ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

[Ани]

IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

(Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора)

Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено.

Кратка молитва

Да ви прочета 2-ра глава от Галатяном.

Тази глава е малко тъмна заради вас, нали? Аз ще направя едно съпоста­вяне. Всеки един живот е така тъмен на човека, както тази глава. Сега, вие сте млади, нали. Често хората мислят за младите, че не знаят как да живеят. Някой път у вас се заражда желание да отидете да живеете в света, както светът живее - нашироко. - „Е, да се понаживеем малко!" Но туй живение в света и вънка от света, във вярата и вънка от вярата, аз го съпоставям в такова едно положение: Представете си, че стотина прасета все в кочина ги държат, но не в обикновени някакви кочини, но в тъй хубави кочини, дето ядат и ги гоят, оправенички са. А други стотина са в гората изоставени, ходят, ровят с муцуните си да си търсят хляба, бучкат тук там, изпосталели са, не са оправенички. Сега, в туй аз подразбирам съзнанието на хората. Тези два вида прасета ще имат две различни мнения. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим, нашият господар е отличен, хубаво сме облечени, нахранени, топло ни е, културни сме." Но, иде Коледа. Първата Коледа и те са я посрещали, но сега те не знаят, радват се. Хората казват: „Коледа иде!" И те се радват и скачат из двора, казват: „Коледа иде, ще има дръвчета, подаръци, това-онова", мислят, че и за тях ще има нещо хубаво. Децата се радват: „Коледа иде!" И малките прасенца и те скачат: „Коледа иде!" Много добре. Но, като дойде Коледа, квичене има тук, квичене там, докато всичките изчезнат. Остават само тези в гората. Та, когато някой казва: „Аз ще ида в света да се понаживея", туй е положението на онова прасе, което е там в кочината. Нищо повече! Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала някоя по-добра участ. Затова човек сега трябва да върне своята свобода. По-добре да е в гората. Аз ще ви обясня. Гората, това е между всичките хора. Човек в душата си трябва да има предвид всичките хора. Да живеем в гората, подразбирам да живеем с цялото човечество. А да живеем в кочината, подразбирам, това е само едно косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живение между хората. Идете, ще видите, един е демократ, друг радославист, православен, католик и др. И такива дребни възгледи. То е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде, из кочината навънка те изхвърлят, изчислят те от партията.

Сега, аз имам пред вид всичките човешки нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, те са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли дотам, ще се противопоставите и ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи място на Божественото." Туй е закон.

Сега, всички ще имате една опитност, която в света ще научите: Няма по- хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Сега, в тази смисъл аз взимам Бога тъй както душата Го разбира. Туй положение, туй разбиране вие ще го имате, може би веднъж, може би дваж, три, четири пъти, може би десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас в света е свършено, че от всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, туй Божественото ще Го изпитате. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви похване и ще каже: „Не бойте се!" Туй Божественото се явява от невидимо. Само тогава ще познаете какво нещо е Божественото, когато никой няма да ви помогне и когато мислите, че всичко за вас е свършено. Тогава иде туй Божественото и душата казва: „Значи имало нещо по-съществено, отколкото съм предполагал." Та, когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-страшните мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност, да придобиете вярата на светлината.

Сега, ще ви вметна две предложения,[1] те са следующите: Когато топлината идва, тя на живота помага, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат.

Сега, обратното: Когато студът в света идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Тъй, показва доброто, но същевременно разкрива и злото. Обратния закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някои ваш приятел да не ви разкрие някой ваш недъг, тъй да го скрие някъде. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпчи и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги без да иска, той ще разкрие злото у вас.

Сега, аз ще направя много ясна моята мисъл. Този самият закон за вас е много тъмен. Казвате: „Ама как тъй? Не може ли да бъде другояче?" Аз ще направя закона в една много мека форма.

[Беседата е недовършена]

31 декември 1923 г.

понеделник, 9.30 часа сутринта

източната стая

* Ще заключа с един разказ из древността на Египет. Действующето лице е Емелита. Раамезенфухи бил тогавашен адепт. Тогавашните астролози предсказали, че за благото на египетския син, трябвало да се ожени за някоя царска дъщеря от най-добродетелните и да се ожени за нея. След като се ожени, по начина, по изкуствата на черната магия да се извади сърцето й и да се посади то на мястото на неговия син. Туй е секрет. Това, обаче е трябвало да стане. И тази Мелита е която трябвало да стане жертва. Пращат сватове. Представете си, че тя трябвало да стане царица в Египет. Кой от вас за такова високо звание не би се съгласил. Да царува, но на тази царица мислят да й извадят сърцето и да го присадят на друго място. Какво струва човек без сърце. Обаче благодетеля Ама- хафу съобщава на тази Емелита следното: „Ти ще приемеш да станеш жена на Египетския цар, но ще ти покажа един начин как да избегнеш нещастието. Има една слугиня, която мяза точно на тебе. Ти ще положиш условия царския син да не се допира за една неделя до тебе. Ще й дадеш дрехите си и ти ще станеш слугиня на нейното място, а тя ще стане царица. Ще си промените ролите." Сега тук се ражда едно користолюбие. Ще кажете: „Тя трябва да стане жертва." Този велик Учител се решава да спаси и нея и сърцето на царската дъщеря. И действително, след нейната женитба, идва слугинята и казва: „Аз съм предназначена тук да бъда." Царицата й казва: „Ти ще вземеш всички тия накити, всичките ми дрехи, ще облечеш, ще те оставя на моето място, а пък аз ще взема твоето място." Тя се зарадвала...

До Г-н Костадин Иларионов

(запасен майор)

За Учителя ул. Зеленка

Търново

Обични ми Учителю,

От писмото Ти разбрах, че съм издържала изпита си. Колко се радвам! Но, няма да ида в кръчмата да се напия!

През тези 40 дена много мислих и разбрах, че човек трябва да устоява на Божественото при каквито условия и да е поставен. И когато съм близо при Теб и когато съм далеч, аз трябва да бъда чиста, т.е. да се не занимавам с дребнавостите, които ограничават. Разбрах още, че животът не се крепи на материалните блага, а на вярата. Който има вяра, той е силен да носи и радости и скърби и богатство и бедност. Който няма вяра, всичко му тежи и го смущава. Разбрах също, че за да стъпя в положението на ученик, аз трябва да имам непоколебима вяра. Само този, който вярва и никога не се съмнява, може да учи. Тази сутрин разбрах и друго, че фактите нищо не доказват. Тяхното тълкувание зависи от това, в какво човек вярва, ако вярва в доброто, ще ги тълкува добре, ако вярва в злото, ще ги тълкува зле.

Искаш от мен да бъда послушна. Ще бъда послушна, защото Истинността Ти ме уякчава, любовта ми към Теб ме подтиква и малкото мъдрост, която съм възприела от Теб ме озарява. Ти ме водиш, Учителю, в правия път, затова живота си полагам, за да ти бъда послушна.

Твоя ученичка Марика

31. X. 1925 г.

София

---------------------------------------------------------------------------

[1]предложение (рус.) - остар. изречение