Jump to content

III.03 ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)


Recommended Posts

ОБЩ ПОГЛЕД ВЪРХУ ДУХОВНОСТТА (СПИРИТИЗМА)

Що в същност е духовността?

Духовността е наука, която има за предмет изучването явленията от тез души, които са престанали да живеят на земята.

Тия безплътни същества, които ние узначаваме под думата Духове, ни откриват, че населяват вселенната вън от материалния свят; те ни известяват за естественния ход на сегашното тяхно положение и върху назначението, за което те са призвани; те ни учат законите, що управляват тяхното и нашето съществуване.

Това ние наричаме духовно поучение или философия.

Духовността е също един морален кодекс, на когото възвишеността и чистотата са неуспорими. Тълкуванията, които тя ни дава върху законите, които управляват човечеството и цялото сътворение, задоволяват най строгия рационализм.

Авторитета на духовното учение се състои още в неговата всеобщност. Действително, тази наука се открива във всичките социални класове, във всичките народи, на каквото поколение, секта или религия те и да принадлежат; всякога една и съща, тя потвърдява безсмъртието на душата, множеството на съществуванията, привлича хората едни към други, като ги поучава взаимно да си помагат и да се обичат, като им внушава същия закон от любов и солидарност.

Поръчките, или съобщенията, които ни дават върховните Духове, които ние узначаваме по името водачи и хранители, имат такова свойство да се вземат приблизително, и то справедливо, като Божествено откровение; те съдействуват на искупителната мисия, що Христос дойде да изпълни на земята.

Съществуването на тези души се явява посредством медиумизма. Тези явления, безконечно разнообразни, без съмнение се распознават.

Те се състоят във възможността на медиума да отдалечи душевните си способности, тъй щото не само да се задълбочи в задгробния свят, от дето да получи понятие от неща и образи, които му представляват Духовете, но още и най-вече да позволи на тези невидими същества да си послужат с органите на посредника, за да ни принесат, по един начин, когото те видят за по-добър, това що треба да знаем, чрез движение на предметите, чрез слово, чрез пименността и пр. Понякога Духовете стават видими, осезаеми и с тежест.

Духовността происхожда, следователно, както от Откровението, тъй и от Науката. Под този двоен изглед, тя е драгоценен поучителен източник.

Това учение има за цел изучването на откровението, като има свойството на върховен морал; следователно то се съгласява строго с Евангелието, което е израз на Божественния морал.

Според авторите на философията това. което съдържа всяко ново-истинско откровенно, треба не само да не се поставя в противоречие на първото откровение относително благоразумието, но напротив, още да го разясни и допълни.

Втория поучителен източник происхожда от всичките физически явления, произведени от духовете; явления, които принадлежат собственно на психологията и на физиологията. Ге поясняват иследванията, направени от някои науки, като телепатията, магнетизма, хипнотизма и пр. Медиумизма привлича не по-малко вниманието на учените.

Ще ни забележат, че потвърждението на откровението посредством Духовете избягва от научния контрол. Ще отговорим, че често откровението усветлява науката и че ако последнята не е всякога съгласна с откровението, от туй не следва, че то даром треба да бъде уничтожено от науката. Разноречието, което съществува между тях, няма за причина освен значителния успех на откровението относително науката, която, както справедливо казва г. Албен Валабрег, не е освен в началото на обширния и великолепен път, който й остава да извърви, когато откровението има светлината на върховните интелигентни същества, които живеят в задгробния свят, които поучават и подпомагат добрите воли, като приготовляват славното бъдище на нашето човечество през всякакъв вид борби, що неговото невежество обема, за да парализира негова вървеж.

И ако някои учени отказват още да приемат духовните явления и техните следствия, не е далеч времето, когато тези малки изключения не ще могат вече да се укрият от силата на явленията, е далеч от да нападат това, което чрез собственно съзнаниете не познават и не искат па познаят, ще бъдат принудени да кажат същото, както тези, които са опитали и изучили: „Ние не казваме, че това е възможно, ние казваме, че това е."

По един философически и морален начин духовността поучава хората на безценното благоразумно познание на нещата. Тя е превъсходната наука, която усветява, задоволява и определя съвестта. Тя е светилището, от което произхожда свещенната светлина, която прониква до най-дълбоките гънки на нашата душа, за да я стресне, когато тя е нажалена Тя може да я разбуди от нейната тъпост и да раздвижи нейното безчуствие. Тя може да я направи внимателна към туй върховно добро, което е драгоценния ключ на нашето усъвършенствуване, като е умозрението на самата ни съвест.

