Jump to content

36. Пробитият чайник


Recommended Posts

36. ПРОБИТИЯТ ЧАЙНИК

В началото на бомбардировките към края на 1943 г. Учителят беше започнал а ходи всеки ден на малката Витошка, както я наричахме ние. То е една голяма поляна над боровата гора при село Симеоново. Той излизаше придружаван от свободните братя и сестри. Той спомена, че като се ходи на Витоша, работите на хората се оправят. Това продължи около 30-40 дни подред. По това време Учителят ни беше предложил да прекопаем едно място в градината заедно с Тодора. И като го прекопахме започнахме и ние да ходим. Обикновено гледахме да отидем по-рано, за да приготвим чай за идващите. Но от няколко дена Учителят беше поканен от Борис Николов да нощува у тях, за да не изминава излишен път до Изгрева. И така една сутрин рано, минавайки от там се отбихме, взехме чайника и тръгнахме напред. Когато се отдалечихме на известно разстояние гледаме, че Учителят е тръгнал сам след нас. И ние се чудим, дали да Го чакаме или да вървим. Ние си рекохме, че може би Той иска сам да върви, затова продължихме пътя си без да Го почакаме, за да ни настигне. Когато наближихме селото, Учителят започна да ни маха с ръка, да Го почакаме. Ние се спряхме и Той пристигна. А след Него на същото разстояние вървеше и Боян Боев, който куцаше с единия си крак и трудно ходеше, но носеше пелерината на Учителя. Той се обърна към него и каза: „Дай пелерината, а ти се върни обратно на Изгрева“. И така тримата, аз, Тодора и Учителя продължихме до мястото където всеки ден ходехме. Аз с чайника отидох за вода на онова място, което беше на доста разстояние от нас, а пък сестра Тодора остана да запали огъня. През това време Учителят се беше преоблякъл и закусихме. Там прекарахме добре деня и се върнахме пеша след обед в София.
При един от дните, когато ходехме на онова място, запалихме огъня и когато да турим чайника, оказа се, че той е пробит и започна да тече. Всички се зачудихме какво да правим с този повреден чайник и как ще си сгреем вода, понеже друг нямахме. Единствено Тодора й дойде на ума да вземе от срединката на хляба, да я намокри и с тази кашичка да запуши дупката и като го турихме на огъня тестото се втвърди и водата успя да се задържи в чайника. Положението бе спасено и пиехме чай. На другия ден в беседата си Учителят спомена този случай с чайника: „Не е опасно да бъде пробит чайника, важно е да имаш будно съзнание и да го запушиш. Така и в съзнанието на човека понякога се появяват празноти и дупки и през тях навлизат същества от по-нисша еволюция и те ви отклоняват. Пробит ли ви е чайника вода не можеш да загрееш, пробито ли ти е съзнанието никаква работа не можете да свършите, затова запушвайте докато е време пробитите си чайници и пропукнатите ви съзнания, за да се съсредоточите и да свършите оная работа, за която сте дошли на земята“. Този случай се отнасяше за всички. Аз пък взех чайника, намерих калай и го запушихме. Чайникът продължаваше да си върши своята работа.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...