16. Слънчевият лъч

[Ани]

16. СЛЪНЧЕВИЯТ ЛЪЧ

Василка Иванова беше член на онова колективно семейство, което живееше на ул. „Опълченска“ 66. Тя се грижеше за бита на Учителя, помагаше, съдействаше на домакинката на дома, за да посрещат многобройните гости. Когато имаше излети до Витоша, понякога тя идваше още предния ден, за да преспи в някоя от бараките при сестрите, така че да бъде готова още посред нощ, за да тръгнат на екскурзия до Бивака. Така един ден Учителят е пак с цялото Братство на Бивака на Витоша. Всички били около огъня, а там са се греели чайниците с топла вода. Учителят за кратко време се отделил от огъня настрана, отишъл в храстите и доста се позабавил. Всички помислили, че Той е отишъл да се преоблече както това правеше, когато след дълъг преход пристигне мястото, което е определено за почивка. По това време Василка била се завряла в един храст наблизо до поляната, съсредоточавала се в себе си и се чудела как да се справи с някаква мъчнотия, която я била сполетяла. Умувала, но нищо не могла да измисли - мъчнотията си оставала. По едно време инстинктивно се обърнала към греещото слънце и какво да види. Ахнала от почуда. Вижда как по един слънчев лъч Учителят слиза горе от Небето, стъпва леко на земята и с тихи стъпки се отправил към огъня, където приятели седели и се греели и пиели топла вода. Тя като видяла това, освен, че се втрещила от изумление, но забелязала, че всичките й мъчнотии се изпарили. Изчезнали неприятностите й мигом. Тя се върнала към огъня, седнала при приятелите и се заслушала. Един споменал, че днеска времето е много хубаво, небето чисто и слънцето е приятно. Учителят се усмихнал и казал: „Е, рекох, днес слънцето ни обича и изпраща своите лъчи да ви посетят. Това са разумни същества, но вие може да ползвате само светлината и топлината им. А понякога слънчевите лъчи служат за превозно средство за разумните същества, които посещават различни планети“. Всички ахнали от тези думи. Учителят леко погледнал Василка и тя разбрала, че тези думи се отнасят за нея и са разяснение на това, което е видяла. Затаила това в момента за себе си. По-късно тя ни го разказа. Има и други подобни случаи с братя и сестри, които са виждали как Учителят понякога е слизал внезапно от небето. Така, както хората се спускат по някое въже, от някое високо място. По човешки обясняваме, с човешки думи разказваме за явление от друго естество и от други измерения, които нашите сетива не могат да видят и да различат.