4. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

[Iskri4ka]

4. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

Той е бил много добър приятел на вицеконсула Рачински; с него е пропътувал цяла източна България, за да събират сведения за българското население. За да избягнат подозренията на турските власти, те са пътували като търговци, които купуват вълна. Атанас е имал постоянни сношения с варненските дейци: братия Георгиевич, свещ. К. Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др.; той е присъствувал на събранията им, когато се разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината.

Атанас се е родил в с. Голица около 1805 г. Баща му Георги* бил един от по-първите селяни в с. Гулица и имал силно желание към учението. В ближнето село Еркеч енорийски свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учал в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил единствения български свещеник в тия балкански села; при всичко, че той имал работа по енорията си, пак успявал да учи няколко деца. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише. Това не задоволило дяда Георги; той пожелал да изучи сина си и на гръцки; затова е отишел в гр. Месемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки. Не стигало само това, а трябапо и турски да се научи Атанас; за тази цел той ходил при един ходжа.

Настанали размирни години и Атанас трябало да се прибере в село при родителите си. През 1820-1821 г, във време на гръцката „завера", отец Михаил, заедно с няколко още селски първенци, били вързани и закарани в гр. Месемврия при пашата и затворени; тая същата участ била постигнала и дяда Георги. Докато отишел дядо Георги в затвора, присъдата за отца Михаила и други гръцки свещеници и миряни била решена. Отец Михаил бил откаран и заедно с други хвърлен в морето.

За добра чест, дядо Георги се отървал заедно с други, той отдавал това на Божието провидение.

Затворниците били закарани до с. Копаран (Анхиалско), гдето бил разположен пашата на лагер. Когато били изклани вече много затворници, настанало едно много бурно време, със силен дъжд-град и много светкавици и гърмежи. Бурята дигнала палатката на пашата, който, силно уплашен, извикал: „Харизвам душите на останалите християни" (Баашладъм капан християнларън джянла-рънъ.) И така, ртпуснали останалите затворници, между които е бил и дядо Георги.

В руско-турската война през 1828-29 год. Атанас бил преводчик на русите, с които е ходил до Одрин. Баща му се заселил тогава в с. Николаевка (Хадърча). След заминаването на русите и Атанас се прибрал в селото; като грамотен, той скоро добил уважение от своите съселяни българи и турци.

Той често е ходил във Варна, дето се запознал и с турските, и с гръцките първенци и агаларци, и с малкото българи-търговци. Селото Николаевка отстои около 4 часа от гр. Варна и 2 часа от с. Везир-Козлуджа, което било тогава кааза (околия) с мюдюрин; николаевчани отивали там за разни разправии. И тук с честото си отиване Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отиване, без да му правили някакво препятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал. Това повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селски мухтарин (кмет) - чорбаджия. Като добил Атанас първенство, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тази цел, той, освен дето говорил тук-там частно на съселяните си, повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание за черква и училище. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси учител за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновски, родом от с. Читак (Ахъ-Челебийско в Родопите) бил дошел във Варна да търси място да стане учител; като се срещнал с него Атанас в град Варна, влязъл в пазарлък и на свой счет го условил и завел в селото. Сега трябвало помещение, та и на това намерил Атанас леснината; накарал да разтребят и да замажат заницата (стая, гдето си турят къщни дреболии за ядене) и там младият учител събрал 10-15 деца, та ги учил.

Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им се харесва, когато зели децата да сри чат и позаписват и още да пеят църковни песни. Атанас вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, та ги повикал на събрание, в което едногласно решили да си построят училище и параклис.

Било в 1847 г., когато условил Атанас даскал Константин, за 500 гроша и да го храни.

Училището захванали да строят на следующата година.

Като се чуло обаче, че се строи в с. Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се,- че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се стрри и кръстили зданието папазъ-еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се искарало, половината черква, половината училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува царски ферман за черквата, та да се освети.

