Jump to content

І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА


Recommended Posts

10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО

ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

На 1 септември 1444 г. предвождани войски от Владислав Ягело и Ян Хунияди се събират в Оршова и оттам се прехвърлят по десния бряг на река Дунав след битка с турците. Започват да напредват по десния български бряг през Видин и Никопол, и към края на месец октомври 1444 г. се отправят към Шумен и Провадия в посока на Айтос.

При вестта за нарушения мир, Мурад II, който се отказал в полза на малолетния си син Мехмед II и се оттеглил в малоазиатския град Магнезия, бързо организирал военен поход. Задържал в проливите изпратените от папа Евгений IV венециански кораби и със същите кораби срещу злато прехвърля 40000 войска през Босфора. Папа Евгений IV издава була срещу ония, които са извършили предателство срещу християнския свят. Освен това силна буря задържала християнския флот при изхода на Дарданелите и не му позволила да попречи на прехвърлянето на османските войски. Освен това византийският флот в Константинопол не оказал подкрепа на християнската флота. А християнският флот бил блокиран от силни ветрове в проливите.

Мурад II прехвърля войските си, съединява се с европейските части на великия везир Халил паша и се упътва към Одрин. На 7 ноември 1444 г. християнските войски превземат твърдината Петрич. На 9.XI.1444 г. Владислав с 20000 армия навлиза във Варненското поле. Мурад II пристига във Варненското поле със 1 000 000 армия на 9.XI.1444 г, През нощта османците запалват хиляди огньове, като че ли земята гори и небето говори за нарушената клетва на Владислав пред Библията.

На 10.XI.1444 г., призори, кралят, при това с болен крак, обхожда редиците, заедно с легата Цезарини, който ги опрощавал и благословял преди боя.

На една от двете тракийски могили, наречена впоследствие „Мурад тепе", стърчал, забучен на копие Одринско-Сегедският договор, в знак, че той е погазен от кръстоносците. Тъпаните биели откъм османците, не стихва воя на зурлите. Носи се възглас „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е неговият пророк." Мурад II е пред своята шатра, пред него е Корана, върху който се е клел за мира, над него се вее набучено на копие клетвопрестъпление - договора от Сегед. Тогава става, вдига очи и ръце към небето и извиква: „О, Исусе, ако ти наистина си Божий син, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мен и тях, дето не опазиха клетвата, като се клеха в Евангелието."

И тогава Божият гняв се излял от Небето на земята и направил своята съдба. Към 9 часа сутринта на 10.XI.1444 г. избухнала внезапна буря. Неочаквано ясното небе потъмнява, забучава грозен вятър, морето бучи със страшна сила. Разразява се буря над кръстоносната армия, разбива редовете им, разкъсва знамената им. Това внася смут. Това спомогнало турците да се хвърлят в атака. Започва битката с променлив успех. По едно време настъпва обрат в боя. И двете турски крила са разбити и поставят турците в паника. Мурад II стоял в центъра, заобиколен от еничерски отряд. Той мислил за бягство, но е задържан от свой родственик, че неговото бягство ще позволи неприятелят да влезе в Одрин. Неговият тъпан продължавал да бие, а конската опашка на знамето му се развява над тепето.

Но младият, жаден за подвизи крал Владислав, се хвърля чрез фронтална атака с 500 коня от личната си охрана срещу еничерите в центъра, където е шатрата на Мурад II.

Младият крал попада в клопка „вълча яма", като централното каре се разтваря, той навлиза вътре, после карето се затваря и той е сам със своите войници в обръч. Опитният стар еничер Коджа Хазър, отсякъл главата на коня на Владислав с меча си, повалил Владислав и еничерът с един замах му отрязва главата. Затъква я на копие и я отнесъл на султана. Над стъписаните турски редове се разнася набучената на копие глава на краля. Разстроената турска армия се съвзема, хвърля се в атака. Обкръженият отряд на Владислав е унищожен. Кръстоносците са разбити. Те се оттеглят. Загива цвета на рицарството, включително и кардиналът - легат Цезарини. Отстъплението е било по-тежко от самото сражение. Мнозина от тежкотоварните рицари се удавили в езерото и блатата край Варна. Останалите били избити при бягството, Дългият глад, студ и лутането погубват повече хора, отколкото турския меч. Целият обоз и хазната остават в плен на турците. Тук е убит и фружин Асен, син на Иван Шишман, живеещ в изгнание в Унгария.

Според османците битката е спечелена благодарение на Божието вмешателство и на Аллаха. Над полето вече ръми дъжд, грохотът на морето приглася и говори за гневът Божий. Главата на Владислав е измита и намазана с мед, и е занесена триумфално в Бруса.

А новият папа Николай V заявява, че източните християни страдат, защото не са приели унията и не са признали върховната папска власт.

След Варненската битка Мурад II се оттегля в своето уединение. На престола е 12 годишният Мехмед II, обкръжен от двама опитни военноначалници - великия везир Халил паша и кадъаскера Молла Хюсрев.

През октомври 1448 г. в една битка на Косово поле Хуниади бил разбит и вратите на Унгария и Сърбия били отворени за турците. Пътят за новите завоевания на османците е открит.

След смъртта на султан Мурад II, начело застава неговият 19 годишен син на 18 февруари 1451 г. Веднага сключва съюз с Византия, дори плаща издръжка в Константинопол на османския принц Орхан, внук на Сюлейман. Сключва на 24.1.1451 г. тригодишен мир с Ян Хуниади. Младият Мехмед II започва да крои планове денонощно за превземането на Константинопол. През 1452 г. се изгражда крепостта Румели Хисар и заедно с построената крепост по времето на Баязид I, крепостта Анадолу Хисар, блокират комуникацията между Цариград и Черно море. От 15 април до 31 август 1452 г. тя е построена. От 1452 до 1453 г. е време за подготовка. Обсадата на Константинопол започва на 6 април 1452 г. по суша и море. Османците прехвърлят по суша част от корабите си в Златния рог и започват да атакуват крепостната стена откъм залива, откъдето през април 1204 г. проникват кръстоносците от IV кръстоносен поход и превземат Константинопол. Общият османски щурм на 29 май 1453 г. на три последователни вълни сломяват съпротивата. Цариград е превзет. Мехмед II е наречен Фатих - завоевателят.

А-пет месеца преди падането на Цариград е сключена нова уния между Рим и Константинопол. Имало е съпротива от византийците. Така цариградският аристократ Лукас Нотарис дори се провикнал: „Бих предпочел да видя турски тюрбан (чалма) всред града, отколкото латинска тиара (митра). „ Това се сбъднало.

Султан Мехмед влиза тържествено в разрушения град, отслужил благодарствена молитва в църквата „Света София", която била символ на мощта на Византия. Църквата превръща в джамия, а Константинопол става столица на турските султани под името Истанбул.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...