но тя казва: “Не зная”. Или по-право нищо не казва. Тя спазва следния закон: За всяко едно престъпление тя знае точно математически колко удара да ти удари.

“Морални чувства”, стр. 191-192; 26

Природата не търпи никакви отклонения! Не мислете, че ако тя някой път затвори очите си, че тя не вижда, и вие сте я излъгали! Като ви хване и ви тури в лабораторията си, от другия ¢ край ще излезете чисти, но докато минете през десетте реторти... Това е общ закон, неизменяем, за всички без разлика, за когото и да е.

“Окултна музика”, стр. 6; 22

Природата не търпи да влагаш капитала си в банката. Всяко нещо, което имаш, трябва да е в оборот – такъв е законът в Природата.

“Гладни и сити. Единение и разединение”, стр. 118; 144

Не бъдете разточителни нито в яденето, нито в дишането, нито в чувствата, нито в мислите си. И в даване, и във вземане човек трябва да прилага законите на разумната Природа.

“Морални правила”, стр. 216; 86

Във физиката има един закон за промяна на телата от топлината и от студа. Този закон гласи: Всички тела от топлината се разширяват и отиват нагоре, а от студа се свиват, сгъстяват и падат надолу. Природата си служи с този закон всякога, когато ¢ потрябва. Щом пожелае да превърне някое течно тяло в въздухообразно, тя го нагрява и така го препраща в пространството нагоре; щом пожелае да превърне въздухообразното тяло в течно тя го охлажда и то слиза на Земята във вид на течност. И в човешкия организъм има и въздухообразни, и течни, и твърди тела, но понякога става накопление на тия вещества, което се отразява по един или друг начин върху човека. Обаче разумната Природа не позволява да се престъпват законите ¢, т.е. тя не търпи никакви житници, никакви хамбари в тялото на човека. Всеки ден човек има право да взема от нейните складове само толкова, колкото му е нужно за деня. За другия ден – добър е Господ.

“Време и сила”, стр. 5; 39

Природата има своя икономия. Човек слиза на Земята и живее на нея според закона на икономията. Според този закон, всеки се ползва от благата на Природата дотолкова, доколкото тя го кредитира.

“Най-високото място”, стр. 196; 69

Природата е много взискателна, тя не обича да се задържат нейните енергии. Тя дава толкова, колкото е потребно, а излишъкът ще го вземе и ще ти създаде неприятност. Този закон е верен.

“Психически наслоявания. Закон за примирение”, стр. 204; 26

Един от важните закони на Природата е, че тя не търпи никакъв излишък на материя или на енергия. Тя не търпи никакви натрупвания, никакви наслоявания. Енергията, както и материята, може да се складира, но не да се натрупва.

“Освобождаване”, стр. 97; 52

В Природата няма недоимък.

“Яви им се”, стр. 250; 108

В Природата излишък няма, и недоимък няма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употребите разумно.

“Излишък и недоимък в живота”, стр. 9; 27

Никой няма право да изразходва напразно енергиите на Природата. Тя държи точна сметка за тях и глобява всеки, който нарушава законите ¢.

“Разумно прилагане”, стр. 161; 91

В Природата съществува един велик закон, според който тя извършва всички свои работи при най-малко иждивяване, изхарчване на енергия. Тя обича икономията.

“Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление”, стр. 27; 39

Туй, което не искаш да направиш доброволно, ще ти го наложат. Природата най-първо ти дава абсолютна свобода на постъпване и като не изпълниш законите, почва да те ограничава.

“Млади и стари”, стр. 234; 26

В цялото Битие вие имате условия да станете всичко, което днес желаете. В цялата Вечност имате възможност всичко да спечелите и всичко да изгубите.

“Млади и стари”, стр. 238; 26

За един и същ случай някои хора скърбят, а други се радват.

“Несъизмеримите неща”, стр. 10; 36

Животът започва с чувстване. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб.

