Jump to content

Recommended Posts

ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Спомени на ученици

От 1905г. Учителят е непрекъснато в движение и изнася своите сказки по градове и села. Сказката е онази форма, чрез която Той прави контакт с народа. Тези сказки не са запазени, защото не са стенографирани. След всяка сказка Той е поканен от няколко приятели в някой дом, където се започват разговори по духовни въпроси. Така Той прави връзка с тези малки духовни групи, насочва ги в духовната им работа и им определя един ясен път. Имаше единични приятели, закътани по села и градове, но Учителят някои от тях посъветва да се преместят към София, за да не се загубят, а други, които бяха по-силни остави по места, за да бъдат като фарове в тъмното море на още непробудена България за Словото Му. Такива случаи имаше много. Тези приятели бяха много активни през време на Школата и се интересуваха за всичко, което ставаше на Изгрева. С тях се срещахме по време на съборите и на Рила.
Ето така започна първата сказка, която впоследствие се претвори в друга форма - беседа на Учителя с народа. И тази форма остана. Нея не я загубихме. Тя бе стенографирана и запазена. Днес беседите на Учителя са издадени и отпечатани.
През един от търновските събори привечер приятелите виждат, че Учителят събира нещо от земята. Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събира, Учителят казва: "Писано е, да се не изгуби нищо!" , помълчал и добивил: "От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили, какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис.
И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото.

Борис Николов

След като се засели Учителят при Петко Гумнеров на улица "Опълченска" 66, започнаха да идват приятели да Го посещават и да се водят разговори и стана тъй, че тези разговори Учителят ги превърна в беседи. Дойдат приятели, насядат в стаята и Учителят държи оригинална беседа на въпросите, които те задават или ги интересуват. Обаче хората все се увеличават и в стаичката няма място. Тогава Учителят тури стола си до прозореца, отвори прозореца навън и които не се събираха в стаята отиваха и слушаха под прозореца в двора. Не беше много високо и се чуваше и виждаше Учителя. Така започнаха събранията на улица "Опълченска" 66 и Учителят започна да ги държи всяка неделя от 10 часа сутрин. Това се разнесе като вест из целия град. Също така и хора от провинцията, които търсеха Учителя, намираха Го там. Те научиха за събранията, идваха и броят на посетителите се увеличи толкова много, че даже и дворът се напълни и препълни. Тук Учителят държа едни от най-прекрасните си беседи.
В първите години на века нямаше стенографи, а имаше бързописци. Един от тях бе Петко Гумнеров, в чийто дом на "Опълченска" 66 бе отседнал Учителят. Приятелите бързописци се събираха, сверяваха написаното оформяха един окончателен текст. Така бяха записани първите протоколи -а съборите до 1910 година, а така също и от 1910 до 1918 година. Така се записваха някои беседи на Учителя от първите години, както и частните Му разговори с приятелите. Най-точен е записът на Петко Гумнеров за протоколите.
По-късно при Учителя дойде Тодор Гълъбов, който беше стенограф в Народното събрание и от когото имаше учебник по стенография. Той стенографира първите беседи на Учителя и те бяха отпечатани в "Сила и Живот" от първи до четвърти том. Това е оригиналното Слово на Учителя без никак- за редакция.

Борис Николов

Гласът на Учителя беше бас-баритон - поне така го определяха музикантите. Той говореше тихо, спокойно, без напрежение. Гласът беше мек, равномерен, тих, но не глух; проницателен, но не остър, нито твърд. Когато държеше беседите и лекциите си, говореше равномерно, рядко повишаваше гласа си, за да подчертае това, което казва. Най-често така се случваше да повиши гласа си, когато говореше за Бога. Тогава беше вдъхновен, радост бликаше от Него, вживяваше се. Създаваше се една вълна, която обхващаше всички, които слушаха и разбираха. Рядко можеше да остане равнодушен човек, когато Учителят говореше вдъхновено. Това вдъхновение се предаваше и на слушателите. Повечето от тях излизаха вдъхновени, с просветнали лица и очи, с радостни сърца, готови да проявят милост и снизхождение.
Когато отидох на беседа, първото нещо, което на мен ми направи впечатление, бе лицето на Учителя. Той застана на катедрата и аз видях едно дълбоко съсредоточено лице в себе си. Аз не бях виждала друго същество такова и това остави отпечатък в съзнанието ми. Много силно впечатление ми направи. След това, аз Го виждах много пъти така, когато идваше на беседи. Той не правеше контакт с нас преди беседите, стоеше си в стаята горе. Той се подготвяше за беседа, защото Той не четеше нищо - само говореше. И стоеше горе, сигурно за връзката, която имаше да направи, за да може така да тече Словото у Него. И след беседа Учителят беше вече друг. След беседа Той имаше едно радостно лице, едно лице, от което блика светлина ведро, една усмивка към всички, една благост излизаше от Него, едно разположение. След беседата Той бе готов като че ли още две беседи да изговори и затова на поляната след гимнастика ни говори, говори. Един Го запита, друг Го запита, Той отговаря, с часове е говорил.

