1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ

[RPX]

1. ПРЕДГОВОР ЗА СРАМА БЪЛГАРСКИ

Учителят слезна на земята, за да помогне на хората да намерят пътя, който да ги освободи от злото и да ги отправи към Бога. Той работи кротко и безмълвно със Словото и делата Си най-напред в къщата на ул. „Опълченска" 66 в София, после в салона на Изгрева, на съборите в Търново, както и на планината. Всякой беше свободен да дойде да Го чуе, да остане да Го слуша или да си излезе. Но понеже всяка проява на Доброто се спъва от силите на Злото, така и сега клеветите по Негов адрес, разпространявани и устно, и чрез пресата, и чрез отделни брошури се сипеха от всички страни върху Него. Неведнъж Него Го задържаха в участъка, неведнъж Го интернираха, не­веднъж Му забравяха да говори. Когато Пилат е повикал Исуса и забранил да говори против митарите и фарисеите, Той му отговори: „Ако забраниш на из­вора да извира, той няма да послуша тебе, а ще послуша Тогова, Който го е накарал да извира".

Учителят понасяше клеветите и наказанията, но не преставаше да ни поучава. Той изцеляваше в един миг всички болести на ония, които се обръщаха с вяра и молба към Него.

Когато Той завърши задачата Си на осемдесетата си година, Той ни напусна. Един ден преди да издъхне, Той бе казал: „Този път няма да ме хванат!" На другия ден новата власт - комунистите са дошли да Го арестуват, но „не са Го хванали" - Той не е бил между живите на земята. Било е на 27.ХII.1944 г.

Задачата на Учителя се отнася не само до българския народ, а и до всички народи по земята.

Имаше мнозина из цяла Европа, които Го знаеха. И не само из Европа, а и отвъд океаните.

Беше преди 9-ти септември 1944 г. Нареждахме се за ритмичните уп­ражнения на полянката на Изгрева. Там пристигна група от няколко души от тогавашна Сърбия. Те разправяха, че писали в Япония да питат техния (...) не помня японското му име, Учител ли е техния духовен водач Оомото.

Отговорили им, че Той не е Учител, а е мъдрец. „Учител вие имате в съ­седната вам България". И тази група сърби, които видях на полянката на Изгрева, бяха дошли да намерят Учителя.

След 9-ти септември една наша делегация, в състава на която влизал и един прокурор, чиято майка била от Братството на Изгрева, била изпратена в Япония. Когато били приети там от официалното лице, прокурорът видял на стената снимки от разни хора и се зачудил като видях между тях портрета на Учителя. Когато запитал японеца какво търси този портрет между другите снимки, японеца му отговорил: „Светът ще се оправи само тогава, когато хо­рата започнат да живеят според Неговите Думи".

А пък аз срещнах преди две години в България една жена от Дупница, която даже и името Му не беше чувала.

Смятам, че е не само срам, но и грях да има в България човек, който да не е чул името Му и да не знае, че Учителят посади на българска почва това семе, от чиито плодове ще се ползва не само българския народ, а и цялото човечество.

Ето защо са длъжни всички ония, които са били в контакт с Него, да споделят с останалите хора всичко онова, което са чули и видели от Него, а не да го отнесат със себе си в гроба, както направиха вече мнозина от нас.

В следващите страници аз ще разкажа всичко лично чуто от Учителя или преживяно във връзка с Него, което си спомням, от най-дребното до най-величественото.

С. Бистрица, Софийско

1954 г.