Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1918_11_03 Призваните3 ноември 1918 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 02 януари 2011 - 16:06

Аудио - чете Нели Недялкова

Призванитѣ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата"Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.III
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2008 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание


От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

Призваните



„И начнаха всичките, като на един ум, да се отричат".
От Лука 14: 18-20


Като четете 14-a глава от Лука, виждате в нея само извадки от една дълга беседа, в която Христос е развивал общи принципи за човечеството. Казва се там, че някой си человек направил голяма вечеря и поканил мнозина. Говори се за поканени на вечеря. Думите покана и култура имат нещо общо. Под култура се разбира материалното и духовно развитие на един народ; всяко нововъведение също е култура; всяко излизане от едно състояние в друго е пак култура. Думата поканен подразбира излизане на човека от обикновеното му положение, за да влезе в необикновено положение.

Наистина, за да бъдеш поканен на голяма вечеря, ти трябва да излезеш от всекидневното си състояние и да влезеш в ново, празнично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първият се отрекъл под предлог, че отива да прегледа нивата си; вторият се отрекъл, за да опита петте чифта волове, които купил, а третият, защото се оженил. Тримата, които се отрекли от поканата, представляват три категории хора, които не приемат новата култура: първата категория хора се отказват, защото отиват на нивата си; втората категория се отказват, защото отиват да опитат воловете си, а третата, защото отиват да се женят. Трите категории хора, които се отрекли от културата на Христа, могат да се уподобят на семето, което е паднало в неблагоприятна условия. Първата категория хора е семето, паднало на пътя; втората категория – семето, паднало между тръните, а третата – семето, паднало на камък.

На мнозина Христос предложи нов път, нова култура, покани ги към нов живот, но всички се отказаха. Те предпочетоха да се занимават с нивите си, да завладяват земи, да разширяват границите си. Евреите бяха първата категория хора, които се отрекоха под предлог, че трябва да обработват нивите си. Те казаха на Христа: “Не сме съгласни с твоето еретическо учение.” След това Го разпнаха. Христос посочи новия път и на латинската раса, която се занимаваше с петте чифта волове, но и тя се отказа. В края на краищата, тя създаде инквизицията в името на Христа. Историята казва, че петдесет милиона хора са пострадали от инквизицията. Третата категория хора са съвременните, които се женят и се отказват от новата култура. Те казват: “Защо ни трябва нова култура, нов живот? Докато има какво да ядем и да пием, ще ядем, ще пием и ще се веселим с жените си и със своите деца.” – Това не е особена философия. Така е казал и Соломон, който имал триста жени и шестстотин наложници. След като опита всички блага на земния живот, Соломон каза: "Суета на суетите, всичко е суета!" Днес и вярващи, и безверници цитират мисълта, която Соломон някога казал, като имат предвид и физическия, и духовния живот. Не е така. Соломон извадил това заключение, след като опитал всички преходни блага на земята. Ти, който вадиш същото заключение, изпитал ли си суетата на всички блага? Ако не си ги изпитал, нямаш право да говориш така. Ако пък вадиш заключение от твоя личен живот, от глупостите, които ти си вършил, те не могат да се подведат под общ знаменател, от тях не може да се създаде философия на Живота.

Какво представлява нивата, която хората обработват? Това е човешкото тяло. Младата мома се оглежда по няколко пъти на ден в огледалото, доволна е от себе си, не иска да се жени. Защо? Не иска да стане майка, да ражда деца – нивичката си гледа. Момъкът се разхожда свободно по улиците, вдига и слага бастона си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи. Така постъпват онези, които служат само на своята нива, били те млади или стари. И старата баба казва, че младите вършат глупости. Не е глупаво това, което вършат младите. Не всички млади са глупави, и не всички стари са умни. Мътни ли са малките рекички, които излизат от големия извор? Първоначално всички реки са чисти, но като текат дълго време и минават през земните пластове, те събират утайки в себе си, които ги правят мътни. Значи, всички млади хора, като рекичките, са бистри и чисти. Като минат дългия път на живота си, те остаряват, т.е. стават мътни. Старостта не е лошо нещо; тя подразбира движение напред. Обаче, какво може да се очаква от онези млади хора, които по няколко пъти на ден се обличат и събличат, обуват едни обувки, събуват ги и пак обуват други, по-нови и по-модерни? Нищо не може да се очаква от тях. Те стоят пред огледалото, само се оглеждат и ако ги поканите на голяма вечеря, отричат се. Защо се отричат? Занимават се с нивата си. След това тези хора ще се препоръчват за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не им вярвайте, те мислят само за нови дрехи и обувки, за къщи и имоти. Такива патриоти има днес по целия свят, във всички държави. Те говорят за величието на своето отечество, а, всъщност, за своето величие работят.

Втората категория хора са тези, които се отрекоха от вечерята, за да опитат петте чифта волове. Петте чифта волове са петте сетива на човека. Това са хора на удоволствията. Животът е търговия за тях. Те поставят на първо място парите. Техният девиз в живота е парата. И те казват, както Петко Славейков, в една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; без тебе в ада, с тебе в рая." Те постъпват така, както им е приятно. Дето и да влезете – в гостилница, в театър, на концерт, те са на първо място. Дето има удоволствия и веселби, те са първи. Те опитват своите пет чифта волове, т.е. всичко онова, което възприемат чрез петте сетива. Ако им кажете нещо за Христовото учение, за новата култура, те ще ви отговорят: “Това не е важно сега. В днешния свят са важни петте чифта волове.” Според тях, който излиза вън от рамките на петте сетива и вярва в друго нещо, той е глупав, смахнат, некултурен човек. Тези хора ще ги видите във всички кафенета и бирарии, с пълни чаши пред тях, скръстили крака, разправят за смисъла на Живота. Къде е смисълът на Живота? На нивата, пред петте чифта волове, да ги опитваш как работят. Аз нямам нищо против тези, които служат на нивата; нямам нищо и против тези, които въртят търговия със своите пет чифта волове, но казвам, че който жертва Висшето за нисшето, не разбира смисъла на Живота.

Всеки трябва да си зададе въпроса какъв е смисълът на неговия живот. Като расте, детето проявява интерес към своя растеж. То постоянно се мери, сравнява се с това, с онова дете, да види колко е израснало. Момиченцето иска да стане голямо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дъга, устни червени и малко дебелички. И това се постига. Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радват й се и околните. Момченцето пък иска да стане като баща си, да му пораснат мустаци и брада, да стане силен. Като порасне, става красив, левент момък, обръща внимание на момите. Дохожда ден, когато момата и момъкът губят младостта си, косите им започват да побеляват, докато най-после дойде старостта, те се прегърбват и казват на младите: “Синко, свърши се вече нашият живот. Суета на суетите, всичко е суета!” Това са хората, които са опитвали своите пет чифта волове. Те са се движили само около петте си сетива. Питам тези хора: вие опитахте ли как се оре с петте чифта волове? – “Опитахме, орахме с тях.” – Щом сте орали вече, ще знаете, че има нещо по-високо от орането. Към него трябва да се стремите.

Сега пристъпвам към третата категория хора, към онези, които мислят само за себе си, които искат да заемат високо обществено положение. Ако им говорите за Христовото учение, те веднага ще ви питат какво общо има това учение с тяхното обществено положение? Те са женени вече. Какво отношение има Христовото учение към семейството? "Имайте ни отречени."

От две хиляди години насам Христос кани всички хора, всички народи на голяма вечеря, да им обясни принципите на Великия живот, но те и до днес се отричат. Какво ги очаква, като се отрекат? Къде остана еврейският народ? Къде остана великата Римска империя? И сегашните народи минават през голяма криза. Едва сега се явява мисълта, че спасението на човечеството се крие в обединяването на всички народи, които трябва да заживеят като братя. Едва сега започва да се възприема идеята, че човек не живее само на земята. Значи, хората започват да разглеждат и своя живот, както този на растенията: живот на корените, т.е. низш, земен, материален живот, и живот на клоните – висш, духовен. Земният живот отива към центъра на земята, а духовният – към центъра на Слънцето. Жителите на земята, които живеят в корените на Живота, имат едно разбиране за Живота. Жителите на Духовния свят, които живеят в клоните, имат диаметрално противоположно разбиране за Живота. Обаче, Животът не се ограничава само в корените и клоните. Има и друг Живот: на цветовете и на плодовете. Като дойдете до Живота на плода, може вече да се говори за процеса на узряването.

