Jump to content

І.01.01. АНТИМИНСЪТ И БЯЛОТО БРАТСТВО. I ЧАСТ: ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В ДУХЪТ ХРИСТОВ. 1. ЖЕРТВОПРИНОШЕН


Recommended Posts

АНТИМИНСЪТ

И

БЯЛОТО БРАТСТВО

Летопис Вергилий Кръстев

I

АНТИМИНСЪТ

Е

ТАЙНСТВОТО БОЖИЕ ЗА

ИДВАНЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ

И

ПРИОБЩЕНИЕТО КЪМ ДУХЪТ ХРИСТОВ

ЗА

ОСВОБОЖДЕНИЕ ЧРЕЗ ДУХ И ИСТИНА

И

ВЪДВОРЯВАНЕ ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.

АМИН

I ЧАСТ

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ, ИЗКУПЛЕНИЕ, ВЪЗКРЕСЕНИЕ,

ЧРЕЗ СВЯТИЯТ ДУХ В

ДУХЪТ ХРИСТОВ

1. ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ И ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

Жертвоприношението заема централно място в култовия живот на народите и в старозаветното богослужение.

Жертвата означава онова, което е спечелено с пот, с труд и кръв, както със сила и живот, и е неразделно от човека, който трябва да го отдели и да го предаде като дар Богу. Този дар се обрича, посвещава се Богу. А за какво? Като дар за благодарност за спечелване на благоволението Му, както и за изкуплението за сторен грях или възмездие.

Жертва, в смисъл на дар, са принесли Богу синовете на Адам. Каин принесъл като дар плодовете на земята, а Авел, който бил овчар, принесъл от първородните, от овцете си - т.е. агне. Авел с вяра я принася и Бог е дал свидетелство, че я е приел с огън от небето. Пада светкавица от небето и я изгаря, защото е бил праведен с делата си пред Бога. Каин се разсърдва, понеже Бог е предпочел Авеловото приношение и убива брат си. От тук започва престъплението на човешкия род против увещанията на Бога, презирайки поканата Му да се изповяда за греха си и да се покае. От тук започва проклятието на Бога за извършеното престъпление (Битие, гл. 4, ст. 3, 4).

И понеже злините на човека по земята се умножават, то Господ решава да изтреби от лицето на земята неправедните (Битие, гл. 6, ст. 5-7). Само праведният и съвършен между человеците Ной, който ходеше и живееше по Бога (Битие, гл. 6, ст. 9,10) бе оставен да влезе в ковчега Господен, заедно с всяка мъжка и женска твар, за да се спаси от потопа, защото чрез него трябваше да се даде Завета Господен. След потопа съгражда Ной олтар Господу (Битие, гл. 8, ст. 20) и принася на всесъжение (изгаряне) от всяка твар, която бе спасил, принася чисто и първородното творение. Прие Господ жертвата на Ной и благослови Бог Ной да наплоди и размножи земята с человеците. Бог поставя своя Завет, че няма да изтребва вече всяка плът чрез водата на потопа (Битие, гл. 9, ст. 11). Като белег на Завета между Бога и земята, поставя дъгата си в облака, който е белега между Бога и всяка плът на земята (Битие, гл. 9, ст. 16, 17). От тук започва Първият Завет на Бога с человеците на земята.

„Който пролее человеческа кръв, неговата кръв от человек ще се пролее, защото по образу Божию направи Бог человека, (Битие, гл. 9, ст. 6). От тук започва и изкуплението (умилостивение), че за насилническа пролята кръв само с кръв се измива! Затова жертвоприношението на жертва с кръв идва да покаже, че може да се измие кръвта, ако се приеме от Бога. Затова трябва да се принесе жертвата, която да бъде по-добра от това на изкуплението. А затова, дали се приема дадена жертва от Бога е имало знак. И този знак е бил очевиден за всички.

И яви се Господу Аврааму и му нареди да отиде в Ханаанската земя, че ще го направи народ голям, ще го благослови, ще възвиси името му и ще бъде в благословение. (Битие, гл. 12, ст. 1-3). Отиде Аврам в Ханаанската земя и яви се пак Господ Авраму и му рече: „На твоето семе ще дам тази земя." И съгради там олтар Господ и му принесе жертва на всесъжение (изгаряне). И тя бе приета. Където и да отидеше, съграждаше олтар Господу и му принясяше жертви, призоваваше Господу и Господ му се явяваше и му говореше. А Аврам слушаше и вървеше по стъпките Господни.

След като Аврам порази онези, които бяха пленили брат му Лот, то излезе да го посрещне Мелхиседек, цар Селимски. Той изнесе хляб и вино. А той беше свещеник на Бога Всевишнаго. Благослови го и рече: „Благословен Аврам от Бога Вишнаго, Владетеля на Небето и на земята. И благословен Бог Всевишния, който предаде враговете в ръцете ти." (Битие, гл. 14, ст. 19, 20). Преломи хляба и го предаде на Аврама, наля чаша с вино и му даде да пие. Това бе безкръвната жертва на Мелхиседек, защото бе цар на Правда и цар на Мира. А Аврам му даде десятък от всичко като дар, приношение Богу. И Аврам стана свещеник по чин Мелхиседеков, чрез безкръвна жертва и чрез десятъка, който даде Богу, по силата на Божието Благословение. И Бог се яви Авраму във видение и му каза: „Не бой се, Авраме. Аз съм щит твой, мъздата (наградата) ти ще бъде твърде голяма." (Битие, гл. 15, ст. 1).