Духовността доказва, че необходимостта от непрекъснати съществувания е законното заключение на напредъка, а под това са подчинени всичките същества.

Действително, непрекъснатите съществувания са средството да можем да умножим количеството и качеството на нашите интелектуални и морални способности, които ще бъдат потребни да ни съдействуват в нашето усъвършенствуване. Спирани от смъртта, която ненадейно дохожда да заспре продължението на нашите опити и земни занятия, тези. съществувания са като станциите на едно дълго пътуване, във време нa които се определя за всеки едного от нази баланс, съставен от актив и пасив, който да представлява сбора (сумата) на нашите добри и лоши дела. По тая причина ни се налага материалния успокоителен отдих, за да ни позволи да преценим справедливо стойността на нашето поведение и причините, които са го определили.

Нуждата от напредък, която не е наложена от непрекъснатите съществувания, е избегнала от нашия разум. При всичкото туй, както и да бъде, нашите съществувания ни водят и ще ни заведат всякога там, дето се следва; предпочетително е, следователно, ние сами да се подчиним на общите изисквания: дето и да сме, под каквито условия и да сме, не можем да избегнем. По тая причина ние съжеляваме слепотата на нещастните, които търсят чрез смъртта да се укрият от задълженията, които са наложени на нашата душа. Следователно най-умното е да се подчиним на опитите, от които не можем да избегнем.

Всяко въплътяване е като едно горнило, в което душата се пречиства. Всяко въплътение е, следователно, едно ново поверено средство и благоволение от върховната справедливост, за да послужи на личния ни напредък. Действително ние сами сме творителите на нашето бъдаще и собственно благополучие.

Защо се мамим? Ако Божественната справедливост е доволно милосърдна да ни наложи лекарството, което лекува нашите собственни рани; тя не може в нищо се сравни със земната справедливост, понеже нищо не й избягва: ни едно от нашите дела, ни една от нашите мисли, както и нашите престъпления, не са скрити за нея, нито пък са ненаказуеми. За нея всичко е явно, всичко е видело; най-дълбоките скрити вгъвки на нашето сърце, както и най-скритите прибежища са за нея явни.

Тая същата справедливост е, която налага на всекиго според делата му, необходимостта да допълни и да извърши недостаточните или занемарените грижи, да поправи извършените вреди и сторените престъпления.

Духовното учение ни учи още, че ние не треба да се задоволяваме с тази отрицателна формула: Недей прави на другите това, което не искаш да ти правят', то ни учи, че ние треба да преобразим това правило с едно превъсходно Християнско и братско изпълнение: Прави на другите това, което искаш да ти правят - това е закона на солидарността.

Духовността отива още по-надалеч, тя ни казва: Прави доброто на всичките, понеже доброто е единственното противоядие и най-върховния разорител на злото; ако и да не предобиеш никаква благодарност по примера на Христа, бъди силен в доброто - това е примера на напредъка.

Духовния морал, както този на Евангелието, е достъпен за всички; той доказва на богатия необходимостта да бъде добър; той учи якия да бъде приятен; силния да бъде смирен; на бедните, страдаящите, нещастните той отваря съкровищата на истините си, които осветяват, утешават и насърдчават в борбата против злочестината и нещастията на живота.

Той е за всички небесната манна, Божествената храна за душата в безплодните пустини на земния живот, който прекарваме.

Дълго време задушени от лошевините и неприятностите, които човеческите страсти развъждат, този морал, Божествена отрасл, върховното утешение против всичките отчаяния и всички тиранства, преобразован от Христа и от мучениците на Любовта и на Свободата, наконец влиза в пътя на осъществуванието под върховното и светло управление на Духа на Истината.

Едничкото нещо, което всичките съвести съзнават, е че ако човечеството се снабди с такова благовение, щото да тури в действие заповедите Христови, земята незабавно ще стане рай.

Да се постигне това следствие, този величествен идеал, що треба?

Треба Вяра във върховните учения на Господа, понеже Вярата дава Волята, Волята ни дава силата за да работим.

Всичко е тук!

Но ще се каже, за да има някой Вярата, нашия век изисква да се внуши в човешкото умственно и съвестно състояние светлина.

Е добре! тая светлина, тъй желаема, не може да я има освен чрез Духовността: тя ще я достави. Духовността, подкрепена от Науката, ще даде новата светлина, която ще освети пътя на човека, който го води към неговата участ: съгласието.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...