Христос говори на учениците си с притчи, за да им обясни причините, задето хората не могат още да влязат в Царството Божие. Причините се крият в това, че вниманието на хората се привлича от нивите, от воловете им и от службите, с които се занимават. Нивата си е нива, воловете – волове, службата – служба. Обаче, хората не могат да си представят как ще влязат в Царството Божие с нивата, с воловете и със службата си. Как ще отидете на гости при своя приятел, който живее на няколко километра от вас? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до къщата на приятеля си, ще спрете колата. Веднага ще излязат да ви посрещнат. Ще вкарате колата в двора, ще разпрегнете коня да влезе в обора, а вие ще се качите горе. Ще свалите горната си дреха вън и така ще влезете в стаята, при своя приятел. Колата, конят и багажът ви са нивата и воловете, които ви спъват да влезете в Царството Божие. Горната дреха е службата, която временно изпълнявате. Ще свалите службата си, ще я оставите вън и така ще влезете в дома на своя приятел, т.е. в Царството Божие. Не прави ли същото и съдията? Когато разглежда някакъв процес, той облича връхна, съдийска дреха. След прочитане на присъдата, съблича дрехата си и остава с обикновената си дреха, като обикновен човек. Докато е на бойното поле, войникът плаши неприятеля си. Щом свали пушката и ножа си, той стана обикновен човек. Култура ли е това?

Като умира, човек оставя нивата, воловете, жена си и децата си, и сам заминава за другия свят. Къде остава културата на човека? Всичко, което го е правило културен, необикновен, оставя на земята, а той тръгва само с онова, с което някога е дошъл. Каква култура имаха евреите, които изгубиха земята си и станаха роби на египтяните? Ще кажете, че египтяните били жестоки, избивали еврейските младенци. Не правят ли същото и сегашните народи? Не прави ли същото всеки човек? Вие избивате благородното и възвишеното в себе си и минавате за културни. Да убиеш Божественото в себе си, значи, да убиваш Божиите чада. Какво ще кажете за онези, които се отрекоха да присъстват на богатата вечеря? Готови ли са те за новата култура? Не са готови.

Разгневи се стопанинът и рече на раба си: "Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тук сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите." Тези хора се отзоваха на поканата. Те са носители на бъдещата култура. Кои са клосни? Които не крадат и не пипат чуждото. Кои са хроми? Които не вършат престъпления. Кои са слепи? Които нямат алчност. Алчният гледа жадно към парите, счита ги за необходима разменна величина, а не вижда Царството Божие, което носи истинското богатство. За тях парите и въглищата имат еднаква цена. Ценни са, наистина, само когато се впрегнат в разумна работа. Онзи, на когого ръцете са вързани за злото, сърцето му е развързано и отворено за Любовта. Той минава между клосните. Който не завижда и не върши зло, той е хром.

И рече господарят на раба си: "Никой от онез призваните человеци няма да вкуси от вечерята ми." Кои са истинските призвани? Сиромасите, клосните, хромите и слепите. Те се отзоваха на поканата. Външно те са грозни, груби, но ще дойде ден, когато и те ще проявят своята красота в добри дела и велики подвизи. Хората ще ги обичат за делата им, както богатите – за парите. По-добре е да те обичат за делата, отколкото за парите и за външната ти красота. Кое е по-добре: да бъдеш външно красив, както слънчевата светлина, която през деня осветява всичко, а вечер залязва, или да бъдеш вътрешно красив, огрян от Божествената светлина. Първата красота наричаме физическа, а втората – душевна. Първата се изявява през деня, когато и без нея е навсякъде светло; втората се изявява вечер и осветява пътя на страдащи и измъчени, на угнетени и заблудили се в пътя. Затова е казано, че красивите неща растат в тъмнина. Давид казва: „Скрий ме под крилата си." Българите, които вярват в уроки, не позволяват на младите и красиви моми да излизат през деня, да не ги урочасат. Какво са уроките? Лошите човешки мисли и желания. Те крият убийствена сила в себе си. В някои случаи те са по-страшни от топовете и оръдията. Книгата на някой писател, пълна с изопачени мисли и чувства, внася отрова в умовете и сърцата на ред поколения, докато оръдията са опасни временно, докато продължава войната.

Християнството иде да спаси човечеството от лошите и изопачени мисли и желания, напластени в съзнанието на хората от хиляди години. Ще кажете, че Християнството е ново учение, от две хиляди години. Не е ново това учение. То е минало през три епохи: първата датира от създаването на първия човек по образ и подобие на Бога. Той и до днес още живее в рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст и, за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая. Той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството.

Съвременният човек има специфично разбиране за християнството. Отношението на някои религиозни към християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния към някоя скъпа, добре подвързана книга. Той разглежда книгата, изследва подвързията й, от каква кожа е, къде е правена, как се казва печатаря, които я печатал. Като направи тези изследвания, той разправя на своите познати, че видял една хубава книга, със скъпа подвързия. И това е важно, но, преди всичко, той трябва да знае съдържанието на книгата и да се ползва от нея. Християнството е ценна книга, с хубава подвързия, която ползва човека, само когато я отвори и чете. Там всеки намира методи и закони, по които може да живее правилно. Остане ли затворена, тази книга няма смисъл. То е все едно лекарят да разполага с ценно лекарство, което дава Живот на хората, без да може да се използва. Всички гледат шишето с лекарството отвън, обръщат го оттук-оттам, но никой не може да го отвори. Ако счупят шишето, лекарството ще се излее. Какъв смисъл имат книгата и шишето, щом не могат да се използват? Колкото и да се възхищавате от техните външни качества, те нищо не допринасят. Има друга книга, по-ценна от тази, на която описвате качествата – тя е човешката душа. В нея са написани тайните, скрити в Битието, от създаването на света до края на века.

Като се каже нещо за душата, някои се питат, дали съществува тя, или не. Малцина отварят и четат тази книга. Един гръцки философ казва: „Познай себе си". Тази мисъл крие в себе си учението за душата. Да познае човек себе си, това значи, да отвори книгата на своята душа и да чете. Там той ще намери тайните на Битието. Светото Писание съдържа по-малко тайни от това, което Бог е написал в човешката душа. Четете написаното във вашата душа, да видите как са живели всички живи същества, всички Ангели. Само така светът ще оживее и ще се отвори пред вас. Може ли човек да влезе във връзка с Ангелите? Може. Аз правя това всеки ден. Ще кажете, че това е невъзможно. Опитайте и ще се убедите, че е възможно да се разговаряте с Ангелите. Колко Ангели хлопат на човешките сърца! Вместо да отварят сърцата си за тях, те казват: "Имай ме отречен." Едни се отказват да ги приемат, под предлог че отиват на нивата си; други, че опитват петте си чифта волове, а трети, че отиват да се женят. И Соломон беше прибрал в двореца си деветстотин жени, но това не е женитба.

Съвременният мъж се разделя от своята жена и се жени за разведена. Същото прави и жената. След това те минават за културни хора. Каква култура има в живота на разведените мъже и жени? Да се разведеш с този, с когото Бог те е съчетал, и да се свържеш с чужд мъж, или чужда жена, това не е истинска култура. Като се натъкват на мъчнотии, хората казват, че животът е борба, следователно, те трябва да се борят. Да се бори агнето с вълка, има смисъл. Но какъв смисъл има да се борят две сестри, или двама братя в един дом? Да се бият хората, когато служат на различни богове, има смисъл; но трябва ли да се бият, когато служат на един и същ Бог?

Стопанинът на къщата, за когото говори Христос, поканил много хора на вечерята, но те се отказали. Казва се, че тези хора не са готови за новата култура. Те се занимават с преходни, временни неща, които отклоняват вниманието им от истинското предназначение на човека. На бубата е позволено да се занимава с тялото си само четиридесет дена. След това тя се отказва от него и се превръща в пашкул. После се отказва и от пашкула и се превръща в пеперуда. Тялото, на което човек отдава голямо внимание, не е най-същественото, нито най-възвишеното нещо в Живота. То трябва да се преобрази, да се усъвършенства. Павел казва: „Има тяло естествено, има и тяло духовно". Естественото тяло е това, което не издържа на болестите. Наричат го още физическо тяло. Ето, испанската болест показва колко е устойчиво то. Като му направят няколко инжекции, или издържа, или не издържа. За предпочитане е човек да бъде буден, да не се поддава на микробите. Тогава те ще изядат само непотребното в организма, след което той ще парализира действието им със своята мисъл и воля. Има нещо по-опасно от микробите, това е човешката омраза.

Христос кани днес всички хора на голяма вечеря. Това е Новият живот, за който сте призвани. Опитайте го, да видите какво благо носи той за човешките души. Който приеме поканата и се отзове чистосърдечно, очите му ще се отворят и ще прогледа. Ще види Ангелите, които слизат и възлизат, ще се свърже с тях и ще започне да се учи на Новото знание. Каквото научи, ще го предаде на своите по-малки братя. Това е истинското Знание. Който го придобие, ще бъде полезен и за себе си, и за своите ближни. Той разполага със Знанието си при всички условия. То става негова плът и кръв. Какво знание носи магарето или конят, ако го натоварите със свещените книги на цялото човечество? Учено ли е това магаре? То реве, дето трябва и не трябва, не подозира какви книги носи на гърба си. Стремете се към онова Знание, което можете да занесете със себе си и на онзи свят, а не към такова, което пречупва гръбнака ви.

