СЛЪНЦЕ

[Ани]

СЛЪНЦЕ

Спомени на ученици

За ишиас, за ревматизъм, за сърце Учителят препоръчваше екскурзии. "Движение, движение, екскурзии. И Слънце."

Особено и за всички болести препоръчваше Слънцето. Има цели беседи за лечебните сили на Слънцето през различните часове на деня в различните сезони, както и много мисли, пръснати из всички беседи.

"Няма болест, която да не може да я лекува Слънцето" - казва Учителят. Но Той не позволяваше да се излагаме директно на Слънцето, а да се печем през някаква лека бяла фланелка.

Наталия Накова

От няколко месеца чувствах тежест в областта на сърцето. Ходих при лекар, при един, при втори, при трети, но всеки ми казваше различно, а полза за мене - никаква. Това ме накара най-после да потърся помощта на Учителя. Срещнах се с Него и Му казах болката си, тогава Той ми каза: "През месец май ще излагаш гърба си на слънце, сутрин от 8 до 9 часа." Бях свободен и ходех всеки ден на игрище "Юнак", сега го наричат "Левски" и излагах гърба си на слънце по препоръка на Учителя и оздравях. Това е, братя, моята опитност.

Нестор Илиев

Майка ми имаше големи кръвоизливи и лекарите казаха, че е миома на матката. Трябвало да се оперира, да се изреже матката и яйчниците, защото при такива непрекъснати кръвоизливи, както лежи, така ще си замине неусетно. Майка ми пита чрез писмо Учителя, който й казал да се пече на слънце от сутрин до обед най-късно през един бял чаршаф. Слънцето ще я излекува. Майка ми се пече цялата пролет и лято и наесен трябваше да я прегледат лекарите в Сливен преди да отиде на операция в София. И какво чудо - никаква следа от миомата. За лекарите беше чудо - там, където трябва да играе ножа, как може слънцето да стопи тая буца. Нейната вяра и упование в думите на Учителя, постоянството в изпълнение на съветите Му и силата на чудотворните лечебни действия на слънчевите лъчи, я излекуваха.

Мария Младенова

Всяка казана дума от Учителя е хвърлен камък, както каже, тъй става.

Ето и писмото от Учителя по този повод: "Л. К. Гешева,

Земният живот е велико училище. В него всяка душа влязла има да научи много уроци и да придобие ценни опитности, които са потребни за повдигане. Господ в Своя промисъл има всички предвид.

Той ще изведе всички на добър край. Всичко ще се уреди за добро. Вашите земни спънки ще се премахнат и нова виделина ще изгрее на пътя ви, нови разбирания ще проникнат в душата ви. Всичко е възможно за тогози, който се съобразява със законите на Господа. Аз разбирам ония закони, които внасят сила и живот в страдащите души. Аз ги наричам закони на волята Божия. Закони на Любовта, закони на безсмъртието. Там болестите престават да смущават душата. Вий вярвайте, но едновременно и силно желайте да се премахне болезненото състояние от тялото ви. Постоянно дръжте в ума си здравите мисли. Внушавайте си, че Господ е направил тялото ви здраво и то ще бъде здраво. Излагайте гърба си и корема си на слънчевите лъчи преди обед от 9-12 часа, през дрехите. Слъчевата светлина лекува всичко. Упражнявайте добрата си воля. Господ ще ви помогне."

София, 28.V.1919 г. В.В. (Ваш верен) Свещеният подпис на Учителя

През време на Владийските събития, през есента на 1918 г. Верка Николова Ковачева, най-малката дъщеря на Никола Ковачев, живущ в Княжево, ул. "Св. Кирил и Методий" № 108, бе ранена в лявата ръка над лакътя от снаряд. Семейство Ковачеви, състоящо се от четири дъщери и един син, от които раненото е най-малкото дете, тогава на 10 години, изживяваше голяма тревога. Малката Верка, след 9 месечно лекуване и четири несполучливи операции в Александровската болница, беше изписана от лекарите, защото родителите й не се съгласиха ръката й да бъде отрязана, както те намираха, че е наложително да стане, защото раната гангреняса и детето вдигаше температура. По това време в Княжево имаше италианска лекарска комисия. Заведоха малката Верка с привързана на дъска ръка при тях. Те я прегледаха и казаха, че ръката трябва незабавно да бъде отрязана, иначе детето ще умре. Роднините се събраха разтревожени около цялото семейство. Майка ни, Зорка Н. Ковачева и баща ни, Никола Д. Ковачев бяха силно вярващи християни. Те отправяха горещи молитви към Бога да спаси детето им. И спасението дойде!

