Jump to content

64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ


Recommended Posts

64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ

Иска ми се да не пропусна и още един интересен случай от подобен характер, който илюстрира как, като се послуша съвета на Учителя, идва доброто.

В селото, в което учителствувах дълги години - Каменна река имахме и един брат заквасен в Учението от мене. Още в първите години на учителствуването ми там, той дойде при мене, прояви интерес към Учението, поиска беседи, четеше, увлече се, радваше се, идваше често при мене на разговор, виждах го, че разбира много работи, но вегетарианството не можеше да приеме. Оправдаваше се с родителите на жена си и своите, че те не давали и дума да се издума за вегетарианство и той не искал да ги огорчава, докато са живи. Минали се бяха няколко години. Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията. Радваше го това, че ще може да ме дочака, да чуе новини от Изгрева, да му разкажа как съм прекарала, какво е говорил Учителят, как са приятелите и т.н., неща, които винаги му разказвах, когато се връщах от ваканция. Той слушаше винаги с интерес и много се радваше. Още не беше виждал Учителя, но Го беше много обикнал и винаги Му праща­ше поздрав по мене. И сега пак Му прави поздрав и каза, че е решил вече да стане вегетарианец, но след като изкара службата и се върне. Аз се зарад­вах и като си отидох на Изгрева и посетих Учителя първата ми работа беше да споделя тази моя радост с Него, да Му кажа, че вече е решил да стане вегетарианец, след като се върне.

Учителят стана прав и с повелителен тон и жест на показалеца, каза: „Не когато се върне. Сега, още като отиде. Да не отлага".

Когато се върнах след ваканцията, още същата вечер братът дойде да ме поздрави с „добре дошла" и да ми каже „сбогом". На другата сутрин зами­наваше за гр. Елхово, където щеше да отбива трудовата си повинност. Разприказвахме се пак, както винаги, аз му разказах всичко по-забележи­телно и му казах, какво каза Учителят за неговото вегетарианство.

„Добре", каза той, „щом Учителят казва така, ще Го послушам."

И ето как са се развили нещата по-нататък, които той по-късно ми разказа.

Като си отишъл вечерта вкъщи, след като е бил при мене, заявил на же­на си, че Учителят е казал да стане вегетарианец още сега, да не отлага. Тя се посмутила, какво ще прави в службата си, как ще се справи, но не реаги­рала бурно, както по-преди е правила, защото от дълго време е била подготвена. Тогава той извадил от торбата пърженото пиленце и баницата точена с мас, които тя му е приготвила за път, сварил си няколко яйца, взел си и сиренце в захлупчето и весел, и радостен потеглил сутринта към Елхово.

Още първия ден той попитал прекия си началник: „Ами, аз съм вегетарианец, какво ще правя за храна? Ще ми позволите ли да си купувам от града?" Началникът му го хванал за ръката, завел го в кухнята и викнал на момчетата там, които готвели: „Хей, момчета, това момче е вегетарианче, когато готви­те постно, ще му давате (сряда и петък се готвело постно), а когато готвите месо, ще му давате сирене, кашкавал, маслини, яйца и т.н. каквото имате". Той благодарил на началника, а в себе си на Учителя, че така лесно и хубаво се наредило. Но кой знае как назначили го артелчик, да разнася храна, да мие баките и казаните и т.н.

Това не му тежало, но минала се една седмица и дошъл при него начал­ника му и му казал: „А бе, момче, как не се сетих, бе, как не ме подсети и ти? Ами, че ти като си вегетарианец, сигурно ти мирише на лошо и не ти е прият­но да миеш баките и казаните". Братът се засмял1 но нищо не казал. Той има много хубава, широка, чиста, детинска, подкупва.ща усмивка. От този ден го освободили от тази служба и му дали друга.

След един месец го заболяла една стара болка, която имал в дясната страна на корема. Прегледали го лекари, какво са установили, не зная, но го освободили и той се върнал в село. Аз бях вече в лятна ваканция и той ми пи­са всичко. Но аз не разказах нищо на Учителя. Оставих той като иде при Него на есен, както ми пишеше, да Му разкаже той.

И наистина на есен отиде. Стоя една седмица. Всеки ден се въртял на­вън все край Учителя, посещавал беседи, стола, но не се решавал да отиде в стаята Му и да Му разкаже всичко и да Му благодари. Най-после решил, последният, неделният ден след обяд да отиде вече. Мислел да Му каже и за болката си, която и там го безпокояла. Но какво става. Във време на беседата, „по едно време", разказва братът, „Учителят спря за дълго погледа си върху мене, пипна се с ръка на същото място, където мене ме боли и каза: „Е, някого го боли корем. Няма нищо. Ще мине. Вяра, вяра трябва". От този момент болката му минала и до ден днешен не се е явила.

След обяд братът отива при Учителя. Той го завел в лозето да го почер­пи праскови, набрал му и за по път, набрал и изпратил и за мене в един плик. Там братът Му разказал всичко и Му благодарил.

В нашето село нямаше почти никакви плодове. А праскови, не са и сънували. Ние се радвахме на прасковите като деца.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...