Jump to content

Recommended Posts

СТРАХ И СМЕЛОСТ

Спомени на ученици

През 1922-23 г. като офицер, Никола Гръблев бил на служба в Дели- Орман. Един ден, като си дошъл през зимата в София, разказал на Учителя, че Дунав е замръзнал и понеже зимата била много люта, от Румъния, от Карпатите били преминали в България много вълци, едри като магарета. Тогава Учителят му казал:
 
- Ето ти един случай да провериш и докажеш смелостта си. Ще излезеш нощно време, по 12 часа, без никакво оръжие, и ще отидеш там, където знаеш, че има вълци.
Гръблев отговорил:
 
- Учителю, ама страшно е. Ако ме нападнат?
Учителят му казал:
 
- Щом аз те пращам, няма да те нападнат, стига да си достатъчно смел, да не се уплашиш. Ще минеш посред вълците и нищо няма да ти направят.
Гръблев разказва:
Аз приех задачата, която Учителят ми даде, въпреки че само като си помислех за нейното изпълнение, сърцето ми почваше лудо да бие. Една бурна нощ реших да я изпълня. Отидох при моя началник, като полкът се намираше на известно разстояние от пункта, който беше поверен на мене. Трябваше от пункта на началника да отида в моя пункт. Това аз реших да направя през нощта, за да изпълня задачата си. Началникът и жена му ме убеждаваха да остана да спя у тях, защото рискувам да бъда разкъсан от вълците. Аз упорито настоявах на своето и казах, че тази нощ ще тръгна за моя пункт. В 12 ч. през нощта, когато вън беше страшна буря и виелица от сняг, аз се качих на коня си и се упътих към селото, където беше моят пункт. Между тези два пункта се намираше едно село, през което трябваше да мина, а около това село имаше много вълци. Бурята беше толкова силна, че пътят, който друг път вземах за един час, сега с коня го взех за няколко часа. Когато наближавах селото, през което трябваше да мина, отдалече забелязах глутница от 10-15 вълка, които идваха право срещу мене. Но преди да тръгна, аз бях си направил дълга молитва и бях казал всички окултни формули, които знаех, и по такъв начин всякакъв страх беше изчезнал от моето сърце. Когато видях вълците насреща си, аз не се уплаших. Конят се дръпна назад, но аз го пришпорих, той тръгна напред и в този момент вълците се нахвърлиха върху коня и мене. За почуда, устите на вълците бяха затворени и само мушкаха с муцуните си коня по корема, по врата, а също скачаха и върху мене, но нищо повече не ни направиха. Конят в галоп ги замина и те останаха зад нас. А затворят ли се челюстите на вълците, и да срещнат човек, те не могат да ги отворят и да го нападнат.
Ние влязохме в селото и аз се поколебах дали да продължа пътя си по-нататък. Дойде ми на ум да остана да пренощувам в селото, в стаята на селския наместник. Дръпнах юздите на коня да го отправя към общината, но конят упорито извиваше глава да върви на другата страна, където беше нашият път, който водеше за моя пункт. Оставих го свободен като му казах:
 
- Ти си по-умен, ти ме води по-нататък!
Конят пое пътя. Рано сутринта се озовахме в селото живи и здрави.
През същата тази нощ пътувал един войник с кон, въоръжен със сабя и пушка. Вълците го нападнали, той извадил сабята и убил с нея няколко вълка, като по този начин отбил атаката им. Но в бързината не избърсал сабята си и както била мокра от кръвта, я турил в ножницата. Мократа сабя замръзнала в канията. Когато втори път го нападнали вълците същата нощ, той не могъл да извади сабята и бил разкъсан и изяден.
Друг случай:
Една нощ от моя пункт трябваше да отида до друг, за да проверя как са постовете. Като излизах, войниците, които бяха на пост, ми казаха:
 
- Господин капитан, не отивайте до другия пункт, защото около нас има много вълци и ще Ви разкъсат.
Но аз им отговорих:
 
- Приберете се в заставата и не мислете за мен, аз ще отида до другия пункт.
Войниците се прибраха и аз тръгнах пеш през снега. Не бях изминал още стотина крачки, насреща ми - цяла глутница вълци. В този момент аз имах чувството, като че ли срещам близки приятели и искам да ги разце- лувам. Така минах невредим през глутницата, без даже да се обърне един вълк да ме погледне или засегне. Стигнах благополучно и невредим в другия пункт. Имам и други такива опитности за срещи с вълци, но тези са достатъчни да илюстрират как работи Божественото.