Сестрата на майка ни, Ана подполковник Стоянова, дойде с радостна вест, че на улица "Опълченска" 66 живее човек, който може да помогне. Това беше така наричаният тогава "господин Дънов", а после, "Учителят". Отидохме веднага. Аз придружавах майка и сестричката си Верка. Имаше много хора, чакащи реда си да бъдат приети от Учителя. Дойде и нашият ред. Майка почна да разбинтова ръката, но Той я спря, като каза: "Няма нужда, вашата вяра е силна. Идете си, печете ръката на слънцето сутрин до 11 часа, промивайте я с калиев перманганат и правете бани на ръката с вода от варени корени от бъз, докато оздравее напълно". Той помилва нежно сестричката ми и любезно ни изпрати. Тръгнахме си, окрилени от надежда и вяра във Всевишния. Бинтът беше промокрен от гной, ръката беше подута и миришеше, бузичките на сестричката ми пламтяха от температурата, но въпреки това вярвах в спасението й. Майка усърдно започна лекуването с вяра и любов.

След известно време от раните започнаха да падат парченца кости, след това се яви кръв и една сутрин при развързването падна ръбесто парче желязо от снаряд, дълго около половин човешки пръст на ръката и толкова дебело. Верка Николова порасна и се ожени. Сега се казва Манолова и е майка на син - Емануил. Тя работи в детски дом, радва се на добро здраве, добра християнка е, обича децата и хората като себе си. Целият й живот е низ от добри дела, славене на Всевишния и служене на доброто.

Сестра й Богдана Николова Германова

Записки от беседите на Учителя

Ако се отнесеш добре с първия лъч на светлината, всички лъчи ще те благославят. Не мисли, че само богатството ще те задоволи. Има нещо по- хубаво от богатството, от апартаментите. Стреми се към устойчивите неща, които са в самия тебе. В тях е реалността на живота. Какво по-хубаво от това да имаш устойчив ум, устойчиво сърце и устойчива душа? Какво по-хубаво от това да имаш устойчиви мисли, чувства и постъпки? Радвай се, че живееш, че Вселената е създадена за тебе. Тя е училище с безброй пособия.

Сега вие сте в най-великото училище - земята. По-велико училище от нея няма. Вижте, колко е хубаво небето! Вие се занимавате с дребни работи, а не обръщате внимание на това, което ви обикаля.

Очите са за светлината. Всяко нещо, което човек вижда, трябва да го разбира. Зад светлината е скрит Бог - без Него не може да има светлина. Думата "светлина" произлиза от санскритската дума "сат"- значи проявеният Бог е светлина. "Сат", това е Божественото, разумното, което се е проявило, това е светлината. А пък виделината ("вид","вед") значи "зная", а това, което знаеш, като можеш да направиш, ще познаеш живота.

Искате ли да бъдете здрави, щастливи, приемайте енергия от Бога. Как ще приемате тази енергия? - Чрез слънцето на физическия свят. Излагайте се на слънчевите лъчи, за да се свържете с Бога.

Когато човек наблюдава изгрева на Слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави. Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче, ако Слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. - Защо? - Защото Слънцето няма да му съдейства.

Ако работата ти се обърква, иди да видиш как изгрява слънцето. Като поемеш чистия въздух, кажи: "Моята работа ще се оправи". Когато светлината те озари, кажи: "Моята работа ще се оправи". Кажи: "Всичко в природата говори, че моята работа ще се оправи".

Излезете ли на изгрев слънце, съзнавайте дълбоко в себе си, че днес ще познаете Бога малко повече, отколкото досега сте го познавали.

Ако при изгряването на слънцето съзнавате, че възприемате малко повече от Божията Любов, тогава слънчевата светлина ще има за вас лечебно действие.

Всичко, каквото може да се вземе и което може да се ползва, е преди и при изгрева на Слънцето. През деня каквото се вземе, това са триците.

Всички хора, които спят сутрин и денем, са от културата на бухалите. Ето защо те страдат. А тази нощна култура трябва да се замени с дневната култура. Щом се пукне зората, ще станеш, ще се изправиш и ще чакаш най-малко половин час. След това Господ ще се покаже на твоето лице, ще почерпиш от Него сила, енергия, здраве и през целия ден ще бъдеш бодър и силен да работиш.

Ако ти спиш, когато Слънцето изгрява, какъвто и да си, нищо не може да те спаси.

Вие сте дошли на земята да плащате полици. Ако не ставате рано, ако не дишате ранния чист и свеж въздух, вие няма за изплатите полиците си навреме, нито ще получите парите от своите длъжници.

Когато човек страда, той трябва да има търпение да почака изгряването на Слънцето. Изгрее ли Слънцето, всичките му страдания и противоречия изчезват. Изгревът на Слънцето носи Божиите благословения, носи всичи възможности за реализиране на човешките желания.

Когато Слънцето изгрява, дръжте очите си отворени. Отвори очите си, да видиш голямото чудо на света - изгряването на Слънцето. По-голямо чудо от това няма. Станеш ли сутрин да поздравиш Слънцето и след това започнеш да работиш, ти можеш и учен и богат, и здрав да станеш. Ти можеш да развързваш и да завързваш, както и когато пожелаеш.