Елена Андреева

Учителят редовно изнасяше своите беседи на улица "Опълченска" 66. Имаше стенограф, който подготви първите три серии "Сила и живот" за печат. Мисля, че помогна много Димитър Голов, наш брат, който имаше книжарница и се занимаваше с печатане на книги. Отначало Димитър Голов беше много активен, но после в него влезна съмнение, дошло под влияние на външни хора и заглуши духовното в него и той се оттегли от Братството. Учителят го остави да бъде свободен. Но после той пострада жестоко. Разболя се и си отиде мъченически. Такъв е окултният закон. Влезнеш ли в една Школа, пред теб е огън, а след тебе е смърт. По-добре да гориш отвътре и да изгори всичко старо, което е в теб от стария живот и да вървиш напред, отколкото да се върнеш. Повърнеш ли се, ще те разкъсат онези, които искат да те ограбят и да ти вземат спечеленото. Този закон го проверявахме по време на Школата. Действаше безотказно. Но за първите три серии "Сила и живот" на Димитър Голов трябва да се отдаде заслуженото.
Откъде идваха средства? Отначало имаше ревностни братя, двама-трима финансираха дадено томче. Следващият етап бе, че към тях се включиха и други. Третият етап бе, когато Учителят основа братска каса и братските средства постъпваха у касиера. Това бяха средства, набирани доброволно, които се даваха в името на една идея. И от тези пари се взимаха за печатане на беседите. След продажбите част от сумите се възстановяваха.
По това време се основа един редакционен комитет от възрастни приятели с литературни познания. В него влизаше Стефан Белев, който по това време имаше много преводи от чужди автори на окултна литература, дядо Благо - Стоян Русев, поет и писател. Към него се включиха и други и те трябваше да организират печатането на беседите. Но случи се така, както винаги, че когато се съберат много хора от умни по-умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите - малки.
По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница, поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. Оттука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото Братство. Тук се издадоха "Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия.
Друг печатар от семейство Камбурови бе Никола Камбуров, който имаше печатница в Стара Загора. Така започнаха да излизат беседите. Първо се занесе до Учителя, Той я прегледа, одобри я и след това започваха да печатат и да продават напечатаните беседи. Слави Камбуров - третият брат откри печатница в Нова Загора,
Друг, който взе инициативата за организирането на печата бе Никола Ватев от Русе. Той организира цяло издателство. Подготвяше отпечатването на беседи и разпространението им,като ги продаваха на костуеми цени. Печалба от това нямаше. В Русе Борис Малджиев имаше печатница и там се печатаха беседи. Но и те се въодушевиха и издадоха само няколко беседи. Така че някои от беседите бяха издадени от Никола Ватев, а някои от Борис Малджиев, но главната заслуга бе на Никола Ватев. Често Паша Теодорова пътуваше до Русе, отсядаше там у братя Маркови, за да прегледа шпалтите и да направи коректура. Когато се подготви едно томче, тя се завръщаше. Така в Русе бяха издавани в разстояние на много години томчета "Сила и живот" от 7, 8 серия, както и лекции на Общия Окултен Клас в отделни малки книжки от 1, 2, 3, 4 година, които се разпространяваха. Отначало излизаха з отделни книжки всяка една беседа от една годишнина. По-късно приятелите ги събраха и подвързаха в томчета и днес може да ги намерите като единични книжки, като всяка една година на корицата имаше свой знак за разпознаване. Така Словото на Учителя започна да се разпространява по цялата страна.
Още през 1912 година Учителят даде пример със "Завета на цветните лъчи на светлината". Тя бе едно луксозно издание с кожени корици, с хубав печат за онуй време, издържано във всяко едно отношение. Учителят я разпространи в тесен кръг от приятели и даде начини и правила как да се работи с нея. По онуй време в един разговор запитаха: "Учителю, много хора искат от нас беседи. Какви беседи да им даваме?" Учителят каза: "Ще им давате беседи от първите шест серии "Сила и живот". В тези серии Аз съм изложил Учението на Бялото Братство".
След като бе построен братският салон на улица "Оборище" 14, млади братя печатари подеха инициативата да създадат една работилница за набиране на букви и подготовка за печат. Зад салона бе построена една голяма барака дъсчена и там се поставиха маси и се обзаведе. Двама братя Влад Пашов и Димитрий Стоянов напуснаха частните печатници, в които работеха и дойдоха тук, за да създадат братска печатница. Тук свързаха буквите на страници. Наберат една кола и я сложат на едноколна ръчна количка и я търкалят до земеделския дом на улица "Врабча" 1, където имаше печатница. Отпечатат колата после върнат буквите, разсипят ги и със същите букви наберат следващата кола. Трудна работа. Понякога буквите ги пренасяха на гръб с чували. А те са оловни и тежат много. Влад Пашов бе скромен, мълчалив и работлив брат, Димитър Стоянов - всеотдаен. Към тях се присъедини Кирил Михайлов (Кирчо-Лъвчето). Чрез тази барака се отпечатаха няколко томчета. Нашите сестри и братя, които бяха по-свободни, сгъваха колите и те ставаха на томчета. Така нашата скромна печатница започна да издава томчета от беседите на Учителя. Туй ни радваше много, макар че имаше неудобства. Имаше място в двора. Много лесно можеше да се сложи машинка и нож за рязане на хартията, но никой не се сети да го направи. А Учителят оставяше инициативата на учениците. Не даваше нареждане - направете това или онова. Разбира се, ако кажеше някоя дума всичко щеше да се изпълни. Той искаше да види каква инициатива ще възникне в нас и как ще я изпълним. Той работеше педагогично и тактично. Накрая ще спомена и нещо, което непременно трябва да кажа: Братството имаше тогава пари, имаше средства да обзаведе печатница с машини, постройки и всички удобства. Но това не бе направено. А защо? Нямаше ги хората, които да го направят. След това дойдоха други, които си направиха барачки и носеха на гръб букви, когато имаше пари да се обзаведе цяла печтница. Но те не отиват при Учителя да Го питат какво да направят.