“Разумност в Природата”, стр. 8; 27

Ако четете притчи Соломонови, и той казва: “Не казвайте, че миналото е било по-хубаво, защото всеки един Божествен акт, който последва, е по-велик отколкото предшестващият.”

“Настанало е Царството Божие”, стр. 16; 30

Нищо в Природата не се губи, нито се създава.

“Симон Петър”, стр. 90; 98

Като знаете закона, че нищо в Природата не се губи, че и най-малките усилия имат резултати, не се обезсърчавайте. Гледайте на нещата положително. От Божествено гледище всички неща имат свой смисъл.

“Полюси на съзнанието”, стр. 301; 65

Великият закон в самата наука казва, че нищо в Природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш.

“Той заповядва на Слънцето”, стр. 7-8; 30

В живата Природа има един велик закон, който определя положението на всички тела, положението на всички сили и положението на всички разумни същества. Затова Природата цели да постави всеки едного на негово място. Това е красивото в живота!

“И оздравя дъщеря ¢”, стр. 3; 30

Не се позволява на кое и да е същество да дойде на Земята, докато няма условия за него. То трябва да чака.

“Той заповядва на Слънцето”, стр. 16; 30

Никога не трябва да се роди един човек без позволение. Много хора са родени в света без позволение и затова страда светът.

“Новата работа”, стр. 107; 106

Раждането на хората става по един вътрешен закон на Природата. Не тъй както някои казват: “Както Господ е наредил”. Най-първо хората трябва да определят какво Господ е наредил.

“Запечатаната книга”, стр. 76; 97

Има едно положение в Природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300-400 хиляди яйца във водата. Питам: мислите ли, че това е закон на Природата? Това е закон на насилието – нищо повече.

“Благоприятната Господня година”, стр. 411; 125

Казвам: малките, микроскопическите идеи в живота са по-силни, отколкото великите... По същия начин действа и Природата: тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстват и растенията. Ето защо, всички ще се стремите не само да мислите така, но и да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.

“Законът на внушението”, стр. 8; 34

Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство.

“Добрата постъпка”, стр. 3; 36

И в говоренето, и в пеенето всичко трябва да става не по ония внушения от духовете, а съобразно разумните закони на Природата.

“Теория и практика”, стр. 147

Светлината обикновено иде от разумни области, които са населени с интелигентни същества. Само интелигентни същества могат да изпращат светлина и цветове. Това е един от основните закони на живата Природа.

“Изпитите на ученика. Житното зърно”, стр. 94; 32

Една идея може да се развива само в определено за нея време и място. Две идеи не могат едновременно да се развиват. За даден момент вие трябва да държите в ума си само една основна идея.

“Математически задачи”, стр. 101; 40

Който се е тонирал, в три часа учене, но с Любов, той придобива много. Не е така за всички хора. Ако обикновеният ученик или студент учи по три часа на ден, той не може да успее. Това се отнася до съзнателни ученици, до ония, които са във връзка с живата Природа и следват нейните закони. Природата дава на човека време и енергия, като му заповядва да пести енергията за сметка на времето. Тя не позволява да се харчи енергията ¢ напразно. Природата разполага с изобилна енергия, но на никого не позволява да иждивява енергията ¢ напразно.

“Математически задачи”, стр. 110; 40

Човек има право да предава само онова, което се отнася до самия него. Обаче всичко друго, което не се отнася до него, представя държавна тайна или тайна на Природата. Никой няма право да изнася тайните на Природата. Щом наруши този закон, Природата затваря ключовете на станциите си за него.

“Реални величини”, стр. 112-113; 40

Сега можете да запитате: “Когато майката бие детето си, права ли е?” Някога е права, някога не е права. Когато детето иска да сучи, а майката го бие, права ли е тя? В някои отношения е права, в някои – не е права. Какъв е законът на Природата в такъв случай? Природата точно е определила по колко пъти на ден майката трябва да кърми детето си. Обаче детето като не разбира този закон, почти всеки час иска да сучи. Понякога майката излиза от търпение и набива детето си. Права ли е тогава? Права е. Тя може да му даде по два-три пъти на ден да сучи и то да се задоволи.

