41. Да побелееш от яд

[Ани]

41. ДА ПОБЕЛЕЕШ ОТ ЯДОВЕ

Когато бяхме евакуирани в село Мърчаево, Учителят беше вече на 80- години. Беше си все така здрав, прав и пъргав. Косата, брадата и веждите Му бяха съвършено побелели. Когато се прибрахме в София една сутрин на беседа, както си говори се обърна към нас и каза: „Погледнете моите вежди, те са вече почернели“. И действително, когато Го загледахме видяхме, че веждите Му са съвсем почернели. Той много пъти е казвал, че когато човек минава през страдания, косите му побеляват, а когато се движи в хармония то те почерняват. Изглежда, че деветте месеца, които Учителят прекара в село Мърчаево, за Него това са били благоприятни условия в сравнение с Изгрева,където Той имаше да се разправя с много хора. Тук Той беше претоварен с прекалено много работа. Особено от онези, които постоянно се въртяха около Него да Му искат съвети и да търсят помощ от Него. А като прибавя и онези, които ежедневно Му създаваха много неприятности, то човек не само ще побелее, но и ще пощурее. И там в Мърчаево веждите му се бяха почернили. Приятелите, които четяха западна и източна литература, в която се пишеше, че Великите Учители на човечеството са вечно млади и са безсмъртни, то като наблюдаваха Учителя как старее с тях, много пъти се изкушаваха, дали Той е Учител или не. Ако е Учител защо остарява, защо побелява? И накрая Той си замина и Го погребахме. А каква е Истината? Истината за човечеството се даде тук на Изгрева. Ние бяхме свидетели на

Неговия живот и днес описваме една малка част от това, което сме видели. Имате Словото, четете, проучавайте Го и ще откриете Истината.