Борис Николов

Искам да обясня как стана записването и дешифрирането на беседите от нас, трите стенографки - Паша Теодорова /1888-1972/, Савка Керемидчиева /1901 -1945/, Елена Андреева /1899-1990/. Ние трите едновременно записвахме всичко, което Учителят говореше. Дешифрирането на беседите и лекциите бяхме си разпределили помежду си. Паша дешифрираше неделните беседи. След като се отвориха школите, Паша продължи да дешифрира неделните беседи. Ние двете със Савка си разпределихме школните лекции. Съборните беседи пак си ги разпределяхме помежду си, по споразумение. Всяка беше готова да дешифрира Словото на Учителя без разлика дали са неделни, дали са школни или утринни слова. Утринните слова Учителят започна да ги държи от 1930 година. Работата за дешифрирането на Словото на Учителя сме разпределяли помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас е изказала предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределяхме Словото на Учителя на отдели: Неделни беседи; Школни лекции; Съборни беседи; Планински беседи; Утринни слова; Извънредни беседи; Беседи, говорени от Учителя на братските празници - на 22 март, на Петровден; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите и при други някои случаи. Това са групирани беседи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. Например, когато Паша дешифрираше неделните беседи, тя вземаше своята тетрадка, в която са записани неделните беседи, като вземаше и тетрадките на Савка и моята тетрадка, в която също бяха записани неделните беседи и по трите тетрадки дешифрираше беседата. Значи всяка от нас вземаше при дешифрирането тетрадките на трите ни, в които беше записана беседата , която трябваше да се дешифрира. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше. Имаше пълно доверие и съзнателна работа от всяка една. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство на отговорност. Ако е имало някога нещо пропуснато да запишем, такива са били вътрешните възможности и условия, при които сме работили. Всяка е направила това, което е могла, всяка се е старала да предаде точно това, което Учителят е казал. Ние при дешифрирането не правехме никакви поправки, никакви корекции. Когато беседите се готвеха за печат, Паша е правила известни промени. Дали сме били съгласни с тези промени? Учителят беше, който решаваше тези въпроси. Това беше Негово Слово.

Елена Андреева

Понякога се е случвало със Савка, Паша или брат Боев да дешифрираме някоя беседа, за да уточним да не би нещо да е пропуснато. Веднага съм виждала, че еднакво сме записвали. Рядко е имало да се пропусне някоя дума, която може би не е чута. Когато записвахме Словото, когато не чуехме някоя дума или не сме я разбрали, за удобство оставяхме празно място, като при дешифрирането да потърсим в другите тетрадки, за да попълнем изпуснатото. Аз казвам тези дреболии за изяснение. Затова заявявам, че при дешифрирането не сме правили никакви поправки. Дали сме го така, както сме го чули. С това не искам да кажа, че ние сме безпогрешни. Може да сме допуснали някои грешки, може да сме допуснали да пропуснем някоя дума, защото не сме чули или защото не сме успели да запишем. Но това са редки случаи, това са малки пропуски, които всеки може да направи. Още повече, че при коректорската работа на Паша, при редактирането и стилизирането на Словото на Учителя, тя почти Го преразказваше. Но винаги се стараеше да даде точно това, което Учителят е казал.

Елена Андреева

За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма, в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше, както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: "Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя, за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше с дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч ча Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта.