“Благо и леко”, стр. 214; 50

За да разбере законите на Природата и нейните прояви, първо човек трябва да излезе от процесите, които стават в него. Следователно започнете от себе си, като мярка на нещата, и постепенно вървете към Природата.

“Естествено състояние”, стр. 97; 70

Според законите на живата Природа всички неща трябва да бъдат завършени.

“С чия воля?”, стр. 82; 44

Човек трябва да знае сутрин от лявата или от дясната страна на леглото си да слиза. Някога той може да слезе от лявата страна, а някога от дясната, затова не трябва да бърза. Мнозина като не разбират този закон, казват: “Защо е необходимо да се спазват тия правила при ставане сутрин?” Ако човек не спазва тия правила, с това той нарушава равновесието в Природата.

“Вехтото премина”, стр. 25-26; 50

Нещата и явленията в живота имат един или друг изглед според това, как гледа човек на тях. Запример благообразието за едного е безобразие за другиго. Това, което съблазнява едного, окуражава другиго. Този закон съществува навсякъде в Природата: Когато едни се качват, други слизат.

“Великата задача на човека”, стр. 197; 55

Растенията, животните, водата, въздухът, огънят – всичко това са образи на Божията мисъл. Следователно, когато палиш огъня, ако разбираше закона, на който той се подчинява, веднага ще влезеш в общение с Божията мисъл. И ако ти палиш огън, дето не трябва, непременно ще пострадаш.

“Духът на Господа”, стр. 83; 59

Клетките растат и се размножават тъй, както корените, клонищата, цветовете и плодовете на едно дърво. И в живота няма деление, но има разклонение. Това са закони. Онези хора, които не разбират дълбокия смисъл на тия закони, говорят за деление, но ние вървим по закона на разклонението. Делението произвежда смърт, а разклонението е процес на великия живот, който работи в света. Следователно жена, която ражда, се намира в закона на разклонението. По този начин Божественото приижда в живота.

“Ще се превърне в радост”, стр. 233; 59

Като имала пред вид бъдещите условия и като спазвала закона на икономията, Природата поставила големите животни при такива условия, в най-скоро време да изчезнат. Много желания на човека са подобни на предпотопните животни: колкото и да ги храните, не можете да ги задоволите.

“Линиите на ума и на сърдцето”, стр. 43; 63

Природата не търпи празни пространства. Оттук вадим заключение, че всички места в Природата са населени. Значи навсякъде, на всички планети живеят същества, които се различават едни от други по устройството на организма си.

“Наклади огън”, стр. 122; 76

Никога не се стремете да стигнете върха на нещата.

“Двете съзнания”, стр. 311; 72

Докато имаш да плащаш, никакви удоволствия не ти се позволяват. Плати първо дълга си, а после прави, каквото искаш.

“Служба на уравненията”, стр. 314; 65

Това е един велик закон в Природата: Тя обича да изпитва всички същества, за да види дали знаят какво трябва да правят.

“Той знаеше”, стр. 3; 45

В Природата съществува закон на отношения: отношения между формите и между силите или енергиите. Когато се говори за правилно отношение на нещата, в съзнанието на човека изпъква идеята за вътрешна връзка между тия неща... Когато отношенията са разумни и хармонични, навсякъде в живота виждаме растеж.

“Закон на отношения”, стр. 146; 74

Трябва да се знаят ред закони, които определят, както височината, така и наклона на известни върхове. Щом е така, не е безразлично, дали даден връх ще бъде по-висок, или по-нисък от друг някой. Освен това, в планинските места има известни центрове на тежестта, които определят посоката на силите в тия планини. Вследствие на това, във всеки планински връх има специално движение на частиците. При това движение силите се стремят да запазят известно равновесие.