Защото Господ е в благословението и в наследството, и в чашата вино на безкръвната жертва и обещание. Защото има плод за праведния и който е правдив и правда ще пожъне, истинска заплата, и семето му ще наследи земята. И повярва Аврам в Господа Йехова и това му се вмени в правда (Битие, гл. 15, ст. 6).

И принесе Аврам според думите Господни, принесе жертва с тригодишна телица (юница), козел и овен, гургулица и гълъбче, като ги разсече по средата и ги принесе Господу Тогава изпадна в изстъпление и чу, и видя думите Господни, които му предрекоха, че 400 години ще бъдат в робство в Египет и след това ще излезнат с голям имот. А когато слънцето залезе и падна непрогледен мрак, яви му се пещ димяща и огнен пламък, и падна и премина върху жертвата, и беше приета от Господа Йехова и тя се изпепели. На този ден Господ Йехова направи нов Завет с Аврама, че неговото семе ще наследи тази земя (Битие, гл. 16, ст. 1-19).

И отново се яви Господ Авраму: „Аз съм Бог Всемогъщий. Ходи пред Мене и бъди съвършен. И ще поставя Завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. Ето моят Завет е с тебе и ще бъдеш отец на множество народи" (Битие, гл. 17, ст. 1-5). И името му бе променено от Аврам (отец висок) на Авраам (отец на мнозинство). И като белег на Завета между Господа и Авраам ще бъде да се обреже краекожието на плътта на всеки младенец на 8 ден. И това ще стане като белег на Завета, като Завет в плътта им, ще бъде Завет вечен. (Битие, гл. 17, ст. 10-13).

И роди се син на Авраама, така, както Господ бе казал. И нарече името му Исак и обряза го в 8 ден. А като стана Исак на 25 години, то Бог изпита верността на Авраама, като му заповяда да принесе в жертва Исака, сина си единородния и наследник на Обещанието, че от него ще произлезат много народи. Това стана на планината Мория, където съгради там Авраам олтар, сложи дървета, завърза сина си Исак и го тури върху дърветата, посегна за ножа си, за да го принесе в жертва като агне за всесъжение (изгаряне). Тогава Ангел Небесен го спря и той принесе в жертва овен, вплел рогата си в един храст. И тогава Ангел Господен се закле, че заради вярата си, ще го благослови и ще умножи и преумножи семето му, като звездите по небето и пясъка по морето. Това бе Заветът на Ангела Господен към Аврама като баща на множество и отец на верующите в Бога. (Битие, гл. 22,1-18).

И яви се Господ на Исак и рече: „Аз съм Бог на отца ти Аврама, не бой се, защото аз съм с тебе и ще те благословя и ще умножа твоето семе, заради Авраама, раба Моего. (Битие, гл, 26, ст, 23). И съгради там олтар и призова името Господне и разпростря там шатъра си. (Битие, гл. 26, ст. 24).

И Яков, син Исаков, видя насън, как Ангели Божии възлизаха и слизаха по стълба, опряна на небето. И Господ стоеше отгоре на нея и рече; „Аз съм Господ Бог на отца ти Аврама и Бог на Исака." И обеща му земята, на която лежеше, да я даде на потомството му и то да се посели по земята. Като се събуди, сложи камъка, на който спеше и го направи на стълб, изля елей на върха му и го направи оброк между себе си и Господа, че Господ ще бъде негов Бог и ще му отдаде десятък на всичко. Това бе заветът на Бога с Якова (Битие, гл. 28, ст. 1-22).

И бори се Яков една нощ с Ангел Господен, както преди това с человеци и бе благословен, и бе му дадено името Израил, що значи „крепък при Бога" (Битие, гл, 24-30).

И пак се яви Бог Якову, и рече му: „Името ти е Яков. Не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще бъде името ти." И нарече името му Израил. И рече му Бог: „Аз съм Бог Всемогъщий, плоди се и умножавай се. Народ и множество народи ще бъдат от тебе и царе ще излязат из чреслото ти. И земята, която дадох Аврааму и Исааку, тебе ще я дам, и на семето ти, на тебе ще дам земята." И възнесе се Бог от него, от мястото, дето говори с него. И постави Яков стълб на мястото, дето говори с него Бог, стълб каменен и направи на него възлияние и възля на него елей." (Битие, гл. 35, ст. 10-15). И помаза стълба каменен с елей, така, както се помазват главите на свещениците и царете за посвещението им на службата Богу. Това означаваше, че благодатта Божия се е изсипала на това място върху главата на Якова.

И продадоха Йосифа за двадесет сребърника на Исмаиляните и те заведоха Иосифа в Египет (Битие, гл. 37, ст. 28). И те го продадоха в Египет на началника на телохранителите на фараона (Битие, гл. 37, ст. 36). Но Бог го изведе от тъмницата и го направи наместник на египетската земя. А на умиране им каза: „Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от таз земя в земята, за която се кле Авраму, Исаку и Якову,"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...