Елена Андреева

През време на на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България. По-късно, след заминаването на Учителя, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно. Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорава вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат. Печатари бяха Димитър Стоянов и Влад Пашов, както и
Кирчо-Лъвчето (Кирил Михайлов), а също и някои други братя и сестри. Аз бях организирал и книговезница, където беседите се подвързваха. Директор на печатницата беше Никола Антов, за което получаваше заплата. А жена му работеше в книговезницата. Така че той беше осигурен със заплата за препитанието си. В книговезницата работеха и други братя и сестри, които получаваха минимално възнаграждение.

Борис Николов

След заминаването на Учителя започнахме да отпечатваме следващите неиздадени беседи. Паша продължи своята работа по същия начин. Но от Братския Просветен Съвет имаше братя, които упрекваха и обвиняваха Паша, че свободно редактира Словото и по този начин го променя. Намериха и извадиха беседи и доказаха, че това е така. Аз също го видях, но какво да се прави. Паша бе много смутена и разстроена. Тогава аз си спомних за опита на Учителя и реших да направя същото. Тогава на всеки един дадох по една годишнина от дешифрираните беседи да ги редактират. След време те се събраха и донесоха редактираните беседи. Един брат се отказа и каза, че не може изобщо да помисли за редактирането, защото го е страх от Словото и благовее пред Него. Другите направиха опита, но се оказа, че редакцията е направена много по-лошо от тази на Паша. Сверявахме редакцията и оригинала - имаше големи разлики, дори по-големи от редакцията на Паша. Значи и едните и другите променят. Ами тогава? А трябваше беседите да се печатат. Тогава реших, понеже Паша беше работила при Учителя, то аз я оставих да работи по същия начин. Тя работи донякъде. После зрението й отслабна и тя ослепя. Работата трябваше да продължи. Тя бе продължена и довършена от третата стенографка Елена Андреева. Така че стенографките си свършиха своята работа. И Елена Андреева си свърши работата. Учителят ми предаде всички стенограми, за да бъдат отпечатани. Това е колективен процес, но отговорността се носи от едного. Досега аз носех тази отговорност. Моите верни сътрудници и съратници през 1980 година откраднаха, разбиха и разпръснаха копията на непечатаните беседи.

Борис Николов

Когато през 1957 година дойдоха да ни изземат литературата като инкриминирана, имах само едно попълнено течение - беседите на ръководителите, което не го бях предала на съхранение. Те ми го взеха. През това време бях изработила един хронологичен каталог на цялото Слово на Учителя. Моят екземпляр беше абсолютно пълен и много съжалявам, че ми го взеха. В това време Паша беше заета с редактирането на беседите, докато ни взеха печатницата. След това зрението й беше още намаляло и трябваше да й се четат лекциите изречение по изречение, като тя правеше корекциите, за да може да се изработят. Трудно беше. После пък аз почнах да правя, пък тя да одобрява. И така работехме, но много малко време. Ние не живеехме заедно. Тя живееше на една улица, аз другаде. Трябваше нея да я водят, аз не мога да отида. От 1954 година ставите ми заболяха и условията пречеха, за да мога да работя. Постепенно работата спря, поради нейното и моето заболяване. Изпитание бе и за двете ни. Паша трябваше да напусне Изгрева на 13 ноември 1960 година. Аз напуснах Изгрева на 7 април 1961 година. Нас с Паша ни изгониха от Изгрева без право на посочване на жилище. Паша отиде да живее в кухнята, в своята къща, тъй като имаше квартиранти в стаите. Аз бях по-облагодетелствана. Живеех в дома на Гена Папазова, на улица "Клемент Готвалд" 31. Опитахме се с Паша да поработим заедно. Аз предварително преглеждах беседата и Паша в определени дни я водеха при мене, аз четях с много малки промени, направени от мен, като Катя Грива следеше ръкописа и казваше къде нещо не е съгласна с оригинала. Паша се произнасяше как да бъде.