“По БОГА направени”, стр. 7; 81

Всеки природен закон подразбира извършване на един процес на две противоположни посоки, докато се образува кръг. Запример съдбата, съденето е природен закон. Когато съдят някого, започва един процес, който върви в две противоположни посоки, в лява и в дясна. Отдясно е мъжът, а отляво – жената. Това показва, че когато отсъжда едно дело, Природата никога не съди само един човек. Едновременно тя съди и мъжа, и жената в човека. Всякога делото се свършва в полза на жената – мъжът се осъжда, а жената се оправдава. За всяко нещо е виновен мъжът.

“Закон за възможности – закон на Опуленс”, стр. 210; 72

Като говоря за яденето на хората, не ги съдя, но казвам, че колкото кокошки, или пуйки е изял човек в живота си, на толкова кокошки и пуйки ще служи. Колкото агнета е изял в живота си, на толкова агнета ще служи. Такъв е законът в Природата. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови.

“Наклади огън”, стр. 125; 76

Човек успява, ако работи разумно и с постоянство.

“Светли и тъмни действия”, стр. 118; 85

Никой не е в състояние да скъса полица, подписана от Природата. Полиците на Природата са написани на пергамент, който нито се разваля, нито се къса. Рече ли някой да къса този пергамент, той се полепва върху него и след това никаква сила не може да го отлепи.

“Дух Господен”, стр. 101; 78

В Природата процесите са безпределни. Ако прилага разумните природни закони в живота си, човек никога не може да бъде нещастен. Каквото да изгуби, Природата ще му го даде четирикратно.

“Степени на съзнанието”, стр. 16; 85

Лъжата е нарушение на известен закон, а всеки закон е свързан с динамическите сили на Природата. Следователно Природата държи отговорен всеки, който лъже. Не е позволено на човека да изменя хода на природните сили. Който си позволи да направи това, той плаща с живота си.

“Абсолютна вяра”, стр. 166; 86

Един народ има право да съществува дотолкова, доколкото спазва естествените отношения към законите на разумната Природа. Първото отношение на народите, на обществата, на семействата, на индивидите е към разумната Природа, а после един към друг.

“Да ви даде”, стр. 10; 79

За да се разгледа един въпрос, има много гледища: философско, научно или поетическо гледище. При това, може да се опише само външната му страна, т.е. материалистично, прозаично. Могат да се изложат само известни факти около въпроса. Обаче в Природата съществува закон, който включва вътрешната целокупност.

“Да се благоветства”, стр. 164; 87

Природата спазва строго своите закони. Постави ли един закон в действие, тя за никого не го изменя. Когато иска да платиш, ще плащаш без никакви разсъждения. Когато дава даром, няма да питаш защо постъпва така, но ще вземеш торбата си и ще заемеш мястото си, ще чакаш ред, ще получиш нещо от благата на Природата. Като дойде твоят ред, можеш да вземеш, колкото искаш.

“Гредите на живота”, стр. 181-182; 93

Който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в Природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили.

“Побеждавайте злото”, стр. 155; 79

Мощните сили седят скрити в самия човек. Ако вярвате в това, има един закон в Природата, който може да проверите.

“И украсиха светилниците си”, стр. 145; 109

Това, което е вредно за едного, е полезно за другиго. Въз основа на този закон Природата видоизменя материята, като я превръща от едно състояние в друго, от едно вещество в друго. Тази е причината, поради която една мисъл в един случай става вредна, в друг – безвредна. Като знаете това, не пипайте ония вещества, които всеки момент могат да избухнат.

“Причини за несполуки”, стр. 319-320; 93

Между всички явления в Природата има тясна, неразривна връзка, както тоновете на музикалните гами. Значи явленията в Природата са наредени по законите на образуване на гамите.

“Природни гами”, стр. 173; 82

Да вярва човек, това значи да изучава разумните закони на Природата. Щом познава тия закони и се ръководи от тях, човек никога не се заблуждава.

“Собственик и наемател”, стр. 270; 82

Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чели. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека да остане нещо неразбрано, такъв е законът в Природата.

