Jump to content

78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ


Recommended Posts

РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА

78. НАСТАВАТ ТЪЖНИ ДНИ

Лятото на 1939 г. беше последното лято богато и пищно със Слово, с гости и радост, и въодушевление. След това не се повтори. Учителят ходи с една малка групичка, между които бях и аз, в 1940 г. на Рила само за 10-12 дена. През 1942 г. пак ходи с друга малка група за няколко дена. Но и при двете екскурзии даже и времето не благоприятствуваше, беше все дъждовно.

От 1940 г. започнаха изпитанията на Европа, на България пък и на Братството. Границите се затвориха и гости от чужбина не ни посетиха. Започнаха оскъдни, гладни години, мъчителни в очакване да се свърши войната. Учителят препоръчваше българите да пазят неутралитет,но не Го послушаха и отвориха своята макар и символична война на САЩ и Англия, която даде доста жертви. Учителят е давал съвети да мине българският народ по най-меката линия, с най-малките жертви, обаче, криво са Му били протълкувани думите, криво предавани и неизпълнени. Ако Го бяха слушали, косъм от главата на никого нямаше да падне. Той, обаче, запази своите си хора. Нито един наш човек тогава не пострада.

Започнаха бомбардировките над София. Аз през това време бях в село, което отстоеше на 25 км от София и всичките ужаси не видях и не изпитах, за което съм признателна на Небето. Но при всяка бомбардировка, при която се чуваха гърмежите и се виждаха пламъците от селото ни, аз би­вах нащрек и в молитва, и взимах участие в мъката и скръбта на всички. Нали съм българка? Нали съм човек? Нали обичам хората? Нали те ми са братя и сестри? Нали там бяха и моите близки: роднини, приятели и братя, и сестри от Братството? През всичките тези години на войната Учителят все повече и повече усилваше своята дейност. Говореше и говореше, и говореше... И във време на беседа, и на вън, по всяко време, сред големи и малки групи говори и говори... Правеше впечатление, че някак бърза, бърза да каже още и още, и още, много да каже и да не забрави нещо и да не остане нещо неказано, да не остане въпрос от живота незасегнат и неизяснен...

И сега когато Го няма на физическия свят с физическото си тяло и не можем да отидем при Него, да Го питаме по някой въпрос, ако се поровим в беседите или в спомените си, непременно ще намерим отговор. Той е казал толкова много неща по всички въпроси, които ще осветяват пътя на човечес­твото далеч в бъдните дни през вековете.

Тогава ние не разбирахме защо толкова бързо и толкова щедро дава, но по-късно разбрахме, че Той е знаел, че времето Му е малко.

Той, Който се грижеше за всички, се погрижи и за мен. През лятото на 1940 г. ми каза да напусна онова далечно село - Каменна река, в което отсто­ях 17 години и да се приближа към София. И тогава дойдох на 25 км. от София. Имах възможност да си идвам всяка събота и да слушам беседи и да забележа този ускорен темп на дейност. А Паневритмията се играеше доде падне сняг, особено в годината 1943 г., от когато започнаха бомбардировки­те над София. „Тя, Паневритмията - казал тогава Учителят, - огражда Изгрева". И наистина на Изгрева не е паднала нито една бомба.

Той знаеше това, че на Изгрева няма да падне бомба, но въпреки това, заради другите, които имаха слаби нерви, пък и Той сам беше толкова фин и чувствителен, се евакуира в с. Мърчаево с една малка група. На някои е казал: „Ако имате здрави нерви и можете да понасяте, останете. Бомба тука няма да падне!" И някои са останали, а някои са се евакуирали в различни краища на България.

За Мърчаево ще разкажат, може би, онези, които са били през всичко­то време там с Него? Аз бях кратко време и ще разкажа малкото,което съм видяла и преживяла там.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...