Елена Андреева

Стенограф на "Изгрева" бе и брат Боян Боев, който записваше както Словото на Учителя, така и всички частни разговори на приятелите с него - както на "Изгрева", така и на различни екскурзии, където сме ходили. Обикновено той изчакваше някой брат или сестра да излязат от стаята на Учителя и питаше какви въпроси са задавали и какво е отговорил Учителят. Така приятелите му разказваха интересни случки, които той записваше. Брат Боян дешифрира разговорите на Учителя от село Мърчаево и ги даде в сборник "Изворът на доброто".
Година след година се издаваха томчета беседи, но приятелите предпочитаха да слушат Учителя, да си водят бележки и да не купуват отпечатаните томчета. Приятелите в провинцията ги получаваха, но бяха затруднени да ги изплащат навреме. Изобщо продажбата не вървеше. Докладваха на Учителя, че няма средства да се отпечати поредното томче, което е приготвено за печат. Тогава Учителят даде една задача на един от съборите в София - всеки ученик всеки ден да отделя по едно левче и да го слага в една кутия. На следващата година по време на събора всеки да донесе събраните 365 левчета. Това бе сторено и всеки в една торбичка донесе на събора своите левчета от задачата. Докладваха на Учителя и Той каза: "Задачата е изпълнена. Тези пари ги предайте на брат Боев по списък и той за внесената сума ще ви даде беседи. Ние не ви продаваме беседите, но ви ги подаряваме. А пък вие от своя страна също правите един малък подарък за това, което сте получили". Това беше около 1930 година. Тази задача започна да дава добри резултати. Събираха се пари, с които можеха да се отпечатват редовно томчетата. Боян Боев беше този, който се занимаваше с изпращането на книгите, което бе много трудно - да се опаковат книги, да се изпращат по влака, да се държи точна сметка кой какво е дал и какво е получил. Преди това приятелите непрекъснато изпращаха писма до провинцията и умоляваха онези, които не са се издължили за предишни томчета да сторят това, но сега нещата се канализираха. Учителят даде един прост метод за събиране на стредства. Във всяко нещо Той влагаше идея. Принципът беше, че беседите ние не ги продаваме, но ги подаряваме. А пък събраните левчета е техен десятък, с което подкрепят работата на издателството. Така се започна една обмяна между читатели и издатели.
Преди това някои приятели идваха при Учителя и настояваха пред Него да се основе търговско или индустриално предприятие с пари на Братството и в него да бъдат учениците. А печалбата да отиде за печатане на книги. Учителят не ги насърчаваше. Това не беше задача на Школата да създава стопански предприятия. Но тези, които не Го послушаха и направиха опитите си, се провалиха финансово и се разсипаха. Не послушаха Неговите съвети. Така някои братя искаха да купят гора, че да секат дървета и да ги продават. Учителят ги мъмри строго преди да почнат да секат. А като го направиха на своя глава, загубиха всичко. В една от беседите Учителят спомена, че никой не е прокопсал, ако реже гората, за да я продава или да прави от нея дървени въглища. Така Стойчев направи предприятие за добиване на дървени въглища и ги изнасяше в Турция. Хвърли спестяванията си, направи заеми, изсякоха много гори, правиха от тях дървени въглища и много скоро фалира. А след това бърже, бърже се разболя от рак и почина. В една беседа Учителят говори за това. А преди Стойчев беше ръководител на спиритическа група, викаха духове и много хора се отклониха от Учителя с тази им дейност.
Други, които бяха вегетарианци, искаха да отглеждат свине и да ги продават, после като ги заколят, да приготвят месото на наденици и суджуци и тем подобни. Учителят им забрани, но не Го послушаха, направиха си опита и пропаднаха. Пропаднаха не само финансово, но и като хора. Те се заличиха от Братството сами. Споменавам го това, за да знаете, че го е имало и да знаете как действа окултният закон на Школата.
Имаше една банка "Гирдап" и някои решиха да вложат в нея пари, да купят акции, да станат рентиери и от рентата да се издържат. Учителят не им позволи. Вложиха си спестяванията и после банката фалира и те изгубиха всичко. В една от беседите Учителят споменава за нея. Защото наши приятели участваха в тази история. Така че ние не сме "вода ненапита", а вода застояла от векове и ако я някой размъти, само мътилката остава, дори за няколко поколения след това. Това е урок за всички.
Учителят не обичаше работи, в които нямаше идея. Имаше практични хора, които тръгваха да реализират свои планове. Учителят не ги насърчаваше. Във всяко действие Учителят слагаше на първо място идеята, като душа на работата. Всички издатели, които издаваха в провинцията беседи на Учителя, имаха желание да работят идейно и безкористно. Обаче една централна идея те нямаха. Чак когато Учителят даде задачата с левчето, то тази задача предопредели издаването на беседите, защото законът е такъв. Не може ученикът, който е събирал по едно левче 365 дни, да ги пуска в кутия и да казва: "Това е десятък за Бога" и събраната сума да няма благословение. Тази сума, така събрана, има магическа сила. Тя железни врати отваря и така започна редовното издаване на беседите. Всяка сутрин ученикът като пусне едно левче в касичката, мисли за беседите и казва: "Туй левче го заделям за Божието дело, за издаването на беседите". Тази мисъл беше ценна, а левчето беше само израз на тази мисъл. Така Учителят обичаше да се работи за идеи, а не за практически работи и съображения. А практическите въпроси се разрешаваха пак. Тях не ги пренебрегваше Учителят, обаче те се разрешаваха с методи, които служеха на една Божествена идея.
Запитаха Учителя: Какво да дадем на хората да четат когато проявяват интерес към Учението? - Дайте им "Пътят на ученика". При друг случай Той каза: Давайте им книжката "Високият идеал". Идеята, която Учителят даде в тази беседа бе: "Отдавна не се е говорило за високия идеал".
Разпространението на беседите беше трудно. Тогава не всички имаха пари да си купят, макар че бяха по-евтини от останалите книги. Имаше братя и сестри бедни, едва преживяваха. А богатите братя се занимаваха със своята търговия и богатство, накрая дойдоха времена, когато им взеха богатството и тогава се изравниха с бедните. Тогава се удариха по главите и казаха: "Ами ние с тия пари, гдето ни ги взеха, можехме да отпечатаме всички книги на Учителя и с тия книги да постелим като килим цяла България от единия край до другия. Килим те не направиха, защото нямаха идея за кого да работят. Пропуснаха си времето и условията, да работят за Бога. Затова бъдете будни и не си изпускайте времето и условията, които небето ви определя. Само онзи, който работи в името на една идея и се жертва за нея има помощта на Небето.