“Що да сторя”, стр. 252; 96

В Природата има един закон, според който тя изменя положението си. Сегашните хора не могат да разберат туй, което става в света. Природата иска да ни застави да излезем от едно пасивно положение или положение на голяма опасност.

“Когато беше по-млад”, стр. 105; 97

Иде време, когато хората, които имат, трябва да знаят, че богатството, поверено в техните ръце, трябва да го употребят за общото благо на обществото, в което живеят.

“Доброто семе”, стр. 194; 97

Вътре в едно разпореждане на Природата е благото на човека. Вън от тези разпореждания са всички мъчнотии, които сега имаме. Хиляди години да живеем на Земята, ще имаме все същия ред на нещата: мъчнотии, страдания и в индивидуалния, и в семейния, и в обществения живот, и между народите. .

“Ценни мисли”, стр. 322; 97

Казвам: благото, което сега съществува, се дължи на един закон в Природата, който изменя токовете и внася в него отрова. Даже водата преди да излезе, трябва да мине през известни пластове. В Природата има един закон, който регулира теченията на водите.

“Радостта”, стр. 346; 109

Всяко нарушаване на разумните природни закони води към неестествено свиване и разширяване на капилярите, които причиняват различни болести.

“Свиване и разширяване”, стр. 264; 91

Два еднакви процеса произвеждат обратна реакция.

“Трите свята”, стр. 244; 107

В Природата има разумни сили, от които ти ще възприемеш толкова прана, че веднага ще възстановиш имунитета на твоя организъм. Въз основа на този закон, ти не можеш да спасиш един човек, докато той не слезе до дъното.

“На двама господари”, стр. 67-68; 109

Само високо интелигентният човек, който е разбрал законите на Природата, може да почита баща си и майка си.

“Баща си и майка си”, стр. 128; 62

За да бъде обществото щастливо, за да бъде и цялото поколение здраво, преди всичко майката и бащата трябва да бъдат здрави. От малкото към голямото ще вървим, понеже законът в Природата е такъв.

“Добро и човещина”, стр. 235-236; 109

Природата използва и най-големите противоречия за едно вътрешно благо на Битието. В нея има един закон на разумно съотношение и между най-противоречивите неща.

“Разумно отношение в Природата”, стр. 117; 112

Когато майстор строи къща, той поставя съседните страни перпендикулярно една към друга. Така те са по-устойчиви, отколкото ако са наклонени една към друга. Когато правят свод на къщата, тук се прилагат повече криви линии, отколкото прави. Причината е същата – за по-голяма устойчивост. Така строят и мостовете, и тежестта се разпределя по всички точки на кривата линия. Това са закони, които са спазени и при строежа на човешкото тяло.

“Зависимост в Природата”, стр. 173; 113

Всяка клетка работи самостоятелно. От нея се образуват органи, системи на формата, която се развива. Законът, който твори в различните форми, е един и същ, но в човека е по-сложен от всички останали форми. Силите, които действат в низшите същества, се проявяват по първобитен начин, а в човека те са по-сложни.

“Настъпване и отстъпване”, стр. 111; 114

Никой не може да уволни човека от онази му работа, на която Природата го е назначила. Това трябва да влезе като правило, като закон във вашия живот.

“Разумният домостроител”, стр. 302; 125

Господ създаде един мъж и една жена, не трябваше повече жени и мъже. Той им каза: “Съберете се в Райската градина и няма да бутате туй дърво. Иначе ще дойдат нещастията в живота ви. Аз ще ви кажа кога да го бутате”. Те го бутнаха преди време и тогава Ева не роди едно момче и едно момиче, но роди две момчета. Следователно едното момче уби брата си. Двама мъже като се съберат на едно място, единият ще убие другия, нищо повече. Това е закон в Природата.