записал: Д-р Стефан Кадиев

ЗАПИСКИ ОТ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките си с Любовта. И страхът всякога е признак на слабост. Страхливият е крайно слаб. Всички същества, които се боят, губят от своята сила. Те са слаби. А всички същества, които престанат да се страхуват, те заякват. Ти не можеш да станеш силен човек, докато не се освободиш от страха в душата си. Не само да се освободиш от страха, но ако ти не можеш да внесеш Любовта или да се свържеш с Любовта, силен човек не можеш да станеш. Защото Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства. Любовта е храна за душата.
Смелите хора имат силни трептения. Някой човек може да е слаб телесно, но понеже неговият ум действа, неприятелят се плаши.
Страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на Природата. Страхът се е появил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е появил като естествено последствие от това нарушение. Човек започнал да се плаши от последствията на греха.
Какво има да се плашиш там, гдето е Бог! Страхът винаги произтича от дявола.
Хората най-много от страх остаряват.
Много болести се явяват от страх.
Ние, съвременните хора, мязаме на хората от онзи анекдот: Отива чумата в Багдад, среща я един пътник и пита: "Къде отиваш?" - "Отивам в Багдад да взема 1 000 души." Връща се тя и той пак я пита: "Колко души измряха?" - "9 000." - "Защо не ми каза истината? Защо ме излъга преди?" - "Не - казала тя - аз взех само 1 000, другите 8 000 умряха от страх."
Та в света има само едно нещастие, другите 8 000 са от страх. Ти си богат човек и пак те е страх, ти си учен човек и пак те е страх; ти си религиозен човек и пак се съмняваш в своите убеждения.
Не бива да се страхувате, защото колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви дойде.
Това, от което те е страх, ще дойде.
Това, което обичаш и желаеш, ще дойде.
Ако се страхуваш от нещо, повтаряй в себе си думата "безстрашие". Поставяй срещу отрицателното нещо положително и върви напред.
Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта.
Да се освободите от всички форми на страха, значи да се освободите от материалните идеи и да приемете ония мощни, велики идеи, които крепят човешкия дух.
Най-първо ще се освободите от човешкия страх, не от Божествения страх. Вие искате да се освободите от Божествения страх. Като се усилва Божественият страх, усилва се милосърдието; а при усилване на човешкия страх, усилва се жестокосърдечието. Милосърдието е Божествена сила. Който е милосърден, той е силен. А ако си жестокосърдечен, ще те сполетят най-големите нещастия.
Докато държиш страха вън от себе си, той е на място. Щом го пуснеш вътре, той не е на мястото си. Външният страх се превръща в благоразумие. Вътрешният страх ограничава човека. Казано е в Писанието: Страхливият няма да наследи Царството Божие.
Страхът е едно негативно качество на нисшия ум. Страхливият да възприема и да се облива с портокаловия цвят като средство за балансиране на силите. С този цвят той може да се лекува.
Страхът показва, че има същества в тебе, които ги е страх. Страхът естествено възниква, той показва, че минаваш през област, дето има опасности. Страхът е предпазно средство.
Прави умствени маневри срещу това, от което най-много те е страх. Ще си представите мислено, че някой ви обижда. Вие сега ще се стараете да не се разгневите. Ако не можете да правите тия маневри мислено, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите.
Ние трябва да сме смели, дори от смъртта не трябва да се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето как седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови за най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: "Бийте!" Може би да сме деликатни и крехки, но те като бият, питат ли те дали си деликатен или слаб?
Така като разсъждавате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора, затова, преди всичко, ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим. Както се казва: "Господ ме наказа, но на смърт не ме остави".
Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е вече назряла и вие трябва да платите и изплатите - не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Гледайте на живота весело, а не мрачно.
"Без страх и без тъмнина!" Напишете си този израз ясно, четливо, без никакви коментари по него.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...