Борис Николов

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЛОВОТО

Спомени на ученици

Една сутрин се изкачвам по стълбата, която води към Горницата на Учителя. Почуках и влезнах в стаята. Там беше и Теофана Савова. Държах в ръката си томчето "Пътят на ученика", а това бяха съборни беседи от 1927 година. Казвам: "Учителю, много хубави неща има тук". Той ме изглежда отгоре до долу. "Тези неща ще се разберат в бъдеще." - "Вярно е, Учителю, аз бях ги чела по-рано, но сега мисля, че ги разбирам по-добре." - "Рекох, ще ги разберат хората в бъдеще, след 1000 години". Занемях. След това отново прелистих томчето. Там Учителят говореше за живота на старозаветния човек, на новозаветния човек, на праведния човек и за живота на ученика от Школата на Бялото Братство. Това бяха епохи от живота на човечеството. Разбрах тогава, че пътят на ученика се отнася за епохата, която трябва да дойде, тази на шестата раса, за която говореше Учителят. За тях Словото на Учителя ще бъде храна. За нас днес, Словото на Учителя се изразява само в отпечатани томчета. И кой колкото може се ползва от тях.

Димитрина Антонова

Един хубав слънчев ден излязох из поляната и се спрях пред салона. След малко вратата на Учителя се отвори и Той дойде към мен. Целунах Му ръка и ми каза: "Къде си ходил, какво правиш, как се подвизаваш?" И ми каза: "Рекох, пазете ги". Аз Го погледнах: "Какво?" - "Беседите, фотографиите, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат". Посочи ми с ръката си така. "Косите си ще хващат с ръката си за един лист". Да, такъв глад ще настане един ден. Учителят каза: "Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа". - "Е, тогава, Учителю, много работа ще имаме". Туй също и в Мърчаево ми го каза: "Един ден ще имате много пари. Много пари ще имате и много работа ще имате". Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз отсега нататък, каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: "Ще стане голям глад за духовна работа".

Георги Добрев

Учителят ни даде огромен материал чрез Словото Си. Но Той сравнително малко разкри Себе Си пред нас. Голяма част от знанието, което имаше и носеше със Себе Си, Той не го разкри, защото съвременното човечество можеше да злоупотреби с него. Аз лично много пъти съм Го чувал да казва: "Да не мислите, че Аз всичко ви давам? Много работи има, които не ви казвам. Съвременното човечество не е дошло до този етап. А като проучите Словото и Го приложите, тогава Небето ще се отвори за вас. Невидимият свят ще вдигне пред очите ви своята завеса, ще се отворят очите ви, ще се отпушат ушите ви и вие ще станете член и ученик на Всемирното Велико Бяло Братство. И тогава ще срещнете Великия Учител на Вселената."

Ангел Вълков

Отидоха приятели при Учителя и питат: "Учителю, какво да направим, за да преведем по-добре, по-точно и по-бързо беседите Ви на чужди езици?" Учителят ги изгледа и каза: "Ще направите по-добре да не се занимавате с това. Това не е лъжица за вашите уста. Чужденците ще дойдат и сами ще си превеждат Словото, но след като научат много добре български език и се запознаят с историята и методите на Школата. А вие си имате друга работа и не трябва да се отклонявате от нея. Вашата работа е да се съхрани Словото и да се предаде на едно друго поколение, което ще дойде след вас".
Отново отидоха приятели при Учителя: "Учителю, как да контактуваме с чужденците и по-специално с французите?" Учителят отговори: "Ще контактувате, когато чужденците, и специално французите, научат български език и четат Словото Ми на български. Друг начин няма. Този път те ще учат български. Това е решение на Небето. Българският език в бъдеще ще бъде езика, който ще изучават всички народи по света, за да могат да четат Словото на Бога".

