НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

[Ани]

НИКОЛА ГРЪБЛЕВ

(1893-1968)

Никола Гръблев е роден на 11 май 1893 г. в Габрово. Баща му беше пощенски раздавач, а майка му - тъкачка в една фабрика. Баща му умира рано и той остава сирак с две сестри. Минал през голяма мизерия, израснал и като беден се свързал с комунистите. По-късно завършва военното училище и като офицер служи в различни гарнизони. Той се среща с Учителя и след това неговият живот тръгва в друга посока и е свързан с живота на Братството. От него има лично написани опитности, които са достойни за уважение към един храбър български офицер. Някои от тях той ми ги е разказал лично. През 1925 г. спасява живота на 54 човека антифашисти: земеделци и комунисти, които трябвало да бъдат разстреляни през една нощ. Когато погнаха Братството и заведоха процеса през 1957/58 г, тогава лично той излезе в защита на Братството, дори представи случая със спасяването на тези 54 човека, като заслуга не само на него, но и на идеите, които е изповядвал през това време. Но това не бе взето предвид от властите. При друг случай на румънската граница той бе спасил живота на руски пленници, които трябвало да бъдат разстреляни.

През 1942 г. Гръблев се пенсионира и живееше със своята пенсия. По- късно той отвори обущарска работилница и заяви, че не е никакво унижение за един запасен подполковник да кърпи обуща и да се труди. През останалия си съзнателен живот Никола Гръблев служеше на идеите на Братството. А какъв бурен живот имаше само той, пълен с превратности.

Веднъж отиде при Учителя и Го попита нещо за бъдещето си и време ли е да се ожени. По този повод Учителят му каза: "Има хора - женени, но са неженени. Има хора неженени, но са женени." Брат Гръблев си отива озадачен, понеже нищо не разбрал от това, което му казал Учителят. Преди да се ожени, отново отива при Учителя. Той му казва: "Разбойници ли искаш да раждаш?" Не послуша думите на Учителя, ожени се, родиха му се двама синове, от които той и досега плаче. А това бяха най-великите корсари на Средиземно море, от които са се страхували три флоти - английската, испанската и френската. Три империи треперели навремето от тези двама корсари, а сега те се бяха преродили като синове на Никола Гръблев и той и досега плаче от тях.

Борис Николов

В казармата, където служил като офицер Никола Гръблев, имало един кон, който не можел да се обязди. Хвърлял всеки ездач от гърба си. Чудели се, какво да го правят. А бил хубав кон от чистокръвна порода. Гръблев решил да направи опит да го обязди. Хвърлил се върху гърба му. Конят започнал да прави всичко възможно да се отърве от ездача си, но не успял. В луд бяг се насочил към изхода, часовоят навреме вдигнал бариерата и конят полетял по пътя. Насочил се към реката. Всички изтръпнали, защото пред коня се откривала пропаст. В този момент Гръблев разбира, че конят ще полети в пропастта заедно с него. Не може да откачи краката си от стремето и да скочи от него. А това трябва да стане за няколко секунди. Разбира цялата безнадежност. Цялата казарма излязла да наблюдава и изтръпнала от ужас. Той извикал: "Учителю!" и в този момент вижда една светкавица пред себе си, една светлина, която заслепява него и коня. В следващия миг вижда как Учителят е в ярка, бяла светлина пред него и държи юздите на коня, който се е изправил на двата си крака и така е изправен пред самия ръб на пропастта. Ако свали предните си крака коня, то двамата политат в пропастта. Конят тръгва заднешком на двата си крака, обръща се и сваля предните си крака. Учителят изчезва веднага пред очите му така, както е дошъл. Конят е целия в пот и пяна, но вече е обуздан. Гръблев, целият блед, го подкарва ходом към казармата. Там го посрещат всички уплашени. Той мълчи и приема мълчаливо поздравленията на всички за безумната му храброст и за обяздката на наобяздения кон. Вече този кон може да се използва за езда, а не само да украсява конюшната.

Учителят през това време е на Изгрева, заобиколен от приятели. Изведнъж Той казва: "Гръблев е в опасност." Тутакси затваря очи и главата Му леко кимва напред, като че ли е заспал. Савка, която е до Него, знае много добре, че Учителят се е извлякъл от тялото си и е отишъл в помощ на Гръблев. След малко Учителят отваря очи и казва: "Спасихме Гръблев!" Разговорът продължава. Савка записва деня, датата и часа на тази случка.

След време Гръблев пристига на Изгрева. Приятелите го заобикалят и питат какво му се е случило, че Учителят пред тях се е излъчил и отишъл да го спасява. Разказва подробно какво се бе случило. Но пропуска пред тях да каже, че е видял как Учителят държи юздата на коня по съвсем други съображения.

Отива при Учителя, за да Му благодари. Учителят му казва: "Друг път да не изкушаваш Господа!" Целува ръка и запомня казаното. До края на живота си той втори път не си позволи да изкушава Господ. Този случай бе описан от Никола Гръблев. Бе описан от няколко човека. Никой не е събрал отделните части в едно цяло. Ето, аз ги събирам. Това лично ми го е разказвал Гръблев. Той също го е описал, но имаше съображения да не казва, че е видял Учителя пред себе си как държи юздата на коня. Смяташе, че ще даде възможност противниците на Учителя да ни критикуват, че сме хора ненормални и безумни. Така той смяташе. А трябва да се каже Истината. Така вече събраните отделни части говорят за Цялото. Те говорят за непознатите нам селения на Духа.

Галилей Величков

Брат Гръблев често пъти помагал на душите под ръководството на своя ръководител, с който бил в жива връзка. Вечерно време като заспивал, той го повеждал и отивал да помага там, където му нарежда. Една вечер неговият ръководител му казал: "Лягай си по-скоро тази вечер, защото имаме важна работа." Братът си легнал, заспал и се излъчил. Тръгнал със своя ръководител, който го завел на един самолет, който катастрофирал в момента и му казал: "Помагай сега!" Братът видял една красива жена и се спуснал да помогне на нея. Неговият ръководител веднага го спрял: "Не на тази, а на онази ще помогнеш". Тя била грозна, слаба, дребна, но послушал своя ръководител и спасил нея. Действително на другия ден местни жители намират на сушата тази жена, останала единствена жива от катастрофиралия самолет. Всички останали загинали. Когато братът попитал своя ръководител: "Защо трябваше да спася тази жена, а не другата?", той му отговорил: "Защото в дадения момент тя беше единствената, която се молеше на Бога и търсеше Неговата подкрепа и закрила. Ние можем да помогнем само на този, който в дадения момент има будно съзнание. Понякога се спасява само той, а понякога заради него се спасяват всички останали. Това зависи от кармата на присъстващите."

Стефка Няголова