Третата категория хора, които отказали да присъстват на вечерята, са онези, които отиват да се женят. Те са подобни на родолюбците, които обичат отечеството си, но гледат да го използват, да заемат големи служби. Истински родолюбец е този, който жертва всичко свое за отечеството си. Той трябва да бъде образец, достоен пример за подражаване. Който се жертва за ближния си, за отечеството си, за една възвишена идея, той не умира. В негово име възкръсват всички хора, всички народи. Великите хора са душата на народите.

Един ден всички народи ще възкръснат, а с тях заедно и цялата бяла раса. Тогава ще дойде Христос. Следователно, слизането на Христа на земята ще се ознаменува с придобиване свобода на народите. Всеки народ, който се опитва да ограничи друг, като отнеме свободата му, се лишава от Божието благословение. Не мислете, че сте нещо отделно от Цялото. Ако се отречете от поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате воловете си или се жените, това ни най-малко не ви спасява. Това не ви освобождава от задължението към Цялото. Животът на всеки човек трябва да се влее в Живота на Цялото, и всички заедно да образувате бъдещата велика сграда.

Желая, всички българи да са от слепите, призвани от Христа на вечерята. За кои слепи говори Христос? За онези, на които очите са затворени за злото, а отворени за Доброто и възвишеното. Българинът обича нивицата си, но на всеки човек е дадено толкова, колкото му трябва. Вземе ли повече от определеното, лесно ще го изгуби. Всеки има право да обработва земята, но не да я обсебва. Това изисква и Бог от нас. Това изисква Любовта.

Какво представлява Любовта? Някои употребяват думата Любов вместо обич и обратно, а те се различават. Любовта е творческа сила, която дава Живот. Обичта гради върху това, което Любовта твори. Изобщо, Любовта дава, Обичта взема.

При един индуски учител дошъл един ученик, да пита какво нещо е Любовта. Учителят мълчал, нищо не отговорил. Ученикът го посещавал пет дни наред, задавал му същия въпрос, но той пак мълчал. На шестия ден ученикът настоял пред учителя, да му каже нещо по зададения въпрос, но, вместо отговор, учителят го хванал за ръка и го повел по направление към реката Ганг. След това го потопил във водата и така го държал пет минути. Ученикът ритал, искал да се освободи от здравата ръка на учителя, но не могъл. Най-после учителят го извадил от водата и го запитал:

– Какво усети, когато беше във водата?

– Голямо вътрешно напрежение и нужда от въздух.

Учителят му отговорил:

– Когато почувстваш такава вътрешна нужда от Любовта, тогава ще разбереш какво представлява тя. Както при отварянето на устата дишаш, така при отваряне на душата ще любиш.

Сегашната християнска култура, като индуския учител, е хванала здраво европейските народи и ги пуска във водата. Пет години вече, откак те ритат във водата, искат да се освободят. Христос ги пита: "Какво усещате? Как се чувствате?" – "Имаме нужда от свобода." Всички народи ще бъдат свободни, когато се обърнат към Бога, когато се възлюбят едни други. Любовта прави човека свободен. Откажете се от егоизма, от мисълта какво ще стане с вас. Изпълнявайте волята на Онзи, Който живее във вас. Христос казва: "Не търся слава от человеците, но от Бога." Човек е част от Божествения организъм. Щом целият организъм е здрав, и частите му ще бъдат здрави.

Какво ще стане с България? От вас зависи да бъде тя добре, или зле. Когато всички българи живеят в хармония с Цялото, техният живот ще бъде хармоничен. Още от създаването на света Бог е начертал границите на България, предвидил е каква форма на управление да има. Един ден този план ще се приложи. Това е предвидено, както за България, така и за всички народи, за всички хора поотделно. Като се върнете по домовете си, всеки от вас да влезе в скришната си стаичка, да отвори библиотеката си, да види какво е писано за вас, каква е програмата, която трябва да изпълните.

Мина вече страшното, на края сте. Сега идат блажени дни – на Възкресение и подмладяване. Всички ще бъдете млади, на тридесет и три години. Ще живеете на земята, колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близките и приятелите си, ще им кажете, че заминавате за онзи свят. Ще се сбогувате с тях и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, няма да плачат за вас, защото знаят къде отивате. За да заминавате за онзи свят по свобода и да се връщате по свобода, трябва да се откажете от омразата, от ревността, завистта, от всички дребнавости. Че някой ви обрал, това да не ви смущава. Вашето е всякога ваше, никой не може да ви го вземе. И да го вземе, ще го получите назад.

Желая, всички да се запознаете лично с Христа. Как ще дойде Христос на земята, къде ще Го срещнете, не е важно. Мислете, както искате. Очаквайте Го, както разбирате. Ако сте православен, ще Го очаквате да слезе от небето, придружен с Ангели, които ще затръбят на цял свят, че Христос иде. Ако сте теософ, ще чакате да се роди някъде Христос и да расте, да се развива, докато тръгне между народите да проповядва. Ако сте окултист, ще вярвате, че Христос ще се явява тук и там, между всички народи. Явяването Му ще се познава по големите пертурбации, които ще стават в целия свят. Христос хлопа на всяка врата и кани хората на голяма вечеря. На чия врата се хлопа? На вратата на онзи, който има воля и готовност да приеме поканата. Радвайте се, че сте от призваните. Не се съмнявайте в Истината. Отдето и да иде, тя е една и съща, неизменна. За да я възприемете, трябва да се освободите от външното гледане на нещата. Материалният свят има отношение към формите на нещата, а Духовният и Божественият разглеждат тяхното съдържание и смисъл. Ето защо, не се спирайте само на формите, но минавайте и към съдържанието им.

Какво каза дяволът на Христа, като Го изведе на планината? – „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства, които виждаш там долу." Христос му отговори: „Махни се, сатано, казано е само на Бога да се покланяш и на Него да служиш." Христос не прави договори с дявола. Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадат. Човек е дошъл на земята не да става цар, но да служи на Бога с Любов. Той трябва да бъде доволен от положението си и да не се стреми към богатство и слава, които ще го провалят. Ще ви срещне някой и ще ви пита, православен ли си, евангелист ли си или католик. Това не трябва да ви занимава. Всеки да каже в себе си: "Аз познавам един Бог, Който обича всички, лекува всички и дава Живот, храна и вода на всички." Навсякъде е Той, навсякъде чуваме гласа Му. Някои чуват гласа Му и не се съмняват в Него, а други Го чуват и се съмняват. Тази е разликата между вярващи и невярващи. Ще кажете, че някой си се представял за Христос. Ако този човек живее по законите на Любовта, на Мъдростта, на Правдата, на Добродетелта, той е Христос. Така всички хора могат да бъдат като Христа. Има ли нещо невъзможно в това? И Христос казва за себе си: "Аз и Отец ми едно сме." Който живее като Бога, той е едно с Него. При това положение, Христовият Дух ще живее във всички хора: един в многото, и многото в един.

Ще кажете, че има тайни, скрити неща в човешкия живот. Има тайни в Живота, но това не значи, че са нечисти. Животът на Небето и под Небето е пълен с тайни. Природата е пълна с тайни. Сам(ият) човек, неговото тяло е велика тайна. Който е възлюбил Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до тайните на Природата, както и на своя организъм. В този смисъл, свято нещо е човешкото тяло. Пристъпвайте към него с благоговение и святост. Силите, необходими за развитието на човека, са скрити в самия него, а условията за проявата им са вън някъде. Във влагата, във водата се крие Божественият живот, в топлината – Любовта, а в светлината – Истината. Ползвайте се от тези условия, за да растете и да се развивате. – "Искаме да бъдем радостни и весели." – И това е възможно. Как? Като отворите сърцата си за Светлината и Топлината на Божията Любов.

Един факир в Индия прекарал трийсет години в неподвижно състояние, с желание да разреши смисъла на Живота. По цели дни той седял неподвижен като дърво. Птичките даже правели гнездата си върху неговата глава. Един ден една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, в която оставила детето си. Спокойна, че детето й се намира под зоркото око на факира, тя отишла на работа. След малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвела да ухапе детето. Факирът си задал въпроса, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижите на Бога. Той си казал: "Бог създаде и детето, и кобрата. Той сам мисли за него. При това, не зная какво да направя, за да изпълня Волята Божия." Като разсъждавал така, той не се подвижил и оставил на Бога, сам да разреши въпроса. Кобрата ухапала детето, и то умряло. Факирът си казал: "Такава е била Волята Божия." Напразно прекарал той трийсет години в размишление – не разбрал смисъла на Живота. Като заминал за онзи свят, Бог го извикал да го пита защо не спасил детето на вдовицата.

