Jump to content

4. Плявата


Recommended Posts

4. ПЛЯВАТА

През 1926 г. поради това, че обществеността в Търново със своите подписи се обяви срещу съборите на Учителя, то през 1926 г., общия събор Учителят го премести да стане в София. Тогава беше вече купено мястото на Изгрева, но салона не беше още построен. Имаше братя майстори, които направиха на Учителя една подвижна беседка, която преместиха сред полянката. Той се качваше по няколко стъпала, сядаше на един стол и от там говореше беседите си. А всички съборяни насядвахме около Него на тревата и жадно поглъщахме Неговите Слова. През същата година времето се беше засушило и нея година жито и слама имаше малко. Но нашите ниви на село се случиха, че дадоха изобилно берекет и изкарахме при вършитба доста плява и напълнихме двата си плевника. През зимата се нареди да отида в София при Учителя. Беше края на зимата и Учителят нареди да отидем с Него и още десетина души на екскурзия на Витоша. Времето не беше лошо и ние през Драгалевци се изкачихме на Бивака. Там, на един завет запалихме огън и сварихме чай. Бяхме насядали около Учителя, не духаше силен вятър и водехме разговор с Учителя. По едно време Учителят каза на турски език: „Заманъ саманъ сатаръ“. Братята бяха все софиянци и едва ли е имало някой, който да знае турски език. Аз знаех не много, но тази поговорка я знаех, която преведена на български значи: „Времето и плявата продава“. През изминалото лято, както споменах имаше голяма суша и хората не можаха да си набавят достатъчно плява за добитъка. А по нашите ниви имаше берекет, и жито, и плява, като се върнах у дома, първо отидох да огледам плевниците, които бяха пълни със слама и плява, пооправих ги, наместих и някоя и друга керемида и вече можеше да се чака края на зимата. А тя се оказа дълга и следващия месец селяните идваха с коли да купуват плява от нас, за да изхранят гладния си добитък. Ние им продавахме с охота. Накрая един селянин подхвърли: „Абе чудна работа. И вие все по събори ходите, гостувате насам-натам, малко време ви има на село, а нивите ви родиха повече от нашите“. Ние се споглеждаме и се усмихваме. В нашето село имаше вече братски кръжок където се четяха беседи и пееха песните на Учителя. Повечето ни бяха роднини, но по-важното е, че на всички от групата нея година нивите дадоха преизобилно и жито, и плява, и слама. А за един селянин това нещо е по-голямо доказателство от някаква проповед, че Бог изсипва изобилието си на търсещите го, изповядващите го в Дух и Истина.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...