3. Новите спартанци

[Ани]

3. НОВИТЕ СПАРТАНЦИ

На другата година 1926 г. пак бяхме за Петровден, денят на Учителя на Младежки събор в София. Учителят държа три дена беседи в салона на ул. „Оборище“ 14 и после пак имаше излет колективно до връх Мусала. Когато стигнахме на хижата, до старата дървена хижа времето, беше дъждовно. Установихме се на бивак до първото езеро. Споменах, че още с пристигането ни започна да вали дъжд. Туристическото дружество нея година бяха приготвили камъни за строеж на нова каменна и солидна хижа. Те бяха поставени и наредени в правоъгълник. Те бяха един метър височина и половин метър дебелина към стотина на брой. Ние използвахме това положение, че вътре в този четириъгълник мястото беше празно и там запалихме огньове и така бяхме на завет. Който имаше по някое платнище туряше едната страна на платнището на камъните, а другия край на платнището се подпираше с две колчета и така се образуваше едно малко навесче и там се подслонявахме през нощта. Така се запазвахме от вятъра. А другите, които нямаха платнища и навесчета бяха денонощно около огъня. И Учителя беше там. С малките възможности, които имаха братята и сестрите, направиха на Учителя едно малко легълце. И после бе казал, че му се намокрили краката от нагизналата вече земя. През деня кладяхме огньове и се греехме и пеехме около тях. През цялата нощ ние събирахме дърва от съседните клекове като често прихождахме там, сечехме и донасяхме за огъня. Почти всички бяхме мокри. Около събраните камъни на страна имало изкопани дупки, може би да гасят там вар или не знам по каква причина, които от дъжда се бяха напълнили с вода. Когато аз отивам за дърва в тъмното, без да забележа, че пред мен е имало такава дупка, то аз цял хлътнах в нея. Намокрих се до кости. След това се топлех до огъня. Сутринта дъждът пак продължаваше да вали, огньовете пак продължаваха да горят. Братята и сестрите се грееха и пееха и очакваха дано се оправи времето. Аз бях цял мокър. Чорапите ми в обувките швацаха от вода и като стъпвах от тях излизаше вода. Тогава реших, че е по-добре да се събуя бос, отколкото краката ми да бъдат във вода. Свалих мокрите обуща и чорапи и тръгнах бос по тревата. По едно време ме срещна Учителят и ми каза: „Вий, като спартанец!“ Но във всичкото това, което трябваше да преживеем под дъжда и вятъра все пак имаше нещо чудно хубаво. Ние хвърчахме на крилете на Учителя. След тази екскурзия ние се прибрахме по домовете си.