23. Алхимията

[Ани]

23. АЛХИМИЯТА

Вие сте чули и чели как в миналите векове хората са търсили да намерят елексира на живота, за да се подмладят и да останат вечно млади и безсмъртни. Търсили са и скъпоценният камък, чрез който могат да превръщат елементите един в друг. Желязото да го превърнат в злато. Но никой не е успял да се домогне до тайните на алхимията. На Изгрева ние също коментирахме тези легенди от миналия век и веднъж на поляната запитах Учителя: „Учителю, какво ще ни кажете за алхимията? Съществува ли тя или е само легенда?“ „Когато дойде време да говорим за алхимията ще ти кажа моето мнение по този въпрос.“

Мина известно време и ето ние сме събрани в Общия клас в сряда в 5 ч. сутринта. Учителят говори върху алхимията, на какви принципи се основава. След като завърши беседата застана прав на амвона. На жилетката Той имаше златен часовник и сребърен ланец, който Му беше около врата, минаваше отпред през една брошка на ризата и отиваше в джоба на жилетката Му, където беше часовника Му. Имаше една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Той застана пра и каза: „Гледайте сега какво аз ще направя“. Както е застанал прав, вдигна ръцете си, тури ги отзад на врата и почна да опипва сребърният ланец. Пръстите се движеха постепенно надолу по ланеца. Там където минаваха пръстите Му ланеца от сребърен се превръщаше на златен. Пръстите се движеха надолу до часовника. Видяхме как този сребърен ланец, който с години висеше на врата на Учителя за броени секунди и по-малко от една минута се превърна от сребърен в златен. И до края на живота Му си остана златен. След като си замина Учителят приятелите го прибраха като реликва от Учителя, но след процеса 1957/58 г. след един донос на един жител на Изгрева властите направиха обиск и прибраха часовника на Учителя със златния ланец. Изчезна и не се видя вече. А ние видяхме какво значи алхимията в ръцете на Великия Учител.