Jump to content

26. САМО ПРИЗВАНИТЕ БЯХА НА РИЛА С УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

26. САМО ПРИЗВАНИТЕ БЯХА НА РИЛА С УЧИТЕЛЯ

Когато отивахме на 7-те Рилски езера, отначало опъвахме палатките си на западното хълмче преди моста. Палатката на Учителя беше над моята. Веднъж както бях седнала до клека и до палатката си, Учителят мина покрай мен, спря се и ми каза: „Сестра, вашето идване тук е в резултат на дейността на много ангели, които Ви обичат". Станах и стоях като вцепенена от тези ду­ми на Учителя. Мислено се пренесох към Габрово и видях пред себе си всич­ки препятствия, които излизаха и се поставяха пред мен, само и само да ми се попречи да дойда на Рила. И изневиделица всички прегради падаха една след друга, но в последният момент, когато бях изстрадала всичко и бях из­държала до края. Знаех, че имам поддръжката и помощта на Учителя измо­лена чрез молитви, но никога не предполагах, че за мен са заангажирани много светли същества. Благодарих им и бях в молитвено състояние много дълго време за този случай.

При една разходка към третото езеро с Учителя, към нашата групичка се присъединиха няколко туристи. Те минаваха много рядко тук. Поразговориха се с Учителя и помолиха да ги изведем към петото езеро. Учителят остана с групичката, а аз ги придружих до горе, показах им пътя, посочих им езерото и се върнах. Когато се завърнах в лагера Учителят ме запита: „Какво си говорихте?" Аз казах, че на туристите много им е харесал лагера при нас и като се завърнат в София възнамеряват пак да дойдат за по-дълго време при нас. Учителят отговори: „Тук могат да дойдат само тези, които имат разрешение от Небето! Тук идват само призваните от Бога!" Обикновено, когато минаваха случайни туристи, те минаваха през лагера, на­шите ги посрещаха, бяха вежливи. Всички се опитваха да им покажат чудо­дейната сила на общия братски живот на планината и идеите на Учителя. Може би не сме били добри образци, защото едва ли от тези туристи, докол­кото си спомням, някой да се е приобщил към Братството. През цялото вре­ме на лагеруването ни, аз изчаквах дали онези туристи, които приведох до петото езеро ще се върнат отново при нас. Те не се върнаха. Разбрах, че те бяха само обикновени туристи. За да дойдат тук при нас трябваше да имат разрешение от Небето. Те го нямаха и затова не дойдоха. Този закон го за­помних много добре и затова бях много резервирана когато наши приятели най-възторжено се опитваха да привлекат и приобщят странични хора към братския живот. За мен това бе изключено. Аз помнех думите на Учителя и проверих лично този закон следващите 30 години след заминаването на Учителя. При мен идваха много хора и преминаваха много хора. Аз работех с всички. Доверявах се и споделях с всички. Но само онези, които имаха раз­решение от Небето и бяха призвани за това, можеха да свършат онова, ко­ето ние не можахме да свършим и да продължат Делото на Учителя, защото те са призвани не от земни человеци, а имат разрешение от Небето и са призвани от Бога да свършат една работа за Божието Дело.

Понякога играехме Паневритмия на полянката под връх „Харно, ми е" -над езерото на „Чистотата". Обикновено преминавахме по склоновете по ед­на крива пътека и след 30 минути излизахме на една голяма поляна. При ху­баво време тук се чувствувахме в едно с всички езера вкупом. След Паневритмия Учителят ни заведе на езерото на Чистотата, накара ни да съ­буем обувките си и да натопим краката си във водите на езерото. Водата бе студена, макар че беше месец август. Но това бе една задача, която трябва­ше да изпълним. Под Негово ръководство плискахме с ръце, загребвахме с двете ръце водата пред краката си, които бяха потопени до колена в езерото и плискахме навътре към езерото. С плискането произнасяхме формули, ко­ито Учителят ни даваше и казваше в момента. Когато излязохме и се обухме, Учителят с дълбок поглед погледна всички ни и каза: „В този момент присъст­вуват посветени и адепти от Хималаите и филмират нашия живот тук. Един ден ще се видите на този филм". Ние бяхме ощастливени от това изживяване с плискането на водата. Оглеждахме се, взирахме се наоколо, но нашите очи и сетива виждаха само човешките ни тела и нищо друго. Другото, което виж­даше Учителят, ние не виждахме и не можехме да усетим. То бе в едно друго поле, непознато нам за нашите сетива, а също и за една епоха, идваща, ко­ято трябваше да дойде и която също бе непозната нам. За утешение на прос­тосмъртните и за нас самите, то нашите приятели фотографи заснеха тази задача със своите апарати и вие можете да видите на снимки днес как ние като верига сме заобиколили езерото и плискаме с ръце водите му. Тези фотографии са за вас. А за адептите от Индия има други заснети неща от едно друго измерение, което е невидимо за нас и непонятно за нас. Но за нас ос­тана живият живот, който се вля в нас като опитности и преживявания на уче­ниците с Учителя на 7-те Рилски езера.

 

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...