Някой казва: защо трябва да посрещам Слънцето? - Ако не посрещаш Слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане. Още преди изгрева на Слънцето, човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си. Както ученикът трябва да влезе в училището преди удрянето на звънеца, така и всеки човек трябва да бъде на крак преди първия лъч на Слънцето. Ако ученикът се излежава след първия лъч на Слънцето и се оправдава с някакво неразположение, той никога няма да свърши училище. Първият лъч е звънецът на живота. Ученикът трябва да е станал няколко минути преди явяването на този лъч. Става ли след първия лъч, т.е. след звънеца на живота, това не говори в негова полза. Преди още да е ударил звънецът, ученикът трябва да е напълно готов да посрещне своя Изток. Само така той ще има разположение да възприеме енергиите на Слънцето.

Ако човек не посреща изгрева на физическото Слънце, той не може да бъде здрав.

Енергиите, които излизат от Слънцето, крият в себе си запас от жизнени сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използва енергиите на Слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи още преди изгряването на Слънцето. Енергиите, които ще приеме по това време, се равняват на енергиите, които би приел, ако се излага цял ден на слънцето. Даже и в облачно време може да излизате преди изгряването на слънцето и да концентрирате мисълта си в посока на изгряващото слънце. Облаците пречат само да видите слънцето, но неговите жизнени енергии минават и през тях. Никаква външна сила не е в състояние да противодейства на слънчевите енергии.

Ето защо на всички анемични и слаби хора, препоръчвам при всяко време да излизат вън, половин час преди изгрева на слънцето, да възприемат ранните слънчеви енергии и после да отидат на работа. Колкото по-разумна е работата им, толкова по-голяма полза ще имат от приетата енергия. Зората дава на човека такава енергия, каквато никоя друга сила не е в състояние да му даде. И Псалмопевецът казва: "Господи, ще те потърся на ранина". Светлината, която няма никакъв образ, е по-силна от тази, която има образ.

Казвам: иска ли човек да успява в живота си, всеки ден той трябва да посреща изгрева на трите слънца, да се свързва с техните сили. Изток представя Правдата, която трябва да царува в човека. Запад е точка на приложението. Там се прилага Правдата. Север е зенитът, дето Истината изгрява. Юг е точка на приложение. Тя се казва точка на доброто, в която Истината се прилага. Щом мине през тези четири точки, човек си дава отчет за всичко направено през деня. На другия ден той отново отива да посреща слънцето, да възприема и прилага.

И тъй, три изтока са важни за човека. Първият изток е изгревът на физическото слънце. Вторият изток е, когато Слънцето се намира в зенита си. Третият изток е среднощ. Последният третият изток е на Доброто. Иска ли човек да заякне в Доброто, той трябва да посреща този изток. Трите изтока образуват един триъгълник. Изток на физическото слънце представя Правдата. Изток на обедното слънце представя Истината. Изток на вечерното слънце представя доброто. Човек трябва да направи връзка с трите изтока. С други думи казано: човек трябва да направи връзка със своите мисли, чувства и постъпки. При това мислите, чувствата и постъпките му трябва да бъдат хармонични. Обаче, хармоничните мисли, чувства и постъпки са резултат на нещо. Ако човек не посреща изгрева на физическото слънце, той не може да бъде здрав. Този закон е познат не само на хората, но и на всички живи същества. Ако човек не посреща изгрева на духовното слънце, връзката между чувствата му ще бъде разкъсана. И най-после, ако човек не посреща изгрева на Божественото слънце, мислите му ще бъдат разпокъсани. Такъв човек непременно ще боледува по единствената причина, че го мързи да става рано и се излежава, чака други да му донесат благата. Не, всеки трябва сам да си получи благото на деня.

И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне изгрева на духовното и Божественото Слънца. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им.

Свърже ли се човек със Слънцето на физическия свят, едновременно с това той се свързва с още две слънца - със Слънцето на духовния и със Слънцето на Божествения свят. Значи, три слънца съществуват. Физическото слънце изгрява от изток, духовното от запад, а Божественото - от зенита, т.е. отгоре, от север. Физическото слънце се движи в граници от изток към север. Духовното слънце се движи в граници от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце.

И тъй, приемайте светлината, въздуха, водата и храната съзнателно и с любов, за да се ползвате от тях, да имате добри резултати. Приемате ли ги само като механични блага, вие ще имате слаби резултати.

Човек може да се ползва от Слънцето само тогава, когато има отношение към него.

Който не може да концентрира мисълта си, колкото и да гледа Слънцето, почти нищо няма да постигне.

Когато човек наблюдава изгрева на Слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля да прави. Ако в този момент човек замисля да посади някаква семка, той ще се ползва от това. Обаче ако Слънцето го завари в момент, когато нищо не замисля, той губи. Защо? - Слънцето не му съдейства.