– Не знаех, каква е Твоята Воля – да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти сам да запазиш детето.

Бог му отговорил:

– Моята Воля е да остане детето живо, затова ти трябваше да се подвижиш и да убиеш кобрата. Защо размишляваше толкова години, щом не можа да разрешиш този въпрос? За наказание, ще те изпратя пак на земята, да прекараш още хиляда години в мъчнотии, да познаваш каква е моята воля и да я изпълняваш.

Много хора и до днес още седят като този факир, неподвижни и в размишление върху целта и смисъла на Живота, но нищо не са разрешили. До тях се приближават приятелите им, преследвани от кобри, но те не се подвижват, не искат да вдигнат ръка, да убият кобрата. Те си казват: "Бог е направил и човека, и кобрата; ако трябва, Той сам ще спаси човека." Кобрата представлява лъжливия човешки живот, резултат на неговия изопачен ум и на неговото сърце. Кобрата държи ума и сърцето на човека сковани. Ще кажете, че светът е такъв. Не е такъв светът. Напротив, светът е разумен, основан на ред и порядък. За да видите какво, всъщност, е светът, трябва да имате свободен билет да го обиколите. Само така ще имате ясна представа за него. Но само онзи може да се ползва от такъв билет, който е готов да учи и да работи с Любов. Светът се нуждае от велики хора, от герои, ранени не в гърба, при отстъпление и бягство, но в гърдите, ранени при настъпление.

Иде Божият Дух в света да работи и да подтикне всички хора към работа. Свършиха се вече онези времена на спокойствие и почивка. Днес от всички се иска работа. Всички хора са на парила. Да мисли човек само за сън и почивка, това е леност, резултат на неговата инертност. Един човек страдал от голяма леност и не знаел как да си помогне. Той се обърнал към един опитен американски лекар, да му помогне по някакъв начин. Лекарят го завел в лабораторията си и го поставил под действието на електрически токове. Болният започнал да вика, да тропа с крака, да маха с ръце. – "Няма нищо опасно, – спокойно отговорил лекарят – това са гимнастически упражнения, които ще ви помогнат да се излекувате."

Човешкият живот се нуждае от здрава основа, каквато Бог първоначално е поставил. Прилагайте Истината и Любовта в живота си. Ако видите, че брат ви и сестра ви са нечисти, окаляни, не ги критикувайте, но помогнете им да се изчистят; ако са гладни, нахранете ги; ако са болни, лекувайте ги. – Защо някои хора не ходят на черква? Там е заблуждението ви. Аз намирам, че те прекарват в черква повече, отколкото трябва. Черквата представлява личния живот на човека. Всеки си има по една такава черква. Излезте от своята черква и влезте в Божествената църква на Любовта, на Правдата, на Истината, на Добродетелта. С други думи казано: престанете да мислите само за себе си. Мислете и за своите ближни. Само така ще се подобри положението на семействата, на обществата, на народите. Само така ще се подобри политическото положение на България. Всички хора – свещеници, учители, съдии, управници, майки и бащи трябва да се молят за победа над злото. – “На коя страна да бъдем?” – На страната на Бога и на Христа. Аз съм вече на фронта. Извадил съм меча си и воювам. Ако всички хора воюват против злото, първо в себе си, а после – вън от тях, светът лесно ще се оправи. Велико е бъдещето на човечеството. – “Какво ще стане с България?” – Не мислете за това. Работите на България са оправени, но вашите не са оправени.

Желая, вашите работи да се оправят по всички Божествени правила. Желая, всички да бъдете здрави, бодри, весели и дето се срещате, да се познаете. Няма по-велико нещо от това, да се познаваме като братя. Това проповядва Христос.

Желая на всички да бъдете сиромаси, хроми, клосни, слепи, за да сте от призваните. Христос ще изпрати слугата си да ви покани на голямата вечеря. Бог да ви благослови и да бъде с вас сега, и всякога, и през всичките векове!

Неделни Беседи
03.11.1918 Неделя, София


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 10 май 2013 - 07:27

От книгата "Дали може". 27 неделни беседи от Учителя, (от 10.06.1917г. до 29.12.1918г.),  ИК "Жануа'98", София, 2009,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата

От книгата "Дали може", Беседи от Учителя, София, 1942. (стар правопис)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на книгата



Призванитѣ



„И начнаха всичкитѣ, като на единъ умъ, да се отричатъ”. Лука 14:18 — 20.

Като четете 14. глава отъ Лука, виждате въ нея само извадки отъ една дълга беседа, въ която Христосъ е развивалъ общи принципи за човѣчеството. Казва се тамъ, че нѣкой си человѣкъ направилъ голѣма вечеря и поканилъ мнозина. Говори се за поканени на вечеря. Думитѣ „покана и култура” иматъ нѣщо общо. Подъ „култура” се разбира материалното и духовно развитие на единъ народъ; всѣко нововъведение сѫщо е култура; всѣко излизане отъ едно състояние въ друго е пакъ култура. Думата „поканенъ” подразбира излизане на човѣка отъ обикновеното му положение, за да влѣзе въ необикновено положение. Наистина, да бѫдешъ поканенъ на голѣма вечеря, ти трѣбва да излѣзешъ отъ всѣкидневното си състояние и да влѣзешъ въ ново, празднично състояние. Какво отношение има между тримата, които се отрекли? Първиятъ се отрекълъ подъ предлогъ, че отива да прегледа нивата си; вториятъ се отрекълъ, за да опита петтѣ чифта волове, които купилъ, а третиятъ, защото се оженилъ. Тримата, които се отрекли отъ поканата, представятъ три категории хора, които не приематъ новата култура: първата категория хора се отказватъ, защото отиватъ на нивата си; втората категория се отказватъ, защото отиватъ да опитатъ воловетѣ си, а третата, защото отиватъ да се женятъ.

Тритѣ категории хора, които се отрекли отъ културата на Христа, могатъ да се уподобятъ на сѣмето, което е паднало въ неблагоприятни условия. Първата категория хора е сѣмето, паднало на пѫтя; втората категория — сѣмето, паднало между трънетѣ, а третата — сѣмето, паднало на камъкъ. На мнозина Христосъ предложи новъ пѫть, нова култура, покани ги къмъ новъ животъ, но всички се отказаха. Тѣ предпочетоха да се занимаватъ съ нивитѣ си, да завладѣватъ земи, да разширяватъ границитѣ си. Евреитѣ бѣха първата категория хора, които се отрекоха подъ предлогъ, че трѣбва да обработватъ нивитѣ си. Тѣ казаха на Христа: Не сме съгласни съ твоето еретическо учение. Следъ това Го разпнаха. Христосъ посочи новия пѫть и на латинската раса, която се занимаваше съ петтѣ чифта волове, но и тя се отказа. Въ края на краищата, тя създаде инквизицията въ името на Христа. Историята казва, че 50 милиона хора сѫ пострадали отъ инквизицията. Третата категория хора сѫ съвременнитѣ, които се женятъ и се отказватъ отъ новата култура. Тѣ казватъ: Защо ни трѣбва нова култура, новъ животъ? Докато има какво да ядемъ и да пиемъ, ще ядемъ, ще пиемъ и ще се веселимъ съ женитѣ си и съ своитѣ деца. — Това не е особена философия. Така е казалъ и Соломонъ, който ималъ 300 жени и 600 наложници. Следъ като опита всички блага на земния животъ, Соломонъ каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета”! Днесъ и вѣрващи, и безвѣрници цитиратъ мисъльта, която Соломонъ нѣкога казалъ, като иматъ предъ видъ и физическия, и духовния животъ. Не е така. Соломонъ извадилъ това заключение, следъ като опиталъ всички преходни блага на земята. Ти, който вадишъ сѫщото заключение, изпиталъ ли си суетата на всички блага? Ако не си ги изпиталъ, нѣмашъ право да говоришъ така. Ако пъкъ вадишъ заключение отъ твоя личенъ животъ, отъ глупоститѣ, които ти си вършилъ, тѣ не могатъ да се подведатъ подъ общъ знаменатель, отъ тѣхъ не може да се създаде философия на живота.

