32. СКАЗКА ЗА ЕДНА ДУША

[Hristo Vatev]

32. СКАЗКА ЗА ЕДНА ДУША

1929 година. Аз съм все още на работа е печатницата на чичо Слави в Нова Загора. Печатаме 9 и 10 серия от беседите на Учителя под корекцията и контрола на сестра Паша Теодорова.

Един неделен ден през април (Великден), решихме трима млади братя: Слави Русев от с. Стоил Войвода, Матьо от същото село и аз, да отидем на гости на Братството в с. Новоселец, на 25 километра южно от Нова Загора. Времето беше хубаво, слънчево и след около двучасово приятно пътуване пристигнахме. Приятелите ни посрещнаха с обич и ни устроиха истински братски прием.

Аз изявих желание да изнеса беседа в широк кръг, затова казах на приятелите да поканят кмета, всички общински служители, учителите и други селяни, които те намерят за добре. И наистина, в салона на братството се събра доста народ. Зная, че говорих за Учителя, за идеите на Бялото Братство, но подробности не си спомням. От тази сказка, обаче се пробуди само една душа, една Учителю, която по-късно се срещна с Учителя и до днес остана вярна ученичка на школата на Всемирното Братство.