Jump to content

32. Жребият


Recommended Posts

32. ЖРЕБИЯТ

Когато първите години Учителят беше дошъл да живее на Изгрева, имаше една сестра Станка, която Той беше излекувал от тежка болест и тя Му готвеше и услужваше с каквото можеше. През 1929 г. Учителят каза да се образува братски стол. Кухнята, която беше залепена като навес към салона не беше много просторна. Там турнахме една маса дълга, според големината на кухнята и от двете страни турихме по една пейка, на които можеха да седнат около 20 души. Учителят седеше в началото на масата срещу нас. Готвенето беше по дежурство под ръководството на сестрата-готвачка. В първите дни сестра Станка по навик готвеше на Учителя отделно. На обед на столуващите се сипваше от общата голяма тенджера, а на Учителя тя даваше специално от нея приготвена храна. Това продължи около една седмица. После Учителят каза: „Станке, повече няма да Ми готвиш отделно. И аз ще ям от там откъдето ядат всички други“. Така Учителят сам реши този въпрос, понеже беше забелязал, че някои Му оглеждат чинията, какво ли има в нея. Винаги Той слизаше на нашето равнище и се приспособяваше към нас.
Имаше една сестра Магдалена, културна, завършила немска филология в Германия, но психически не беше добре и не беше много на себе си и винаги сядаше до Учителя. Тя дойде в Братството и започна да създава неприятности на Учителя и в една беседа Той спомена за нея, че в нея Божественото и човешкото са се следи в едно. Магдалена сядаше винаги до Учителя на масата на обед и постоянно Му правеше въртели. Тревожеше Него пък и всички нас. Така продължи доста време.
Един ден Николай Дойнов, който беше тогава студент, беше домакин на стола и взимаше дейно участие в братските работи, решил преди да дойде Магдалена да седне на нейното място и да отърве Учителя от тревогите, които тя Му причинява. Всички бяхме дошли и си седнахме на местата. Учителят направи молитва за обяд и ето Магдалена пристига последна и иска да седне до Учителя. Но там вече седеше Николай. Тя вдигна гюрултия на Николай, започна да вика, да се кара, а той не става. Стана цяла суматоха. Учителят като видя това, стана и си отиде и напусна стола. Всички се видяхме в чудо, какво да правим. Най-после Николай отиде при Учителя да се извини и Го помоли да дойде на обяд. Той Му казал така: „Разпределете пейките на толкова номера, колкото хора сте и хвърлете жребие. И кой където му се падне, там да седне“. Ние веднага номерирахме пейките, хвърлихме жребие и какво ни беше учудването, когато на Магдалена се падна точно онова място, на което тя седеше до Учителя. Тогава всички се примирихме и тя продължаваше да седи до Учителя. Често пъти тя ловко посягаше и взимаше от чинията на Учителя нещо и веднага го туряше в устата си. Ние виждахме това, негодувахме, но помнехме жребият и мирувахме.
Един летен ден се хранехме вън на масите пред салона. Пред Учителя освен яденето бяха турили една салата от чушки и домати. А Магдалена както седеше до Учителя крадешком и ловко посегна и грабна една чушка от салата и набързо я натика в устата си. Но чушката се оказа много лютива и тя като отвори уста и почна да пищи, почна да плюе на земята, потекоха й лиги и сълзите й текат обилно. А Учителят се превиваше от смях както и всички присъстващи. Веднага след тази весела случка на излизане Учителят каза: „Аз съм най-големият мъченик между вас“.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...