Мария Тодорова

Всеки ученик е изпратен в Школата, за да изпълни дадена задача. Учителят казва, че ако първият не я изпълни, ще я изпълни втория; ако не я изпълни втория - третия до десетия. Но десетият ще я изпълни. Дойде ли до Божествената кауза, един има, който ще свърши работата. Учителят също така каза: "Аз не се грижа за Учението си. Ако то е Божествено, то ще успее." Затуй Той нямаше грижа, Той не ни каза как да съхраняваме беседите, защото Той не разчиташе на нас. Той разчиташе на Божественото. Щом е Божествено, то ще успее. Затова Учителят беше спокоен - 7500 беседи остават в едно време, когато материализмът и сталинизмът нахлуват в тая страна.
Учителят не се тревожеше и аз съм уверен, че Словото ще се съхрани.

Димитър Грива

Записки от беседите на Учителя

Най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо. По-голямо чудо от това българите няма да видят и да срещнат нито днес, нито утре, нито во веки веков, защото никога вече няма да се повтори - както тук, на българска земя, така и на земята. Ето, това е най-голямото чудо на чудесата на българската земя, което вие искате да срещнете и да видите. То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината на Словото на Великия Учител.
Зад Мен стои цялото Небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.
Моето слово не е литература. Вие мислите, че аз не разбирам от граматика. Моето слово изтича от Първоизвора, то не може да се вмести в обикновения говор.
Някой път ме упрекват, че нямам връзка в беседите си. Аз връзки не правя. Дето има връзки, аз ги развързвам, защото в тия връзки няма морал.
Днес аз разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение.
Аз не говоря само за вас, моята мисъл е не само за вас, но за всички разумни същества. Тя се предава като по радио на целия свят. Като се предава моята мисъл, всички свещеници, ученици, философи я възприемат. Защо всички я възприемат? Защото е Божествена, тя не е моя мисъл. Тая мисъл се е родила преди вековете, още преди създаването на света. Тя е велика проява на Бога, Който ни говори отвътре.
Пред мен не сте само вие, а са всички онези заминали души на цялото човечество, което търси път към Истината. Не е лесно да се предадат истините с човешки думи. Неслучайно съм избрал българския език и чрез него да се предадат. Както вие сте седнали на столовете в салона с тетрадки и бележници и записвате, така над вас имам невидима аудитория, наредена по етажи, съобразно своето развитие. Те са по-добри слушатели от вас. Ето къде е отговорът на въпроса, защо съм избрал беседата като форма на словото ми. Аз водя разговор с вас, с вашите души. Аз отговарям на вашите въпроси, които ми задавате мълчаливо. Аз водя разговор с всички представители на Невидимата Школа и с нейните наредени безброй десетки етажи, които са над вас.
Моята лектория не прилича на вашите училища и университети, където учениците са подредени по възрастови групи и по степени на образование. Пред мен вие сте с вашите грижи и тревоги на ежедневието. Аз съм чувствителен към тях и давам отговор на наболелите въпроси. Пред Мен са и много заминали в невидимия свят с неразрешени лични, кармични, родови и обществени проблеми. Те ме питат и чакат за отговор и аз трябва да им го дам. Аз трябва да отговоря и на вашите души, за които вие дори не можете да мислите, поради това, че е прекъсната връзката между вас и собствената ви душа. Тук понякога присъстват незрими пратеници на различни цивилизации на Битието. Затова аз беседвам с всички. Имам частни разговори, които са закрити за общата аудитория, но когато говоря в салона, достъп имат всички същества от невидимия свят.
Аз не зная дали има човек на Земята, който да е говорил толкова много като мене. Аз проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито е присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбиранията ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливия човек, а на Земята съм най- разговорливия.
В беседите са важни не само думите. В тях има запечатани, скрити закони, които не могат да се предадат с думи. Много истини остават непреведени. Само който ги е преживял, може да ги възприеме.
Затова четенето на Писанията, беседите и лекциите трябва да става с разбиране на онова, за което е писано.
При четене трябва да се мисли и да се прилага.
Някои мои беседи са чисто хирургически. Чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика,която е пред мене.
Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н.
По стила на беседите ще кажа: и едно дете може да говори много логично, като заучи някои стихотворения. Да говори човек логично не е голямо изкуство. Има известни правила, които ще заучи. Нещата в Природата логически не се нареждат. Звездите не са наредени по величина в пространството.
Образите, с които си служа в беседите, са извадени от Природата. Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истините и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което е сега в Природата, това превеждам. Преди две хиляди години беше друго. Казват: "Едно време Христос е казал това". Но Христос е казал също: "Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете". Та сега има нови неща и след две хиляди години ще има още по-нови.
Който ще тълкува беседите, трябва да бъде майстор.
В беседите са скрити Истините. Аз ги скривам за бъдещата култура.
Като ви държа някой път известна лекция, зная, че вие ще можете да я разберете донякъде след двайсет години, но я говоря, защото така тя ще стане един капитал.
Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие сами можете да
намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25000 години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи, тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкратява извънредно много времето за вашето развитие.
В древността мнозина са чакали в школите по двадесет години, за да бъдат дадени две-три зрънца, изречения, за да работят върху тях.
Проучването на Словото трябва да се върши преди всичката друга работа, Време има, щом човек става сутрин рано. А ставането в ранните утринни часове е една необходимост за онзи, който иска да изучава Словото, да медитира и да си създаде връзка с невидимия свят.
В беседите има разнообразие, каквото има в самата природа.
В това разнообразие има една вътрешна закономерност.
Аз съм излязъл от един свят, в който не са стъпили и не са го виждали, Превеждам от Природата, от самия оригинал.
Досега не съм ви говорил за Любовта. Говорил съм за причинния свят. Тази Школа върви по абсолютния път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от Школата пак е школа. Всичко влиза във Всемирния План.
Ако искате да чуете това, което никъде не е писано, тогава елате при мен.
Аз не повтарям нещата. Това, което съм казал, целия свят да ми дадете, не го повтарям.
Онова, което говорих четиридесет години, то вече изпълни света и от него той не може да се освободи. То не е Мое, то е Божествено. Един ден хората отвътре ще го възприемат.
Словото, което Христос донесе, духовете после го разпространиха навсякъде.
Има невидими помагачи - работници, които взимат и разпространяват Словото, идеите, които ви говоря - разпространяват ги по въздуха, по етера. И те вече се носят навсякъде по света.
Аз изпълних пространството със своите думи и нито вие, нито светът може да се отърве от тях.
Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча или пък ще ви оставя да изопачавате Моите думи. Ще ви накарам и търпението да заучите, и милосърдието, и добрите обноски и надеждата да влезе у вас и прощаването и волята и всичко ще дойде. Този, който е взел нещо от мене, току така той няма да мине.
Много научни въпроси, които могат да ви ползват, са обяснени в моите беседи, но вие не ги изучавате, както трябва. В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, от които, ако се приложат, и слепите биха прогледнали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи: две отпред и две отзад. Като имате четири очи, всичко ще виждате. Ако проучите беседите от първа серия, ще придобиете много нещо.
Сега вие трябва от всички лекции да извадите същественото. Има една вътрешна връзка, която съществува.
Някой слушат Словото, но не става никаква промяна в тях. - Защо? - Не Го възприемат, не им е дадено. Словото Божие е затворено за лошите духове на земята. Въпреки това хората ги канят, стават врати за тях.
Учителят казваше: "Когато чуете нещо в Словото, задръжте го в себе си, веднага не отивайте да го казвате на другите какво ви е говорил Учителят, за да може това слово да подейства във вас, пък вие да се ползвате от опитността, която имате. А не да бъдете като грамофонни плочи. Учителят казал нещо и вие гледате веднага да го предадете". Защото човек, когато веднага изнася знанието, той като че ли губи.
Моите беседи са построени по законите на музиката и всяка дума произнесена от Мен, звучи с определен тон, а цялата лекция представлява една велика симфония за умовете на ангелите. Щом се махне или промени само една дума, симфонията започва да звучи фалшиво и ангелите казват, че това не е Словото Божие.
Аз разговарям с обитателите на Невидимия свят чрез тази беседа и с техните представители на ангелски йерархии и на тях трябва да се предаде Божествената Мъдрост. Вие слушате и се учудвате на Словото Ми, което е от такъв висш порядък, непознат за човечеството, а се предава чрез символи, също непонятни за вас. Това Слово е предназначено за тях, обитателите на ангелските светове. Аз говоря на всички, разговарям с всички. Божественият Дух, Който сега се изявява, поднася Слово, Което разкрива нови страници от живота на Битието. Когато изкажа една дума чрез символи, тя обема еволюцията на всички души, обхваща и посочва възхода на всички духове. Това Слово създава Новото Човечество, което трябва да дойде.
Когато Словото трябва да се изрече, Аз обикновено казвам така: "Рекох". Когато произнеса думата "рекох", тогава духът на Словото започва да се произнася чрез Моята уста. Така са правили и пророците. Те са казвали така: "И Слово Господне дойде или биде към мен". На друго място казват: "И рече Господ". Има и други форми. Но винаги онзи, който изрича Божието Слово, оповестява на слушателите, че това не е негово слово, а Слово на Господа.
И аз сега, когато разговарям с вас и когато трябва да изкажа Словото на Господа, казвам така: "Рекох" и след това казвам това, което трябва да се каже. Така започвам и беседата. Но стенографите решиха, че това не е литературен израз и го махнаха. А това бе тяхна грешка. Ако беше запазено, тогава по-ясно щеше да се разбере, че това не е Мое Слово, а е Слово на Духът, който обитава в Мен и който се изявява чрез Христовия Дух и проявява чрез Господния Дух. Тогава щеше да се разбере, че Словото Ми е съградено от Божествената Троица - Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух".

Учителят

Божествената Школа се образува да знаят хората как да живеят, че да използват живота.

/Учителят/

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...