Какво представя нивата, която хората обработватъ? — Това е човѣшкото тѣло. Младата мома се оглежда по нѣколко пѫти на день въ огледалото, доволна е отъ себе си, не иска да се жени. — Защо? — Не иска да стане майка, да ражда деца — нивичката си гледа. Момъкътъ се разхожда свободно по улицитѣ, вдига и слага бастона си, не иска да се жени, да стане баща и да се ограничи. Така постѫпватъ онѣзи, които служатъ само на своята нива, били тѣ млади или стари. И старата баба казва, че младитѣ вършатъ глупости. — Не е глупаво това, което вършатъ младитѣ. Не всички млади сѫ глупави, и не всички стари сѫ умни. Мѫтни ли сѫ малкитѣ рѣкички, които излизатъ отъ голѣмия изворъ? Първоначално всички рѣки сѫ чисти, но като текатъ дълго време и минаватъ презъ земнитѣ пластове, тѣ събиратъ утайки въ себе си, които ги правятъ мѫтни. Значи, всички млади хора, като рѣкичкитѣ, сѫ бистри и чисти. Като минатъ дългия пѫть на живота си, тѣ остаряватъ, т. е. ставатъ мѫтни. Старостьта не е лошо нѣщо; тя подразбира движение напредъ. Обаче, какво може да се очаква отъ онѣзи млади хора, които по нѣколко пѫти на день се обличатъ и събличатъ, обуватъ едни обуща, събуватъ ги и пакъ обуватъ други, по-нови и по-модерни? — Нищо не може да се очаква отъ тѣхъ. Тѣ стоятъ предъ огледалото, само се оглеждатъ и, ако ги поканите на голѣма вечеря, отричатъ се. — Защо се отричатъ? — Занимаватъ се съ нивата си. Следъ това тѣзи хора ще се препорѫчватъ за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не ги вѣрвайте, тѣ мислятъ само за нови дрехи и обуща, за кѫщи и имоти. Такива патриоти има днесъ по цѣлия свѣтъ, въ всички държави, Тѣ говорятъ за величието на своето отечество, а, въ сѫщность, за своето величие работятъ.

Втората категория хора сѫ тѣзи, които се отрекоха отъ вечерята, за да опитатъ петтѣ чифта волове. Петтѣ чифта волове сѫ петтѣ сѣтива на човѣка. Това сѫ хора на удоволствията. Животътъ е търговия за тѣхъ. Тѣ поставятъ на първо мѣсто паритѣ. Тѣхниятъ девизъ въ живота е парата. И тѣ казватъ, както Петко Славейковъ, въ една своя ода: „Парице, парице, всесилна царице; безъ тебе въ ада, съ тебе въ рая.” Тѣ постѫпватъ така, както имъ е приятно. Дето и да влѣзете — въ гостилница, въ театъръ, на концертъ, тѣ сѫ на първо мѣсто. Дето има удоволствия и веселби, тѣ сѫ първи. Тѣ опитватъ своитѣ петь чифта волове, т. е. всичко онова, което възприематъ чрезъ петтѣ сѣтива. Ако имъ кажете нѣщо за Христовото учение, за новата култура, тѣ ще ви отговорятъ: Това не е важно сега. Въ днешния свѣтъ сѫ важни петтѣ чифта волове. Споредъ тѣхъ, който излиза вънъ отъ рамкитѣ на петтѣ сѣтива и вѣрва въ друго нѣщо, той е глупавъ, смахнатъ, некултуренъ човѣкъ. Тѣзи хора ще ги видите въ всички кафенета и бирарии, съ пълни чаши предъ тѣхъ, скръстили крака, разправятъ за смисъла на живота. Кѫде е смисълътъ на живота? — На нивата, предъ петтѣ чифта волове, да ги опитвашъ, какъ работятъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ тѣзи, които служатъ на нивата; нѣмамъ нищо и противъ тѣзи, които въртятъ търговия съ своитѣ петь чифта волове, но казвамъ, че който жертвува висшето за нисшето, не разбира смисъла на живота.

Всѣки трѣбва да си зададе въпроса, какъвъ е смисълътъ на неговия животъ. Като расте, детето проявява интересъ къмъ своя растежъ. То постоянно се мѣри, сравнява се съ това, съ онова дете, да види, колко израснало. Момиченцето иска да стане голѣмо като майка си, да има черна, дълга коса, вежди черни и извити като дѫга, устни червени и малко дебелички. И това се постига. Стане красива, стройна мома, радва се на красотата си, радватъ ѝ се и околнитѣ. Момченцето пъкъ иска да стане като баща си, да му пораснатъ мустаци и брада, да стане силенъ. Като порасне, става красивъ, левентъ момъкъ, обръща внимание на момитѣ. Дохожда день, когато момата и момъкътъ губятъ младостьта си, коситѣ имъ започватъ да побѣляватъ, докато най-после дойде старостьта, тѣ се пригърбватъ и казватъ на младитѣ: Синко, свърши се вече нашиятъ животъ. Суета на суетитѣ, всичко е суета! Това сѫ хората, които сѫ опитвали своитѣ петь чифта волове. Тѣ сѫ се движили само около петтѣ си сѣтива. Питамъ тѣзи хора: Вие опитахте ли, какъ се оре съ петтѣ чифта волове? — Опитахме, орахме съ тѣхъ. — Щомъ сте орали вече, ще знаете, че има нѣщо по-високо отъ орането. Къмъ него трѣбва да се стремите.

Сега пристѫпвамъ къмъ третата категория хора, къмъ онѣзи, които мислятъ само за себе си, които искатъ да заематъ високо обществено положение. Ако имъ говорите за Христовото учение, тѣ веднага ще ви питатъ, какво общо има това учение съ тѣхното обществено положение? Тѣ сѫ женени вече. Какво отношение има Христовото учение къмъ семейството? „Имайте ни отречени.” Отъ две хиляди години насамъ Христосъ кани всички хора, всички народи на голѣма вечеря, да имъ обясни принципитѣ на Великия животъ, но тѣ и доднесъ се отричатъ. Какво ги очаква, като се отрекатъ? Кѫде остана еврейскиятъ народъ? Кѫде остана великата Римска империя? И сегашнитѣ народи минаватъ презъ голѣма криза. Едва сега се явява мисъльта, че спасението на човѣчеството се крие въ обединяването на всички народи, които трѣбва да заживѣятъ като братя. Едва сега започва да се възприема идеята, че човѣкъ не живѣе само на земята. Значи, хората започватъ да разглеждатъ и своя животъ, както този на растенията: животъ на коренитѣ, т. е. нисшъ, земенъ, материаленъ животъ и животъ на клонетѣ — висшъ, духовенъ. Земниятъ животъ отива къмъ центъра на земята, а духовниятъ — къмъ центъра на слънцето. Жителитѣ на земята, които живѣятъ въ коренитѣ на живота, иматъ едно разбиране за живота. Жителитѣ на духовния свѣтъ, които живѣятъ въ клонетѣ, иматъ диаметрално противоположно разбиране за живота. Обаче, животътъ не се ограничава само въ коренитѣ и клонетѣ. Има и другъ животъ: на цвѣтоветѣ и на плодоветѣ. Като дойдете до живота на плода, може вече да се говори за процеса на узрѣването.

Христосъ говори на ученицитѣ си съ Притчи, за да имъ обясни причинитѣ, дето хората не могатъ още да влѣзатъ въ Царството Божие. Причинитѣ се криятъ въ това, че вниманието на хората се привлича отъ нивитѣ, отъ воловетѣ имъ и отъ службитѣ, съ които се занимаватъ. Нивата си е нива, воловетѣ — волове, службата — служба. Обаче, хората не могатъ да си представятъ, какъ ще влѣзатъ въ Царството Божие съ нивата, съ воловетѣ и съ службата си. Какъ ще отидете на гости при своя приятель, който живѣе на нѣколко километра отъ васъ? Ще впрегнете колата си и ще тръгнете. Като стигнете до кѫщата на приятеля си, ще спрете колата. Веднага ще излѣзатъ да ви посрещнатъ. Ще вкарате колата въ двора, ще разпрегнете коня да влѣзе въ обора, а вие ще се качите горе. Ще свалите горната си дреха вънъ и така ще влѣзете въ стаята, при своя приятель. Колата, коньтъ и багажътъ ви сѫ нивата и воловетѣ, които ви спъватъ да влѣзете въ Царството Божие. Горната дреха е службата, която временно изпълнявате. Ще свалите службата си, ще я оставите вънъ и така ще влѣзете въ дома на своя приятель, т. е. въ Царството Божие. Не прави ли сѫщото и сѫдията? Когато разглежда нѣкакъвъ процесъ, той облича връхна, сѫдийска дреха. Следъ прочитане на присѫдата, съблича дрехата си и остава съ обикновената си дреха, като обикновенъ човѣкъ. Докато е на бойното поле, войникътъ плаши неприятеля си. Щомъ свали пушката и ножа си, той става обикновенъ човѣкъ. Култура ли е това? Като умира, човѣкъ оставя нивата, воловетѣ, жена си и децата си, и самъ заминава за другия свѣтъ. Кѫде остава културата на човѣка? Всичко, което го правило културенъ, необикновенъ, оставя на земята, а той тръгва само съ онова, съ което нѣкога е дошълъ. Каква култура имаха евреитѣ, които изгубиха земята си и станаха роби на египтянитѣ? Ще кажете, че египтянитѣ били жестоки, избивали еврейскитѣ младенци. Не правятъ ли сѫщото и сегашнитѣ народи? Не прави ли сѫщото всѣки човѣкъ? Вие избивате благородното и възвишеното въ себе си и минавате за културни. Да убиешъ Божественото въ себе си, значи, да убивашъ Божиитѣ чада. Какво ще кажете за онѣзи, които се отрекоха да присѫтствуватъ на богатата вечеря? Готови ли сѫ тѣ за новата култура? — Не сѫ готови.

