Jump to content

7. Студ и спартански живот


Recommended Posts

7. СТУД И СПАРТАНСКИ ЖИВОТ

Аз живеех и работех при баща си на село, понеже по това време имаше голяма икономическа криза, имаше безработица, а пък професията, която бях придобил в четиригодишния техникум по електротехника във Варненския морски флот, нямаше къде да я практикувам. Но 1928 г. когато тръгнах за Младежкия събор в София, твърдо реших да остана там и да си търся работа. След събора останах на Изгрева и започнах да работя по постройките, които тогава започнаха да строят някои от нашите братя. Така карах известно време, но от време на време трябваше да отделям и друго време за братска работа. Нашите братя и сестри бяха всеки на работата си - кой на държавна, кой на частна работа и нямаше кой да работи общата работа. Дойдат въглища или дърва на Изгрева, аз оставях работата и отивах да ги пренеса. Имаше работа из градината. И тъй полека-лека братската работа ме погълна и аз се определих за братски работник. Имаше една сестра Станка, която готвеше на Учителя, тя ни даваше и на нас ядене и то ония, които взимаха участие в братската работа. Нашите като разбраха, че няма да се върна на село ми изпратиха един вълнен юрган. През лятото прекарвахме с брат Иван Антонов в една братска палатка. Когато наближи зимата брат Жечо Панайотов ни предложи неговата барака, която той беше построил за летуване. Влезнахме в нея с още един младеж - Крум Няголов. Бараката беше само обкована с дъски и не беше облепена отвътре с хартия така както правехме по-късно. Печка нямахме, нито гориво, а братята нямаха и завивки. И така всички - тримата се завивахме вечер под моят юрган и така прекарахме цялата зима наедно. А през тази зима бяха незапомнени студове до минус 40 градуса под нулата. Морето и Дунава замръзнаха и на много борове от гората корите им се напукаха, измръзнаха и след това изсъхнаха. Значи с един юрган, без печка, без легло, в една барака спахме на нарове. Нарът бе постлан с една черга.
Брат Цеко Матов Етугов от Мездра в онази вечер, когато беше най-големия студ прекара под навеса на салона заврян в царевична шума. И на сутринта Учителят го поздрави, че е можал да издържи на студа. Учителят гдето спеше в стаята над салона и Той нямаше печка. Имаше само една грейка прикрепена на стената с мощност колкото един котлон. А стаята беше голяма пет на шест метра, така че тя не можеше да се отоплява, така че и на Учителя Му беше студено.
На другата година ми купиха една барака от една наша сестра, която преместиха до трапезарията при салона отвън. И така прекарах зимата без печка. На третата година Учителят дойде и ми каза да си туря печка. Но аз Му казах, че пак ще карам без печка. На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Тия години и Учителят горе където спеше в малката стаичка над салона и Той нямаше печка. Имаше една малка електрическа грейка предполагам от 800 вата, поставена на стената, колкото да си стопли ръцете на нея.
А пък сестра Магдалина, и тя нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски върху гредите и върху тези дъски тя сложи една пружина и там нощуваше през цялата зима. Брат Цеко продължаваше да пренощува в царевичната шума. Накрая Учителят в една беседа завърши с думите: „Ученикът живее спартански живот! Здрав дух в здраво тяло!“ И това го проверихме. Оживяхме в студените зими.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...