Jump to content

IV. На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова


Recommended Posts

На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Г-н Дънов прочете филипяном Първа глава, след това - тайна молитва и г-н Дънов добави:

- Тук Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови. Всеки един от вас има по едни окови, които ви спъват. Както и да е, вие тия окови сами си ги носите, защото те ще послужат за вашето подигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата. Ние ще придобием нещата с Духа.

Преди години имаше в Америка един пример, където 8 души не можаха да удържат едно дърво, а също имаше една много слаба жена, която го удържа само с едната си ръка. Човек може да има железни окови. Но тия неща са естествени и не бива да ви смущават. И Павел, който присъствува сега тука, си разказва своята опитност. Светът се е изменил много от Павловото време. По дух светът е същият, както е бил по онова време.

Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава. Сега ще ви дам някои мисли на г-жа Казакова.

„Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща нещата по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност.

Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед.

Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество.

Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място ние желаем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да завземем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие.

Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мене? Като виждам тялото си, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога никога да ги взема със себе си. Желанията също, и тях не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишното дете, което, като стане двайсетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите надежди са разрушени.

Надежда! За какво човек може да има надежда! Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи само в оногова, който търпи всичко.

А можем ли да знаем каква е Неговата воля? Да, можем. Тя е ясна. Тази воля се състои в това, щото да извършим всичко онова, което ни е дадено на

Земята, да не се отклоняваме нито наляво, нито надясно, нито да желаем това, което е непостижимо. Ако аз бях преживяла моите години на Земята, щях да ги употребя другояче. По-добре едно дете на Земята, отколкото 10 клосни и луди.

Вие мислите, че много работи вършите, нали така? Така мислех и аз. Но не е въпросът колко голяма работа съм захванала, но колко добре е свършена. Как мислите? В колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпросът, който мъчи духовете. Няма ли аз да бъда често пъти разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че лошите възпоменания не са се огладили във вашите умове, че това е един факт, че ако бих се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди: щяхте да ме наричате малко смахната, налудничава, която не знае мярка на устата си, говори, дето не трябва, дърдори много, остави глупави протоколи след себе си; говори за неща, за които не трябва да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр., и пр. Това е то работата на Казакова!

Такива са и вашите работи. Блажени верующите. Вашите работи са както детските кукли пред децата. Няма съмнение, че и вие обичате да се похвалите като мене, често обичате да говорите за себе си като мене, да се покажете пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз. При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам.

Да, да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всяка душа си има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират; работят както знаят. И всеки, който се опитваше да ми противодействува, аз исках да го изтикам навън, обаче това съм го сторила, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, да, несъзнание. Това е един мъчен въпрос за разбиране.

Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мене: това каза Казакова, онова каза Казакова и всичко ще натрупат върху гърба ми. Да, и по моя адрес ще има апокрифни евангелия, може би Казакова ще присъствува на 10 сеанса и тогава ще се озадачавате да си обяснявате с каква бързина аз се движа. Как е възможно едновременно на 10 места да говоря. Е, как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако в 10 сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Представете си баща на име Свинаров, човек доста заможен, има 500-600 хиляди лева готови пари, но този баща има 10 сина и те са все Свинаровци. Умира бащата и синовете му взимат парите и навсякъде казват все Свинаровци. Кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град?

Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят долно за него. Разбирате ли тази аналогия? Може да го кажете както искате, безразлично е, Това не е още, че аз не мога да имам съобщение с вас, това обяснява само противоречието.

Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка. Тази сутрин ви се говори за тази вътрешна мрежа и действително, че ако я имате, само тогава духовният свят ще ви стане ясен; другояче, всичко ще ви бъде тъмно, както и на мене беше тъмно на Земята.

Разбирам, да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много други работи, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Вие мислите да оправите света. И тези желания не са лоши, но пристъпете към една по-положителна работа, а именно работа над себе си. Бъдете отстъпчиви един към друг, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради живота, а е любовта.

Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна: нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, с която мога да се крепя, тя е само тази. Всякога съм била готова да се разкая и изправя грешката си пред себе си и благодаря на Бога, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всеки един от вас да има поне по една добродетел. Мене ми е приятно да ви виждам толкова души събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на негово място. Така върви животът като верига, всяка халка влече след себе си други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат.

Аз минах през ръба на колелото и изпълних своя ред, сега остава ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени, с време всичките ще се обърнат на добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е доста голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път. Имате също поздравление от д-р Микрович."

Казакова предава своя поздрав на търновци, нарочно поздравление за вас.

Докторът (Миркович) каза, че България е израснала много, че ще й кроят нови гащи. Децата се радват, но всякога е бащата, който трябва да плаща гащите. Поздравлява Пеня, пита те защо си толкова сериозен, а не се разпуснеш, преждевременно искаш да остарееш. Поздравлява Тодора. „Той още на същата длъжност е, нали? Хайде, да е хаирлия."

Тодор Стоименов пита: - Има ли нужда от гости там?

- „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук, не е място още тук." Докторът поздравлява всички други приятели и каза: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите. Вашето отношение към вас и мене е като водолаз, който е спуснат във водата вътре и каквото теготение усеща той, така усещате и вие. Вие сте отдолу, ние - отгоре."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...