“Разумните ще разберат”, стр. 354; 120

Всеки един човек сам се разрушава и сам се въздига. Всяка държава сама се разрушава или въздига. Това е велик закон в Природата, който регулира нещата. Всяко действие или въздействие, всяка една постъпка, която човек извърши, добра или лоша, в света, всяка една мисъл, всяко едно чувство или обратно въздействие възвръща се към самия извор, отдето е излязла мисълта.

“Огнената пещ”, стр. 326; 120

Силните неща помежду си се отблъскват, и слабо и слабо пак се отблъскват. Силно със слабо се привличат. Значи има две възможности. Обаче и две силни неща могат да се привличат, и две слаби неща могат да се привличат. А от друга страна и едно слабо и едно силно могат да се привличат. Следователно при сегашните условия на живота, имате отношение 1 към 2. Значи възможността да се прояви Любовта е 1:2. имате две отблъсквания и едно привличане. Следователно по отношение на Любовта, всякога ще свършвате с дефицит, а по отношение на борчовете винаги ще свършвате с едно уравновесение, с един баланс, с един излишък в бюджета.

“Бъдете прочие разумни!”, стр. 332; 125

Като ученици, вие трябва да различавате мислите на хората от това, което разумната Природа е определила. Лекарят мисли едно, а Природата – друго. Тя е определила на всеки човек колко време ще живее. И ако живее съобразно нейните закони, той ще остане на Земята точно толкова време, колкото тя е определила.

“В Ниневия”, стр. 218; 126

Какво представят погрешките? Малките погрешки са малки междини, които майсторът е оставил при постройката... Законът за междините съществува и в човешкия живот. Животът на хората е пълен с междини, т.е. с празни пространства: някъде един милиметър, някъде два, някъде три и повече. Природата не търпи празни пространства.

“Човек и Природа”, стр. 351; 127

Страхът е даден като предпазна мярка. То е едно правило, по което се водите. То е закон на животинското царство. Понеже в Природата съществува една неумолима сила, то трябва да има страх.

“Колко е добър Господ”, стр. 391; 130

Всяко нещо, което е добре извършено, седи високо.

“И пак се наведе на земята”, стр. 232; 146

Когато някое дърво има много плодове, ако има 100, 200, 300, 400, 500 плода на една круша, която вие сте поливали, като идете, две-три круши ще паднат. Ако иде друг, който не е поливал – не падат.

“Сърдцето на Природата”, стр. 264; 150

От големите работи, очаквайте малко.

“Орехът и орехчето”, стр. 55; 128

Всичките ценности по видимому не допринасят никаква полза. Колкото времето минава, туй, което ни се виждало неценно, става мощно и ценно.

“Честност и справедливост”, стр. 452; 150

Всичко, каквото съществува в Природата, е нагодено според времето, според момента на дадените условия. И организмът на сегашните хора е пригоден точно за сегашната епоха.

“Разнообразието в живота”, стр. 49; 146

Камъните на планината са наредени по особени закони, а не произволно. Те могат да се нареждат или по механически, или по органически закони. Когато нещата се нареждат механически, там взима участие и човешката воля. Обаче, нареждат ли се органически, човешката воля не взима участие.

“Първо и последно място”, стр. 169; 152

Ако в света се проявява един Господ, тогава трябва да се проповядва, че в света трябва да се тури ред и порядък, и този порядък трябва да бъде еднакъв по възможност за всички. Всички няма да бъдат на една степен, но да се даде една възможност на Природата, всеки да има възможност и да му се покаже пътя, по който трябва да работи.

“След това”, стр. 182; 96

Природата не търпи безверници, нито болни, нито глупави хора. Всички тия хора тя е осъдила на смърт. Тя ще заличи всички противоречия, които израждат човешкия род. Според тази разумна Природа бъдеще има само оптимистът, човекът на вярата; бъдеще има само човекът на Любовта; бъдеще има само човекът на Мъдростта; бъдеще има само човекът на Истината; бъдеще има само човекът на Правдата; бъдеще има само човекът на Добродетелта.

“Мойсей и Христос”, стр. 110; 47

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...