И това желание на Атанаса се изпълнило, ферманът се издал и на 26 октомври 1851 год. бил повикан гръцкият владика във Варна; той осветил черквата в името на Свети Атанасий Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво).

Селото Николаевка се уредило вече и трябало да успява и да става пример на околните села; обаче на всичко това побъркала Кримската война.

След войната Атанас искал да стане учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет; със съгласието на селяните, той бил препоръчан на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, защото го познавал лично. Константин бил ръкоположен за свещеник на с. Николаевка. Така били в селото двама свещеници, които обикаляли околните български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в гр. Варна и му дал енория при гръцката черква „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си Константина. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви. От друга страна не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за паракпис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита бррба между българи и гърци в гр. Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци-българи и да направи едно събрание в с.Николаевка.

Това събрание станало на 21-й март 1860 г.; на него присъствували пратеници из следующите села: Девня, Козлуджа, Хасарджик, Караач, Ботево (Юшен-ли), Крумово (Кумлуджа), Суджяскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджук. В събранието председателствувал дядо Атанас. Държал се приблизително следния прртокол: „Днес на двайсет и първий март 1860 г. ние долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл. по-долу), събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите Цариградски българи, от днес нататък, ний се отказваме от гръцката патриаршия и нейните владици. Занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др. Да се издават в негово име. За всичко гореказано се подчиняваме.

С. Николаевка, 21 март 1860 г.

Следват подписите:

Председател: Атанас Георгиев

Секретар: Свещ К. А. Дъновски

Дядо Дука от с. Девня

Дядо Коси и ефендито Стоян от Козлуджа

Дядо Серю и Димитр от с. Караач

Дядо Банку от с. Хасарджик

Дядо Атанас и Кел Михал от с. Ботево

Дядо Демир от с. Крумрво

Дядо Бою от с. Суджакъой

Дядо Злати от с. Гевреклер

Дядо Хаджи Дойчу от с. Гюндоглу

Дядо Бою от с. Чатма

Дядо Димитри от с. Куюджук.

Атанас съобщил това решение в Цариград. На 24 юлий същата година имало друго събрание, в което присъствували първенци от околните градове: Провадия, Добрич и Балчик, които едногласно приели държания в с. Николаевка протокол и упълномощили дядо Атанаса да отиде в Цариград, дето да говори заедно с Добришкия представител Хаджи Иван Вълков от името на всичките българи на Варненския окръг (санджак).

В това събрание се решило още да се моли правителството, за да позволи да се отвори във Варна българско училище. Атанас подир заминал за Цариград; по неговото настояване и със съдействието на Варненския мютесарифин

Ашир-бей и мюфтията Кьлъчлълъ-Мемиш Ефенди наскоро е бил получен ферманът за училището. Атанас след толкова трудове за българската черковна независимост, оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри-Капу, като предал Богу дух на 20-й юлий 1865 г.^**

„Известия на Варненското археологическо дружество",

кн. IV 1911 год. (стр. 11-17)

____________________________________________________

* Прадедите на Георги произхождат от Призренско откъдето са се преселили в с. Гулица (бел. автора)

** Атанас стоял в Цариград 4 години на свои разноски. Поминал се по време на холерата. Той думал: „Додето не видя да се упътят български владици за българско, аз няма да си отида от тук“. И наистина – той не  си отиде, но и не доживя да види свършено до край светото народно дело и не дочака да се изпълни неговото пламенно желание (Зюмбюл-цвете, Ил. Р. Блъсков, Варна. 1882, стр. 36)

Роднините на Атанас имали намерение да донесат от Цариград останките му и да ги погребат в черковния двор на с. Николаевка. Донесена била обаче само надгробната плоча, която е поставена върху гроба на един роднина на Атанас, който бил убит от разбойници. На горната страна на плочата са изобразени два ангела, държащи венец и под тях човешки череп и две кости, положени на кръст. Върху плочата има надпис: „Брате, благослови мужа именуемаго А. Г. (следва извлечение от Светото писание гл. XI и XII, стих 19 и др.) (бел. автора)