Разгнѣви се стопанинътъ и рече на раба си: „Излѣзъ скоро по улицитѣ и пѫтищата на града и доведи тукъ сиромаситѣ, и клоснитѣ, и хромитѣ, и слѣпитѣ.” Тѣзи хора се отзоваха на поканата. Тѣ сѫ носители на бѫдещата култура. Кои сѫ клосни? — Които не крадатъ и не пипатъ чуждото. Кои сѫ хроми? — Които не вършатъ престѫпления. Кои сѫ слѣпи? — Които нѣматъ алчность. Алчниятъ гледа жадно къмъ паритѣ, счита ги за необходима размѣнна величина, а не вижда Царството Божие, което носи истинското богатство. За тѣхъ паритѣ и вѫглищата иматъ еднаква цена. Ценни сѫ, наистина, само когато се впрегнатъ въ разумна работа. Онзи, на когото рѫцетѣ сѫ вързани за злото, сърдцето му е развързано и отворено за любовьта. Той минава между клоснитѣ. Който не завижда и не върши зло, той е хромъ.

И рече господарьтъ на раба си: „Никой отъ онѣзъ призванитѣ человѣци нѣма да вкуси отъ вечерята ми.” — Кои сѫ истинскитѣ призвани? — Сиромаситѣ, клоснитѣ, хромитѣ и слѣпитѣ. Тѣ се отзоваха на поканата. Външно тѣ сѫ грозни, груби, но ще дойде день, когато и тѣ ще проявятъ своята красота въ добри дѣла и велики подвизи. Хората ще ги обичатъ за дѣлата имъ, както богатитѣ — за паритѣ. По-добре е да те обичатъ за дѣлата, отколкото за паритѣ и за външната ти красота. Кое е по-добре: да бѫдешъ външно красивъ, както слънчевата свѣтлина, която презъ деня освѣтява всичко, а вечерь залѣзва, или да бѫдешъ вѫтрешно красивъ, огрѣнъ отъ Божествената свѣтлина. Първата красота наричаме физическа, а втората — душевна. Първата се изявява презъ деня, когато и безъ нея е навсѣкѫде свѣтло; втората се изявява вечерь и освѣтява пѫтя на страдащи и измѫчени, на угнетени и заблудили се въ пѫтя. Затова е казано, че красивитѣ нѣща растатъ въ тъмнина. Давидъ казва: „Скрий ме подъ крилата си.” Българитѣ, които вѣрватъ въ уроки, не позволяватъ на младитѣ и красиви моми да излизатъ презъ деня, да не ги урочасатъ. Какво сѫ урокитѣ? — Лошитѣ човѣшки мисли и желания. Тѣ криятъ убийствена сила въ себе си. Въ нѣкои случаи тѣ сѫ по-страшни отъ топоветѣ и орѫдията. Книгата на нѣкой писатель, пълна съ изопачени мисли и чувства, внася отрова въ умоветѣ и сърдцата на редъ поколѣния, когато орѫдията сѫ опасни временно, докато продължава войната.

Християнството иде да спаси човѣчеството отъ лошитѣ и изопачени мисли и желания, напластени въ съзнанието на хората отъ хиляди години. Ще кажете, че Християнството е ново учение, отъ две хиляди години. Не е ново това учение. То е минало презъ три епохи: първата датира оть създаването на първия човѣкъ по образъ и подобие на Бога. Той и доднесъ още живѣе въ рая. Втората епоха е отъ времето на втория човѣкъ, направенъ отъ пръстъ и, за непослушание, изгоненъ отъ рая. Третата епоха е времето на сегашното човѣчество, когато човѣкъ се доби вънъ отъ рая. Той бѣше облѣченъ въ кожа. Това е днешниятъ човѣкъ, който изповѣдва християнството. Съвременниятъ човѣкъ има специфично разбиране за християнството. Отношението на нѣкои религиозни къмъ християнството е такова, каквото е отношението на неграмотния къмъ нѣкоя скѫпа, добре подвързана книга. Той разглежда книгата, изследва подвързията ѝ, отъ каква кожа е, кѫде е правена, какъ се казва печатарьтъ, който я печаталъ. Като направи тѣзи изследвания, той разправя на своитѣ познати, че видѣлъ една хубава книга, съ скѫпа подвързия. И това е важно, но, преди всичко, той трѣбва да знае съдържанието на книгата и да се ползува отъ нея.
Християнството е ценна книга, съ хубава подвързия, която ползува човѣка, само когато я отвори и чете. Тамъ всѣки намира методи и закони, по които може да живѣе правилно. Остане ли затворена, тази книга нѣма смисълъ. То е все едно лѣкарьтъ да разполага съ ценно лѣкарство, което дава животъ на хората, безъ да може да се използува. Всички гледатъ шишето съ лѣкарството отвънъ, обръщатъ го оттукъ-оттамъ, но никой не може да го отвори. Ако счупятъ шишето, лѣкарството ще се излѣе. Какъвъ смисълъ иматъ книгата и шишето, щомъ не могатъ да се използуватъ? Колкото и да се възхищавате отъ тѣхнитѣ външни качества, тѣ нищо не допринасятъ. Има друга книга, по ценна отъ тази, на която описвате качествата — тя е човѣшката душа. Въ нея сѫ написани тайнитѣ, скрити въ Битието, отъ създаването на свѣта до края на вѣка.

Като се каже нѣщо за душата, нѣкои се питатъ, дали сѫществува тя, или не. Малцина отварятъ и четатъ тази книга. Единъ гръцки философъ казва: „Познай себе си”. Тази мисъль крие въ себе си учението за душата. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да отвори книгата на своята душа и да чете. Тамъ той Ще намѣри тайнитѣ на Битието. Светото Писание съдържа по-малко тайни отъ това, което Богъ е написалъ въ човѣшката душа. Четете написаното въ вашата душа, да видите, какъ сѫ живѣли всички живи сѫщества, всички ангели. Само така свѣтътъ ще оживѣе и ще се отвори предъ васъ. — Може ли човѣкъ да влѣзе въ връзка съ ангелитѣ? — Може. Азъ правя това всѣки день. Ще кажете, че това е невъзможно. Опитайте и ще се убедите, че е възможно да се разговаряте съ ангелитѣ. Колко ангели хлопатъ на човѣшкитѣ сърдца! Вмѣсто да отварятъ сърдцата си за тѣхъ, тѣ казватъ: Имай ме отреченъ. Едни се отказватъ да ги приематъ, подъ предлогъ, че отиватъ на нивата си; други, че опитватъ петтѣ си чифта волове, а трети, че отиватъ да се женятъ. И Соломонъ бѣше прибралъ въ двореца си 900 жени, но това не е женитба. Съвременниятъ мѫжъ се раздѣля отъ своята жена и се жени за разведена. Сѫщото прави и жената. Следъ това тѣ минаватъ за културни хора. Каква култура има въ живота на разведенитѣ мѫже и жени? Да се разведешъ съ този, съ когото Богъ те е съчеталъ, и да се свържешъ съ чуждъ мѫжъ, или чужда жена, това не е истинска култура. Като се натъкватъ на мѫчнотии, хората казватъ, че животътъ е борба, следователно, тѣ трѣбва да се борятъ. Да се бори агнето съ вълка, има смисълъ. Но какъвъ смисълъ има да се борятъ две сестри, или двама братя въ единъ домъ? Да се биятъ хората, когато служатъ на различни богове, има смисълъ; но трѣбва ли да се биятъ, когато служатъ на единъ и сѫщъ Богъ?

Стопанинътъ на кѫщата, за когото говори Христосъ, поканилъ много хора на вечерята, но тѣ се отказали. Казва се, че тѣзи хора не сѫ готови за новата култура. Тѣ се занимаватъ съ преходни, временни нѣща, които отклоняватъ вниманието имъ отъ истинското предназначение на човѣка. На бубата е позволено да се занимава съ тѣлото си само 40 деня. Следъ това тя се отказва отъ него и се превръща въ пашкулъ. После се отказва и отъ пашкула и се превръща въ пеперуда. Тѣлото, на което човѣкъ отдава голѣмо внимание, не е най-сѫщественото, нито най- възвишеното нѣщо въ живота. То трѣбва да се преобрази, да се усъвършенствува. Павелъ казва: „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно”. Естественото тѣло е това, което не издържа на болеститѣ. Наричатъ го още физическо тѣло. Ето, испанската болесть показва колко е устойчиво то. Като му направятъ нѣколко инжекции, или издържа, или не издържа. За предпочитане е човѣкъ да бѫде буденъ, да не се подава на микробитѣ. Тогава тѣ ще изядатъ само непотрѣбното въ организма, следъ което той ще парализира действието имъ съ своята мисъль и воля. Има нѣщо по-опасно отъ микробитѣ, това е човѣшката омраза.

