31. ПАЛАТКА ЗА МЛАДОЖЕНЦИТЕ

[Hristo Vatev]

31. ПАЛАТКА ЗА МЛАДОЖЕНЦИТЕ

Въпреки, че Небето не бе съгласно за тая връзка на Мария с Борис тя се осъществи и те се ожениха. Заживяха заедно/като семейство. Аз знаех, че Учителят не бе съгласен с тази връзка, защото чух с ушите си и видях с очите си. Но методът на Учителя бе друг. Той оставяше всеки да бъде свободен, за да прояви непослушанието си. Трябваше да минат години и все­ки да заплати за непослушанието. Така стана и тук.

Въпреки всичко, че родителите ми вътрешно не я приемаха, но в знак на добро поведение и благоприличие бяха ги поканили на гости в Габрово, за да видят снахата, която много добре я познаваха от Изгрева. Борис и Мария пристигнаха в Габрово, бяха посрещнати като скъпи гости - първият син на родителите ми си води булката, за да я видят всички. Но Борис се бе нарочил, имаше повод да идва в Габрово. Имаше молба към мене да му ушия една хубава и голяма палатка за двама човека за лагеруването на 7-те езера на Рила. Аз се съгласих, защото можех да шия всичко и бях ушила вече ня­колко такива палатки. Тогава там на тържествения обед на младоженците бе подхвърлена идеята да направим една екскурзия през Балкана като напра­вим един преход от Узана до Юмрукчал. Щяхме да бъдем трима: Борис, Мария и аз. Но Мария като чу предложението на Борис обърна се към мен и каза: „Ти с нас може да дойдеш само до Узана, а повече не, защото ние сами ще ходим нататък!" На Борис му стана неловко пред мен и пред родителите ми и твърдо каза: „Мария, ние си отиваме веднага за София". Получи се сконфузно положение. Всички станахме от масата. На следващият ден те си за­минаха за София. Защо тя се държеше така с мене не зная. Наистина ли аз бях чудовище за нея и дали тя в мене виждаше това чудовище, с което тряб­ваше да се бори? Остана загадка за мене. Имаха зверско отношение към мене, дори нечовешко и трудно за обяснение.

Спомням си, че сме с майка ми на Рила на 7-те езера и сме сложили нашата палатка до езерото. На петдесет метра от нас е палатката на Учителя. Борис и Мария са поставили палатката си, която аз бях ушила над езерото на 100 м от братските палатки, като са се отделили от останалите палатки. Приятелите са недоволни от това разцепление. Ние сме седнали с майка ми пред палатката на слънце и виждаме как Борис влачи една касетка с продукти нагоре за тяхната палатка. Нали са отделно домакинство, трябват им продукти, но изобщо не се спира пред майка ми, а минава край нея на 15-20 метра. Майка ми седи, гледа как сина й не се обръща към нея и с голяма мъка ми казва: „Кажи на Борис да дойде при мене само за пет минути". Но той не дойде. Аз също се възмутих от това поведение и заплаках. Плакахме заедно с майка ми. Беше жестоко да се издържи всичко това. Но по-късно, когато ми разказаха възрастните приятели, че бяха виждали Мария как зас­тавала пред Учителя да изисква пред Него някои неща, заставала заплашителна, да й се изпълни желанието и те са оставали с убеждението, че тя искала да Го бие. Дали това е вярно, аз не знам. Какво духове са обсебва­ли тази душа, аз също не знам. Но това бе вярно и за поведението й към Учителя и за поведението й към нас. Какви бяха тези сили, които преминава­ха през нея, аз не зная. Зная само това, което бяхме принудени да изтърпя­ваме чрез нея, а това не бе малко. След време научих, че тя е била принудена да изтърпява също много неща с нас. Възможно е и това да е вярно. Какво означава това? Ние бяхме проекции на сили, които се направляваха от друго място. И Учителят трябваше да търпи всичко това. И Той търпеше. Учителят бе Велик Мъченик между нас. Той беше не само Велик Учител за нас, но бе­ше и Велик Мъченик между нас. Това трябва да се знае. И затова го разказвам.