Христосъ кани днесъ всички хора на голѣма вечеря. Това е новиятъ животъ, за който сте призвани. Опитайте го, да видите, какво благо носи той за човѣшкитѣ души. Който приеме поканата и се отзове чистосърдечно, очитѣ му ще се отворятъ и ще прогледа. Ще види ангелитѣ, които слизатъ и възлизатъ, ще се свърже съ тѣхъ и ще започне да се учи на новото знание. Каквото научи, ще го предаде на своитѣ по- малки братя. Това е истинското знание. Който го придобие, ще бѫде полезенъ и за себе си, и за своитѣ ближни. Той разполага съ знанието си при всички условия. То става негова плъть и кръвь. Какво знание носи магарето или коньтъ, ако го натоварите съ свещенитѣ книги на цѣлото човѣчество? Учено ли е това магаре? То реве, дето трѣбва и не трѣбва, не подозира, какви книги носи на гърба си. Стремете се къмъ онова знание, което можете да занесете съ себе си и на онзи свѣтъ, а не къмъ такова, което пречупва гръбнака ви.

Третата категория хора, които отказали да присѫтствуватъ на вечерята, сѫ онѣзи, които отиватъ да се женятъ. Тѣ сѫ подобни на родолюбцитѣ, които обичатъ отечеството си, но гледатъ да го използуватъ, да заематъ голѣми служби. Истински родолюбецъ е този, който жертвува всичко свое за отечеството си. Той трѣбва да бѫде образецъ, достоенъ примѣръ за подражаване. Който се жертвува за ближния си, за отечеството си, за една възвишена идея, той не умира. Въ негово име възкръсватъ всички хора, всички народи. Великитѣ хора сѫ душата на народитѣ. Единъ день всички народи ще възкръснатъ, а съ тѣхъ заедно и цѣлата бѣла раса. Тогава ще дойде Христосъ. Следователно, слизането на Христа на земята ще се ознаменува съ придобиване свобода на народитѣ. Всѣки народъ, който се опитва да ограничи другъ, като отнеме свободата му, се лишава отъ Божието благословение. Не мислете, че сте нѣщо отдѣлно отъ Цѣлото. Ако се отречете отъ поканата и кажете, че отивате на нивата си, че опитвате воловетѣ си или се жените, това ни най-малко не ви спасява. Това не ви освобождава отъ задължението къмъ Цѣлото. Животътъ на всѣки човѣкъ трѣбва да се влѣе въ живота на Цѣлото, и всички заедно да образувате бѫдещата велика сграда.

Желая, всички българи да сѫ отъ слѣпитѣ, призвани отъ Христа на вечерята. За кои слѣпи говори Христосъ? — За онѣзи, на които очитѣ сѫ затворени за злото, а отворени за доброто и възвишеното. Българинътъ обича нивицата си, но на всѣки човѣкъ е дадено толкова, колкото му трѣбва. Вземе ли повече отъ опредѣленото, лесно ще го изгуби. Всѣки има право да обработва земята, но не да я обсебва. Това изисква и Богъ отъ насъ. Това изисква любовьта.

Какво представя любовьта? Нѣкои употрѣбяватъ думата „любовь” вмѣсто „обичь” и обратно, а тѣ се различаватъ. Любовьта е творческа сила, която дава животъ. Обичьта гради върху това, което любовьта твори. Изобщо, любовьта дава, обичьта взема. При единъ индуски учитель дошълъ единъ ученикъ, да пита, какво нѣщо е любовьта. Учательтъ мълчалъ, нищо не отговорилъ. Ученикътъ го посещавалъ петь деня наредъ, задавалъ му сѫщия въпросъ, но той пакъ мълчалъ. На шестия день ученикътъ настоялъ предъ учителя, да му каже нѣщо по зададения въпросъ, но, вмѣсто отговоръ, учительтъ го хваналъ за рѫка и го повелъ по направление къмъ рѣката Гангъ. Следъ това го потопилъ въ водата и така го държалъ петь минути. Ученикътъ риталъ, искалъ да се освободи отъ здравата рѫка на учителя, но не могълъ. Най-после учительтъ го извадилъ оть водата и го запиталъ: Какво усѣти, когато бѣше въ водата? — Голѣмо вѫтрешно напрежение и нужда отъ въздухъ. Учительтъ му отговорилъ: Когато почувствувашъ такава вѫтрешна нужда отъ любовьта,
тогава ще разберешъ, какво представя тя. Както при отварянето на устата дишашъ, така при отваряне на душата ще любишъ.

Сегашната християнска култура, като индуския учитель, е хванала здраво европейскитѣ народи и ги пуща въ водата. Петь години вече, откакъ тѣ ритатъ въ водата, искатъ да се освободятъ. Христосъ ги пита: Какво усѣщате? Какъ се чувствувате? — Имаме нужда отъ свобода. Всички народи ще бѫдатъ свободни, когато се обърнатъ къмъ Бога, когато се възлюбятъ едни други. Любовьта прави човѣка свободенъ. Откажете се отъ егоизма, отъ мисъльта, какво ще стане съ васъ. Изпълнявайте волята на Онзи, Който живѣе въ васъ. Христосъ казва: „Не търся слава отъ человѣцитѣ, но отъ Бога.” Човѣкъ е часть отъ Божествения организъмъ. Щомъ цѣлиятъ организъмъ е здравъ, и частитѣ му ще бѫдатъ здрави; — Какво ще стане съ България? — Отъ васъ зависи да бѫде тя добре, или зле. Когато всички българи живѣятъ въ хармония съ Цѣлото, тѣхниятъ животъ ще бѫде хармониченъ. Още отъ създаването на свѣта Богъ е начърталъ границитѣ на България, предвидилъ е, каква форма на управление да има. Единъ день този планъ ще се приложи. Това е предвидено, както за България, така и за всички народи, за всички хора поотдѣлно. Като се върнете по домоветѣ си, всѣки отъ васъ да влѣзе въ скришната си стаичка, да отвори библиотеката си, да види, какво е писано за васъ, каква е програмата, която трѣбва да изпълните.

Мина вече страшното, на края сте. Сега идатъ блажени дни — на възкресение и подмладяване. Всички ще бѫдете млади, на 33 години. Ще живѣете на земята, колкото искате; ще си заминете, когато свършите работата си. Ще извикате близкитѣ и приятелитѣ си, ще имъ кажете, че заминавате за онзи свѣтъ. Ще се сбогувате съ тѣхъ и ще тръгнете за отечеството си. Като заминете, нѣма да плачатъ за васъ, защото знаятъ, кѫде отивате. За да заминавате за онзи свѣтъ по свобода и да се връщате по свобода, трѣбва да се откажете отъ омразата, отъ ревностьта, завистьта, отъ всички дребнавости. Че нѣкой ви обралъ, това да не ви смущава. Вашето е всѣкога ваше, никой не може да ви го вземе. И да го вземе, ще го получите назадъ.

Желая, всички да се запознаете лично съ Христа. Какъ ще дойде Христосъ на земята, кѫде ще Го срещнете, не е важно. Мислете, както искате. Очаквайте Го, както разбирате. Ако сте православенъ, ще Го очаквате да слѣзе отъ небето, придруженъ съ ангели, които ще затрѫбятъ на цѣлъ свѣтъ, че Христосъ иде. Ако сте теософъ, ще чакате да се роди нѣкѫде Христосъ и да расте, да се развива, докато тръгне между народитѣ да проповѣдва. Ако сте окултистъ, ще вѣрвате, че Христосъ ще се явява тукъ и тамъ, между всички народи. Явяването Му ще се познава по голѣмитѣ пертурбации, които ще ставатъ въ цѣлия свѣтъ. Христосъ хлопа на всѣка врата и кани хората на голѣма вечеря. На чия врата се хлопа? — На вратата на онзи, който има воля и готовность да приеме поканата. Радвайте се, че сте отъ призванитѣ. Не се съмнявайте въ истината. Отдето и да иде, тя е една и сѫща, неизмѣнна. За да я възприемете, трѣбва да се освободите отъ външното гледане на нѣщата. Материалниятъ свѣтъ има отношение къмъ формитѣ на нѣщата, а духовниятъ и Божествениятъ разглеждатъ тѣхното съдържание и смисълъ. Ето защо, не се спирайте само на формитѣ, но минавайте и къмъ съдържанието имъ.

Какво каза дяволътъ на Христа, като Го изведе на планината? — „Ако ми се поклонишъ, ще ти дамъ всички царства, които виждашъ тамъ долу.” Христосъ му отговори: „Махни се, сатано, казано е само на Бога да се покланяшъ и на Него да служишъ.” Христосъ не прави договори съ дявола. Той знае, че всички дяволски договори и обещания пропадатъ. Човѣкъ е дошълъ на земята не да става царь, но да служи на Бога съ любовь. Той трѣбва да бѫде доволенъ отъ положението си и да не се стреми къмъ богатство и слава, които ще го провалятъ. Ще ви срещне нѣкой и ще ви пита, православенъ ли си, евангелистъ ли си или католикъ. Това не трѣбва да ви занимава. Всѣки да каже въ себе си: Азъ познавамъ единъ Богъ, Който обича всички, лѣкува всички и дава животъ, храна и вода на всички. Навсѣкѫде е Той, навсѣкѫде чуваме гласа Му. Нѣкои чуватъ гласа Му и не се съмняватъ въ Него, а други Го чуватъ и се съмняватъ. Тази е разликата между вѣрващи и невѣрващи. Ще кажете, че нѣкой-си се представялъ за Христосъ. — Ако този човѣкъ живѣе по законитѣ на любовьта, на мѫдростьта, на правдата, на добродетельта, той е Христосъ. Така всички хора могатъ да бѫдатъ като Христа. Има ли нѣщо невъзможно въ това? И Христосъ казва за себе си: „Азъ и Отецъ ми едно сме.” Който живѣе като Бога, той е едно съ Него. При това положение, Христовиятъ Духъ ще живѣе въ всички хора: единъ въ многото, и многото въ единъ.

Ще кажете, че има тайни, скрити нѣща въ човѣшкия животъ. — Има тайни въ живота, но това не значи, че сѫ нечисти. Животътъ на небето и подъ небето е пъленъ съ тайни. Природата е пълна съ тайни. Самъ човѣкъ, неговото тѣло е велика тайна. Който е възлюбилъ Бога и ближния си, който учи и работи, той постепенно се домогва до тайнитѣ на природата, както и на своя организъмъ. Въ този смисълъ, свето нѣщо е човѣшкото тѣло. Пристѫпвайте къмъ него съ благоговѣние и светость. Силитѣ, необходими за развитието на човѣка, сѫ скрити въ самия него, а условията за проявата имъ сѫ вънъ нѣкѫде. Въ влагата, въ водата се крие Божествениятъ животъ, въ топлината — любовьта, а въ свѣтлината — истината. Ползувайте се отъ тѣзи условия, за да растете и да се развивате. — Искаме да бѫдемъ радостни и весели. — И това е възможно. — Какъ? — Като отворите сърдцата си за свѣтлината и топлината на Божията Любовь.

Единъ факиръ въ Индия прекаралъ 30 години въ неподвижно състояние, съ желание да разреши смисъла на живота. По цѣли дни той седѣлъ неподвиженъ като дърво. Птичкитѣ даже правѣли гнѣздата си върху неговата глава. Единъ день една бедна вдовица се приближила до него и на едно близко дърво закачила люлчица, въ която оставила детето си. Спокойна, че детето ѝ се намира подъ зоркото око на факира, тя отишла на работа. Следъ малко една кобра се приближила до люлчицата и се готвѣла да ухапе детето. Факирътъ си задалъ въпроса, да помогне ли на детето, или да го предостави на грижитѣ на Бога. Той си казалъ: Богъ създаде и детето, и кобрата. Той самъ мисли за него. При това, не зная, какво да направя, за да изпълня волята Божия. Като разсѫждавалъ така, той не се подвижилъ и оставилъ на Бога, самъ да разреши въпроса. Кобрата ухапала детето, и то умрѣло. Факирътъ си казалъ: Такава е била волята Божия. Напраздно прекаралъ той 30 години въ размишление — не разбралъ смисъла на живота. Като заминалъ за онзи свѣтъ, Богъ го извикалъ да го пита, защо не спасилъ детето на вдовицата. — Не знаехъ, каква е твоята воля — да спася детето, като убия кобрата, или да оставя кобрата жива, а Ти самъ да запазишъ детето. Богъ му отговорилъ: Моята воля е да остане детето живо, затова ти трѣбваше да се подвижишъ и да убиешъ кобрата. Защо размишляваше толкова години, щомъ не можа да разрешишъ този въпросъ? За наказание, ще те изпратя пакъ на земята, да прекарашъ още хиляда години въ мѫчнотии, да познавашъ, каква е моята воля и да я изпълнявашъ.

Много хора и доднесъ още седатъ като този факиръ, неподвижни и въ размишление върху цельта и смисъла на живота, но нищо не сѫ разрешили. До тѣхъ се приближаватъ приятелитѣ имъ, преследвани отъ кобри, но тѣ не се подвижватъ, не искатъ да вдигнатъ рѫка, да убиятъ кобрата. Тѣ си казватъ: Богъ е направилъ и човѣка, и кобрата; ако трѣбва, Той самъ ще спаси човѣка.

Кобрата представя лъжливия човѣшки животъ, резултатъ на неговия изопаченъ умъ и на неговото сърдце. Кобрата държи ума и сърдцето на човѣка сковани. Ще кажете, че свѣтътъ е такъвъ. — Не е такъвъ свѣтътъ. Напротивъ, свѣтътъ е разуменъ, основанъ на редъ и порядъкъ. За да видите, какво, въ сѫщность, е свѣтътъ, трѣбва да имате свободенъ билетъ да го обиколите. Само така ще имате ясна представа за него. Но само онзи може да се ползува отъ такъвъ билетъ, който е готовъ да учи и да работи съ любовь. Свѣтътъ се нуждае отъ велики хора, отъ герои, ранени не въ гърба, при отстѫпление и бѣгство, но въ гърдитѣ, ранени при настѫпление.

Иде Божиятъ Духъ въ свѣта да работи и да подтикне всички хора къмъ работа. Свършиха се вече онѣзи времена на спокойствие и почивка. Днесъ отъ всички се иска работа. Всички хора сѫ на парила. Да мисли човѣкъ само за сънь и почивка, това е леность, резултатъ на неговата инертность. Единъ човѣкъ страдалъ отъ голѣма леность и не знаелъ, какъ да си помогне. Той се обърналъ къмъ единъ опитенъ американски лѣкарь да му помогне по нѣкакъвъ начинъ. Лѣкарьтъ го завелъ въ лабораторията си и го поставилъ подъ действието на електрически токове. Болниятъ започналъ да вика, да тропа съ крака, да маха съ рѫце. — Нѣма нищо опасно, — спокойно отговорилъ лѣкарьтъ — това сѫ гимнастически упражнения, които ще ви помогнатъ да се излѣкувате.

Човѣшкиятъ животъ се нуждае отъ здрава основа, каквато Богъ първоначално е поставилъ. Прилагайте истината и любовьта въ живота си. Ако видите, че братъ ви и сестра ви сѫ нечисти, окаляни, не ги критикувайте, но помогнете имъ да се изчистятъ; ако сѫ гладни, нахранете ги; ако сѫ болни, лѣкувайте ги. — Защо нѣкои хора не ходятъ на черква? — Тамъ е заблуждението ви. Азъ намирамъ, че тѣ прекарватъ въ черква повече, отколкото трѣбва. Черквата представя личния животъ на човѣка. Всѣки си има по една такава черква. Излѣзте отъ своята черква и влѣзте въ Божествената църква на любовьта, на правдата, на истината, на добродетельта. Съ други думи казано: Престанете да мислите само за себе си. Мислете и за своитѣ ближни. Само така ще се подобри положението на семействата, на обществата, на народитѣ. Само така ще се подобри политическото положение на България. Всички хора — свещеници, учители, сѫдии, управници, майки и бащи трѣбва да се молятъ за победа на злото. — На коя страна да бѫдемъ? — На страната на Бога и на Христа. Азъ съмъ вече на фронта. Извадилъ съмъ меча си и воювамъ. Ако всички хора воюватъ противъ злото, първо въ себе си, а после — вънъ отъ тѣхъ, свѣтътъ лесно ще се оправи. Велико е бѫдещето на човѣчеството. — Какво ще стане съ България? — Не мислете за това. Работитѣ на България сѫ оправени, но вашитѣ не сѫ оправени.

Желая, вашитѣ работи да се оправятъ по всички Божествени правила. Желая, всички да бѫдете здрави, бодри, весели и, дето се срѣщате, да се познаете. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да се познаваме като братя. Това проповѣдва Христосъ.

Желая на всички да бѫдете сиромаси, хроми, клосни, слѣпи, за да сте отъ призванитѣ. Христосъ ще изпрати слугата си да ви покани на голѣмата вечеря. Богъ да ви благослови и да бѫде съ васъ сега, и всѣкога, и презъ всичкитѣ вѣкове!

21. Беседа отъ Учителя, държана на 3 ноемврий, 1918 г. София.






Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни